ТИШИНА
ТИШИНА
Тържествен ден издига огнений потир -
душата на морето в свята тайна свети;
прииждат към брега миражните балети
на слънчевите деви из далечна шир.
Стадата златорунни тъжният овчар
полека пак възвръща в тъмните клисури;
благ ангел се усмихва в златните лазури -
и грее над земята тишина и чар.
През сънни тъмнини, минали нощен път,
двамина на брега стоят в одежди бели, -
високо те мълчат във светлите предели.
Високо те мълчат. Високо те скърбят.
ТРАУРНО ИЗГНАНИЕ
На моята душа във парка разорен
безумци бродят в тъмните алеи.
И твоя смях достига там смразен
под сенките на ледни полилеи.
И никога над страшните руини
не ще огрей лъжовен лунен луч;
мрак висне над води оловно-сини,
укрили в свойта тайна златен ключ.
Там нощем чувам горестни ридания
над хладните затихнали води -
към родна нощ, към родните звезди,
възпламнал стон на траурно изгнание.
