Христина Стоева

Бях започнала да мисля, че скромността не краси човека, а го обезличава. За да не стане това верую на моя живот ми помогна по-близкото запознаване с личността на г-н Левон Ованезов, който въпреки своите 90 години е обществено активен и такъв е бил през целия си дълъг живот. Повод да пожелая да пиша за него ми даде  интервюто му, излъчено неотдавна в предаване на варненската телевизия „Черно море”, където той, в продължение на половин час разказва, без да погледне в лист с набелязани поне точки за речта си. Паметта му беше услужлива, свежа, а изказът - завладяващ. Той помнеше и разказваше преживени мигове от участието си във Втората световна война, когато едва не е загубил живота си. Разказваше за организираната антифашистка съпротива във фабрика „Кораловаг”, впоследствие прераснала в Корабостроителен завод, където е работил като електроженист; за първите години от установяването на народната власт, каквато тя е била за много хора; за увлечението си по шахмата и решението да основе шахдом, за която цел предоставя етаж от собствения си дом и описва дейността му в книга, като я документира, както със снимки, така и чрез видеокасети.
Това породи у мене желанието да се запозная по-отблизо с дейността на г-н Ованезов, за да потърся разковничето на неговия успех в живота, на силата на духа му, на благородството и великодушието му. На срещата зададох следните въпроси и записах отговорите му.

- Поканата ми Вие приехте с уговорката, че тази предпоследна седмица за  м. октомври е била изпълнена с вълнуващи за Вас събития. Кои са те?

- Отбелязвахме кръгла годишнина от житейския ми път. Станах на 90 години. Юбилей! По този случай получих няколко поздравления: от редакцията на в. „Народно дело”, в предавания, излъчени по телевизионните канали на Би Ти Ви, на Черно море, поздравиха ме по радио Варна, както и много приятели. Налагаше се да посетя хората, които ме уважиха. Не можех да си позволя тържество, защото раната в душата ми, причинена от смъртта на сина ми, е още прясна и много боли. Приятелите ме разбират и аз съм им признателен.

- Кое Ви мотивира да основете частен шахматен дом, да го наречете на свое име и да провеждате шахтурнири на името на Капитан Петко Войвода?

- Още от малък чувствах нуждата от такъв дом. Предоставих му жилището си, защото това е, което много ме радва. Искам да оставя следа след себе си. Шахът ми не е само хоби, то е привлекателна сила. През 1990 година значително се ограничи базата му и времето за шах. Реших да създам оазис за занимаващите се с делова работа. Два пъти месечно провеждаме шах турнири. Участниците са около 40: корабостроители и хабилитирани лица от Техническия университет. Живеем задружно: заедно честваме рождените си дни, разменяме си подаръци. Като фотолюбител подготвям албум със снимки за рожденика, правим фототабла, издаваме книги… Една от високооценените пет книги беше преиздадена с финансовата помощ на Общината и раздадена на библиотеките в училищата.

- Кои са най-ярките спомени от работата Ви в обществените организации и в политическите партии въобще и от тракийското дружество в частност?

- С тракийското дружество се свързах благодарение на Енчо, който имаше фотолаборатория и, отивайки там, често разговарях с майка му - видната тракийска деятелка Поля Терзистоева, която дълги години беше и председател на дружеството.  С всички следващи председатели: Атанас Николов, Дора Ставрева, Никола Чернев и Христо Ганев  сме работили дълги години и преди да станат председатели на тракийското дружество, където продължи съвместната ни дейност. Успешно си сътрудничим и с настоящия председател, Румяна Вълчева. 13 години подред организирахме шах турнири за купата на Капитан Петко Войвода,  чието име носи дружеството. Негова 7 кгр. статуетка от бронз изработих и подарих на дружеството. Прилагайки уменията си като електроженист, заедно с домакиня Жечко Скулев подобрихме  качеството на предаването чрез тонколонките в големия салон, както и разширихме стълбата, водеща към сцената, за да може по-лесно да се изкачват ветераните с бастуни, сред които бе и артистът Иван Нанев. В проявите на дружеството активно участват и членовете на нашия шахматен дом.

- Какви са пожеланията Ви към членовете и към УС на Варненското тракийско дружество?

- Да проявяват реализъм. Да се свързват и сътрудничат с други организации, особено с арменската, защото много е обща съдбата ни. Да се възстанови провеждането на шахтурнири за купата на Капитан Петко Войвода. Дейността си да адресират към различните възрастови групи, като ги ограждат с внимание. Колкото повече тракийската организация участва в обществения живот на града, толкова по-голям ще бъде приносът й. Човек на този свят трябва да прави добро. Доброто трябва да съпътства житейския му път.
 
Това, което написах е само резюме на казаното от най-възрастния в света действащ шахматист Левон Ованезов. Липсва богатото, колоритно  описание на природата, например, когато ми описваше, как е спасил от водите на езерото давещи се военни в Пампорово. Това са два от седемте човешки живота, изпълнени с признателност, че той е техният спасител. С гордост заявява, че морето е техна семейна традиция.
Често се улавях, че не следя разказа му, че мисълта ми се отклонява, защото иска да проумее, как този човек, който се е опитал да взриви три вражески ешалона през войната, от която още носи парче граната в бузата, който цял живот не е спрял и не спира, въпреки своите 90 години да бъде жизнен, активен, сладкодумен събеседник, да бъде международен арбитър на ФИДЕ, да посреща в щахматния дом шахматисти с международна известност като Боби Фишер, Михаил Ботвиник и нашата гордост Веселин Топалов, как е успял да се съхрани. Не се сдържах и го запитах, а той ми отговори: „Аз съм внук на известен знахар от гр. Ван в Армения. По линия на гена все нещо се е предало и на мене. - усмихва се. Например - да правя добро на хората. Моят приятел, доц. Христо Ганев, хвърли бастуна след като му изписах лекарство от чужбина, след като осигурихме финансово издаването на книгата му „Под звездното небе на духовността” и той се засмя. Зарадва нас и жена си, която не била виждала от дълго време усмивка на лицето му.
Досетих се, че може Интернет да ми помогне и от търсачката научих, че Левон Ованезов е „син на славния Оханес Шахинян, който е водил битки като легендарен арменски войвода срещу турския геноцид.” Това той не ми каза. Уверих се, че скромността краси човека, а не го обезличава, че човек на този свят трябва да прави добро.
Левон Ованезов си тръгна - отиде да се подготвя за поредния, последен за тази година, 24 по ред, шах турнир. Да му пожелаем здраве и успех!