Из непубликувания роман “Убийства в Златната подкова”

Павлина Павлова

* * *
Тракийската гробница в близост до Бялата чешма ме привличаше непреодолимо. Реших, че повече не мога да чакам кога ще се пръждосат лейтенант Стоянов и другите полицаи. Та дните ми в Златната подкова се топяха и скоро щях да поема към София. Затова сложих в голямата брезентова торба, която намерих в мазата, няколко инструмента, с чиято помощ да проникна в уединението на мъртвите, и поех натам.
Беше слънчев ден, без нито облаче в синьото копринено небе.
Трябваше да бъда предпазлива, затова, щом наближих Тракийската могила, предприех обход, като се криех сред избуялата трева, залягах зад гъсти храсталаци и бавно напредвах.
Почти успях. Вече виждах тунела, прокопан от фадрома. Но колкото и да се озъртах, не забелязах полицейска униформа. Нито някакво обезпокоително движение.
Без да губя бдителността си, долазих до началото на тунела, след което грабнах торбата и се затичах.
Най-после - ето ме пред бленувания вход към Тракийската гробница. Озърнах се с разтуптяно от вълнение сърце. Наколо се издигаха стръмните възвишения от прясно изкопана пръст. Багерът доста труд беше хвърлил, докато проправи път към целта на иманярите. Най-вероятно въпросният вход се намираше под тази купчина пръст.
Измъкнах от брезентовата торба кирката, секача, чука. И малката мотичка с къса дръжка на баба Куна. Ръцете ми трепереха, ала не исках да се задълбочавам върху причините. Сега главният ми страх беше дали ще успея да намеря капака към входа.
Заех се да разровя пръстта и след доста усилия един неголям правоъгълник се очерта пред очите ми. Беше от дялан камък и очевидно - доста над възможностите ми да го повдигна. Но не се отказах. Наврях секача в процепа и като стъпих с два крака върху му, лекичко го разклатих. Беше дяволски тежък.
След много опити с помощта на кирката успях да го повдигна и помръдна на около половин сантиметър. То беше охкане и пъшкане, ала в края на краищата го отместих достатъчно, за да мога да се провра в царството на мъртвите.
От дълбината сякаш ме лъхна течение. Отстъпих, за да се проветри, защото слуховете за отровени иманяри или застигнати от мистериозна ранна смърт може би почиваха върху съвсем реални случаи. Като се започне от “проклятието на фараона”, свързано с гробницата на Тутанкамон.
Докато си отдъхвах и изчаквах да мине малко време, си припомних легендата, свързана с гробницата на великия завоевател Тимур в Самарканд. Според нея, който обезпокои останките му, ще бъде наказан със страховита война. На 19 юни 1941 г. екип, ръководен от съветския антрополог Герасимов отмества нефритената плоча на саркофага му. След по-малко от денонощие армиите на Хитлер нападат СССР и пламва Втората световна война. По-интересно е продължението на историята. През есента на 1942 година успяват да убедят генерал Жуков да разпореди връщането на прахта на Тимур обратно в саркофага му. През ноември това е направено и тогава настъпва обрат и в Сталинградската битка, и в цялата война.
Утолих жаждата си и запалих първата факла. Време беше да се потопя в миналото. За съжаление факлите, които си бях направила, не бяха никак сполучливи. Трудно се палеха, някои гаснеха бързо, други пък изгаряха за броени минути.
И все пак успях да мина през коридор, обточен с релефни фризове от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. След него се озовах в помещение, където върху постамент беше поставен масивен каменен саркофаг. Точно над него, в каменния таван имаше процеп, през който влизаше дневна светлина.
Ето защо ми гаснеха факлите. Ето защо и въздухът беше толкова свеж и чист. Тук по-ясно долових лекото въздушно течение. Тракийската гробница, както изглежда, е била издялана в скала, може навремето да е имало пещера, която древните са превърнали в гробница, като са затрупали входа към нея с голяма могила от пръст.
Бавно обиколих каменния саркофаг и го разгледах внимателно. Върху двете му дълги страни бяха издялани грамадни кръстове, а самият той беше украсен с орнаменти на цветя и клонки.
Опитах се да поместя и неговия капак, ала бързо се отказах. Мисията бе невъзможна. Трябваше силата на четири-пет яки мъже, за да може това чудо да бъде помръднато.
За днес - толкова.
С голям зор върнах обратно плочата към входа, натрупах и пръст. Никой не трябваше да се усъмни, че е влизано.
Прибрах се, изтощена от умора и с провесен нос. Исках само едно: да хапна и да си легна.
Дядо Тунчо и Пенсионираният полицай влетяха в двора, задъхани и нетърпеливи:
- Пусни телевизора! - чух да нарежда дядо Тунчо. - Бързо!
- Какво става? Да не е започнала война? - Дядо Нотко стана и като отиде до стария телевизор, натисна едно копче и той започна да предава новини.
- Големи размирици има в Украйна. - поясни, вече по-спокойно, дядо Тунчо.
- Операция “Гладио” отново е в ход. - добави Пенсионираният полицай.
Върху екрана се мятаха фигури на протестиращи и полицаи, вееха се знамена, носеха се викове.
- Не виждам никаква операция “Гладио”. Това си е просто един протест. - отбеляза разочаровано дядо Нотко. - Нагледахме се вече на протести!
- Да, протест е, - съгласи се Пенсионираният полицай, - но не е спонтанен, а режисиран. “Гладио” е структура, създадена още през 1948 година от ЦРУ и английското разузнаване “Ми-6″, а две години по-късно минава под ръководството на “Главното командване на съюзните сили в Европа”. Командосите от секретната подривна армия на НАТО наброяват над 15 хиляди и са обучавани заедно с американските “зелени барети” и с британските САС. Поне половината от тях са подготвени за саботажни действия.
- Това, която казваш, звучи зловещо! - каза дядо Нотко.
- То си е така. Според бившия директор на ЦРУ Уилям Колби операцията “Гладио” е била най-важната им програма. И как не, щом е подозирана в тероризъм, в политически убийства, в изработване на фалшива информация и доказателства, за да се обработи общественото мнение, че извършеното е дело на “леви екстремисти”.
- А в Източна Европа “Гладио” са ползвани за въвеждане на така наречената “стратегия на напрежението”. - включи се дядо Тунчо.
- Нали, именно заради съпричасността на “Гладио” към политическия терор в много европейски държави, се наложи Италия, Швейцария и Белгия да проведат парламентарно разследване по въпроса. - все повече се разгорещяваше Пенсионираният полицай. - И въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. Европейският парламент реши да излезе с резолюция за ликвидирането на тези нелегални военни и паравоенни структури, които са били извън всякакъв демократичен контрол.
- Та те 40 години са се намесвали във вътрешните политически въпроси на държавите-членки, как си мислиш, че ще спрат, а?
- Логиката ти е без грешка, Тунчо, - похвали го Пенсионираният полицай. - Макар тогава да бяха официално забранени, очевидно продължават да съществуват и да пишат сценариите за всички размирици по света от последните двайсетина години.
- Като ви слушам, започвам да си обяснявам как така се появяват от нищото десетина-двайсет младежи, пълни с агресия, и започват да атакуват правителствени служби, присвоявайки си правото, че представляват целия народ. - Дядо Нотко бе смръщил вежди и гледаше в една точка пред себе си. - Към тях, естествено, се присъединяват недоволни, всякога има недоволни от което и да е правителство. Начаса и телевизиите се докарват там, и не само местните, ами от целия Европейски съюз и от Щатите. И се започва представлението. Плакатите са отпечатани, знамената са развети, главните изпълнители са с мегафони. Само не мога да разбера защо понякога тези плакати са написани на английски език, при положение, че аз и Куна няма как да разберем какво пише на тях? Протестите кого касаят: нас или английско говорящи държави?
- Според запознати именно “Гладио” стоят зад военния преврат в Гърция, докарал на власт “Черните полковници”. - заяви важно дядо Тунчо.
- Също и зад множество бомбени взривове в Рим, убийството на Алдо Моро, както и зад атентата срещу Йоан Павел Втори, за който натопиха нас, българите. - Тук Пенсионираният полицай сниши глас и ми се стори, че промърмори нещо нецензурно.
- Както стана и с убийството на писателя Георги Марков. - поклати глава дядо Тунчо.
- Стига с това псевдоубийство на писателя Георги Марков. - кипна дядо Нотко. - Не наши, чужди журналисти направиха филм и доказаха, че Георги Марков е починал от “сепсис”, след като е бил одраскан от своята котка. Втресло го, вдигнал температура и постъпил в болница, а там не са успели да му сложат правилната диагноза. Лекували са го три денонощия с аспирин при положение, че има отравяне на кръвта. Чак когато вече е било прекалено късно, разбрали за какво става дума, но… И хайде да лепнем на българите поредното кално петно: убийството му с мистериозен “български чадър”. Но Тодор Живков не беше от сатрапите, които убиваха своите противници и това го доказва 33-годишното му управление. Той не уби свои отявлени врагове в България, та ще изпраща убийци в Лондон.
Останалите изслушаха ядовитата му тирада, без да гъкнат. После Пенсионираният полицай с доста по-спокоен глас продължи:
- Това са операции все преди 1990 година. Затова си мисля, че нароилите се протести и у нас, и в много други държави, са по един и същи сценарий, писан все от “Гладио”.
- Нищо ново под слънцето. - отново взе думата дядо Нотко. - Спомнете си историята. Големият пожар в Рим през 64 г. от новата ера. Пуска се мълвата, че сам император Нерон го е подпалил, за да осигури пространство за построянавето на нов дворец. Което не отговаря на истината, защото в онзи момент Нерон не е в Рим. После пожарът е приписан на първите християни и това става повод за тяхното преследване и разправа от страна на властите.
- Защо да се връщаме толкова назад. - включи се и дядо Тунчо. - Пожарът в Райхстага. Пак нас накиснаха, а се оказа, че благодарение на този пожар Хитлер си осигурява диктаторски пълномощия.
- Много се говори за убийството на Джон Кенеди, но малцина го свързват с “Гладио”. - очевидно Пенсионираният полицай беше отлично информиран за световните събития. - Поводът за разстрела му е, че отказва да бъде изпълнена операция “Нортуудс”, предложена му от началника на Генералния щаб на САЩ.
- Че каква пък е била тази “Нортуудс”, та да посегнат на самия си президент?!
- Военните са имали план да започнат да извършват терористични атентати на територията на САЩ и над Куба, включително взривяването на кораби и самолети. Целта: да бъдат обвинени кубинците и така САЩ да получат моралното право да нахлуят в Куба.
- При такъв огромен военен бюджет, нали трябва нещо да се изявяват! - ядосано отбеляза дядо Нотко. - Нашият държавен бюджет вече спадна до малко над 30 милиарда лева, което, обърнато в долари, е около 21 милиарда долара. Ха сега си представете техния военен бюджет. Помня, че за 2011 г. беше 739 милиарда долара.
- Ама ти, Нотко, пропускаш нещо съществено: - прекъсна го Пенсионираният полицай, - че извън този бюджет остават полувоенните подразделения като “Гладио”, които няма как да са включени в статистиката. Не са включени и разходите за “цветни” и “нежни” революции, тероризъм, шпионаж, пропаганда и психологическа война. И кой знае още колко заплати на тайни сътрудници.
- Друго исках да кажа: според официалната статистика САЩ дават за въоръжаване половината от всички военни разходи на планетата Земя. Умножено по две, това прави един трилион и половина долара годишно, хвърлени за въоръжаване! Представете си сега, ако тези пари бяха вложени в нещо друго, какъв Рай щеше да бъде Земята. А тя с всеки изминал ден върви към своето самоунищожение…
Бях капнала от умора и повече не чух и дума за този “Гладио” и за революциите, които се провеждали по предварително написан сценарий.

* * *
“Представете си сега, ако тези пари бяха вложени в нещо друго какъв Рай щеше да бъде Земята.” Това бе първото нещо, което се завъртя в ума ми, щом отворих очи. Как беше възможно дядо Нотко да виждаше толкова ясно състоянието на света, а ония държавни мъже да се държаха като слепи и глухи. Сякаш ерите на великите царе и военачалници бяха отминали. Завинаги.
Преди да въведе в България християнството като официална религия, са правени опити да привлекат цар Борис Първи към други религии - към католицизма и към мюсюлманството. Той вероятно също е бил закърмен с вярата в някакви прабългарски или славянски божества. Може да е почитал бог Перун*1 или Белобог*2, да се е уповавал на богинята на съдбата и на добрия късмет Доля*3. Няма как да знаем. Фактите говорят, че се е изисквала голяма мъдрост и прозорливост от него, когато е вземал своето съдбовно решение: да въведе православното християнство като официална религия за всички в пределите на България.
А в днешни времена нито едно правителство не помисли как да увеличи раждаемостта, как да накара децата от малцинствата да ходят на училище, не направи стратегия за развитието на страната през следващите, да речем, 50 години. Пустословие, раздаване на кебапчета и кюфтета по време на избори, някакви концерти по площади и стадиони…
Хляб и зрелища. Възкресените стадиони, подобно на Римския Колизеум, пълен с екзалтирани празноглавци, искаха само едно: хляб и зрелища. Философията на римските императори, низвергнали републиката с помощта на тълпата, която спечелили на своя страна с тази проста тактика: “Panem et circenses”. Нима нищо не беше се променило за две хиляди години земен живот? Само че, докато в Колизеума са се побирали едва 50 хиляди души, днешните стадиони бяха доста по-големи - като Пйонгянг в Северна Корея, построен за 150 хиляди, стадион в Калкута за 120 хиляди, за 114 хиляди в Мексико Сити и тъй нататък. Очевидно потомците на древните императори, прикрити зад различни политически системи, които наричаха себе си “демократични”, бележеха възход по целия свят. И в древността, и днес, управлението на държавите бе съсредоточено в малка част от жителите, наречена олигархия. Особено днес някой бедняк, пък ако ще той да беше най-умният от най-умните, освен ако не се продадеше на военната върхушка или на олигарсите, нямаше шанс да стане президент на САЩ. На държавата, която хвърляше един милиард долара за предизборната кампания само на единия си кандидат за президент? Хляб и зрелища равно на “демокрация”! И как мога да им вярвам? Мислели за бедните, за безработните, за нуждаещите се. Дрън-дрън! Прав беше дядо Нотко, че ако на всеки четири години тези милиарди, вместо да отиваха за хляб и зрелища, се раздаваха на хората, светът би бил по-добро място за живот…
______________________

*1 - Перун - върховен славянски бог-гръмовержец, покровител на княза и дружината.
*2 - Белобог - славянски бог на доброто, на живота и на светлината.
*3 - Доля - славянска богиня на съдбата, щастието и на добрия късмет.