Михаил Кръстанов

Да гледаш българска телевизия от другата страна на планетата е  невъзможно. Никакви сателитни антени, или всякакви други летящи чинии, биха дали някакъв образ и подобие на това понятие. Ако въртиш програмите като рулетка, понякога можеш да чуеш благозвучна румънска реч, звънлив полски, леко трътлив чешки и… толкова. Винаги съм се чудел как тези наши славянски и ромски братя  са ни изпреварили по кабеларките.

В края на казиното, докато натисках копчета, приемникът заговори и японски. Изключих телевизора и седнах пред компютъра. От носталгия по милата ни татковина се разходих из български сайтове. Желанието ми беше да видя поне едно видео с омайна и сладка българска реч. Желанието ми надмина очакванията. Натиснах нещо, свободно избрано от самата клавиатура и завърших с bg.com. Чудото мигновено се случи - в левия ъгъл на монитора се подредиха шарени гевречета с емблемата на родни телевизии. Изборът беше непредсказуем - от Канал 1 до TVSuperchalga-folc.200 XY. С неописуемо недоверие кликнах една от програмите - точно както се щрака руски пищов.  Чудото се повтори. От бездната изплува една прекрасна българска Шехерезада - слънчева и топла като малък айсберг, която разказваше прогнозата за времето. Зад прелестните й форми дремеше голяма географска карта, напръскана със слънца, облаци, полуоблаци и дъждовни капчици. Бях изумен да чуя български глас на светлинни години от моята мила родна страна.

Момичето говореше приличен български, бих казал, дори гальовен български, като лекокрила чайка, хранена с варненски бриз. Това, което успях да чуя от нейната червилна човчица бе, че времето утре в България щяло да бъде йеблачно. Йеблачно - категорично повтори красавицата, след което се смути и спря да говори. Разшава се неволно и понахапа устните си. Започна да се разтреперва като платноходка. Докато се опитваше да поправи перчема си (от вятъра) ясно се видя, че камерите се разместиха. Показа се първият оператор, доволен от факта, че казаната дума е хвърлен камък и даде ироничен жест към втория оператор. Вторият оператор, със смях в шепите, посочи с клепачи към третия. Третият оператор щракна с пръсти, което беше категоричен знак, че прогнозата трябва да продължи. И момичето - храбро и слънчево, отново загургулика откъде ще духат югозападните ветрове. Докато дирижираше североизточните облаци, програмата спря да излъчва. Гевречетата бяха изядени.

От небето на Бразилия се строполи тропически апокалипсис. Времето стана йеблачно. Дъждът заигра сляпа баба.

Докато заспивах, чувах чукането по стъклата на черчеветата…