Драгни Драгнев

С УСМИВКА НА УСТА

Приватизация, рекет, инфлация - тези работи не ме интересуват въобще. Политическите зевзеци хич даже не ме засягат. Кой прав, кой крив - да си дерат гърлата, да си чешат езиците, да си вадят компромати. От лошото спасение няма. Каквото и да става, ще оцелеем. Аз съм от партията на оптимистите. Вярвам в светлото бъдеще, както казваше Тато, защото си имам начин да живея.
Мене например любовта най-много ме крепи. Любовта към жените, искам да кажа, не към отечеството. Смазани са напоследък горките жени. Ласкава дума не чуват от мъжете, едно цвете не им дават тия какавани, за целувка и прегръдка се назландисват. Зажаднели са тия същества за нежността ни, за милувки и сладки любовни обяснения. Няма вече серенади под прозореца посреднощ, не се стрелкат погледи, които канят и мамят духа и плътта, тотално намаляха удоволствията от разстояние. Жени и мъже се юрнаха за власт и забравиха какво е туй нещо обич и любов, каква прелест има в докосването с пръст само. Да не говорим за онази естествена и красива пътека, която води лека-полека до леглото.
Аз например имам навика в пазвата на жената да погледна. Искам да разбера крие ли се нещо там или не. Тя уж се дразни, неприятно й е може би в първия момент, но е заинтригувана, макар и да си мисли, че това са очите на хищник, готов да я разкъса. У мене обаче хищникът е приспан и на преден план се явява любезният, учтивият, вежливият ласкател. Думите ми галят и обсебват, защото излизат направо от сърцето. Чувствам как жената започва бавно до омеква, да се разтопява, да се разнежва, да плува в облачетата на какви ли не мечти и желания. В един миг дори отпуска глава на рамото ми, като казва, че е влюбена вече до уши и е готова да ме последва навсякъде. Усещам радостта й, защото не я каня на митинг, на протести пред общината или на брифинг, да речем. Аз й обещавам любовта си и направо й посочвам пътеката към щастието…
От началото на 1990 година досега върнах ума и самочувствието на много жени от града и селото, няма да ги броя, неудобно ми е. Някои от тях бяха тръгнали да се бесят и давят от отчаяние, да се хвърлят под влака или от високите етажи на бившия партиен дом. Да, но останаха живи и здрави благодарение на мен и любовта, която им дадох, без да се колебая.
Сега трябва да призная, че макар и да изглеждам психически и физически изтощен и каталясал, не съм похарчил кой знае колко пари от бюджета на моето четиричленно семейство. В повечето случаи чуждите жени си плашаха за всичко сами, с ръка на сърцето и с усмивка на уста. Ами това е положението…

—————————–

ОДА СРЕЩУ ЗЕВЗЕЦИТЕ

Зевзеци приказват наляво и надясно, че градът ни е потънал в боклуци до гуша. Дават за пример и назидание кофите за смет в междужилищното пространство. Намекват за кооперативни и други пазари с ориенталски дизайн. Говорят за цели орди и стада кучета и котки, които кръстосват навсякъде и се съешават най-безцеремонно и безсрамно пред очите на децата ни. Пускат слухове, че уж плъховете, едри като вълци, вече завладели окончателно града под нас. Нещо повече - съвсем скоро щели да ни изядат, както си пием спокойно ракийката и бирата.
Сърцето ми се къса, като слушам такива брутални и мръсни излияния по адрес на града ни. Край ушите ми всеки ден прелитат лъжи и клевети, че кой където копае и разкопава улиците и тротоарите, повече не се връща да заличава следите - да не го сметнат за луд… С такива словесни дивотии ме занимават зевзеците и в свободното, и в работното ми време.
Добре, ама аз не съм от дърво, нито съм прасе, а нормален човек, който страда, щом го залива помията на думите. Тия гадняри само плюят и храчат върху името и реномето на града ни, издигнат още по времето на хан Аспарух. Злепоставят го пред чужденците и гостите му от всички краища на света. Ами нали виждаме как германци и скандинавци крачат със зяпнали уста по булеварда на липите, как блещят очи, цъкат с език и примират от удоволствие пред величавата красота на древния град. Нали виждаме с какво умиление и възторг щракат фотоапарати и бръмчат с кинокамери, за да показват след това града ни на своите роднини…
Тия долнопробни типове, зевзеците, стигат дотам, че пресрещат чужденците още в покрайнините на града и нарочно им показват най-изоставените улички около центъра. В това време някои зевзеци дори си изхвърлят боклуците направо от прозорците на високите етажи, за да поддържат живата картина на мръсотията. На туй отгоре имат и агенти, които непрекъснато шарят насам-натам и разлайват бездомните кучета, за да разнообразят гледката на чужденците. Склонен съм да мисля, че хрантутят и плъховете на града, за да станат кръвожадни като хиени и да ни изядат на бърза ръка, както си пием ракийката и бирата.

—————————–

В ОЧАКВАНЕ НА ВЗРИВ

Без съседи трудно се живее, ако съседите обаче са нормални хора. В нашата жилищна кооперация например повече се мразим, отколкото се любим. Всеки етаж ненавижда останалите. Гледаме се изпод вежди или с белтъците на очите. Оплюваме се постоянно, разминаваме се като глухонеми или се заплашваме един друг с компромати или уволнение. Дори понякога стигаме до много гадни номера. Едно съжителство, несъвместимо с морала на демокрацията.
Онзи крокодил госпожа Андреева например все гледа да си хвърли боклука в балкона на Петрови и винаги улучва.
Хипопотамката Петрова пък от своя страна тупа мръсните си килими направо върху прането на Иванови.
Слонът Иванов обръща пепелника си от четвъртия етаж и час по час ръси навсякъде.
Дебелата свиня Ганева полива цветята си на терасата с маркуч и водопадите слизат от десетия до четвъртия етаж.
Всичко това горе-долу се понася и изтърпява. Георгиеви обаче, които живеят под нас, са много фини и чисти хора, маниаци на хигиената. По сто пъти на ден, а понякога и среднощ, пускат прахосмукачката за половин час. Ама то не е прахосмукачка, а танк. И сякаш не теглят машинката по пода, а по тавана.
Жекови пък, дето живеят над нас, клатят цялата жилищна кооперация и я разместват от основите. По десет пъти на денонощие правят любов и пренасят леглото от една стая в друга, от един ъгъл в друг ъгъл за разнообразие. При това непрекъснато се карат и се бият, гонят се като шимпанзета из апартамента и трошат чаши и чинии в сексуалния си бяс. Понякога имам усещането, че таванът ще падне и ще станем на кайма.
Няма мир, няма спокойствие, няма поезия в кооперацията. След осем часа вечерта телефонът у нас започва да звъни като гламав. Търсят Атанасова, онази магарица от петия етаж, срещи за любов да си уреждат.
Свършва предаването по телевизията и пияната овца Колев тръгва нагоре-надолу по стълбището да търси компания за донапиване в мазето.
Криво-ляво прекарваме нощта, а сутринта още в четири тоя жабок Димитров пали мотоциклета.
Имаме си една жирафа, счетоводителката Василева, пуска радиото в пет и настървено и демонстративно слуша програма Хоризонт и танцува по нощница, но почти гола, на широко отворен прозорец…
Може би истинският конфликт в нашата жилищна кооперация е свързан с парите. Никой не иска да дава за асансьор, за чистачка, за осветление, ремонт и боядисване на стълбище. Онази хитра лисица Луканова обаче му намери лесното. Застана на входа с Калашников и започна да взема по 2 лева на всеки, който влиза и излиза. Едновременно безплатно раздава на хората еротични снимки, изрязани от вестниците. Някои се дърпат, други псуват като хамали, трети прибягват до криминални действия, като си спускат въжета от балконите.
Носят се слухове, че Луканова се канела да избяга със събраните пари в чужбина. Това означава, че сега конфликтите ще взривят кооперацията и ще настъпи трагедия. Представяте ли си? Трагедия два месеца преди изборите за нов парламент и нов президент. Имиджът на града ни отива на кино.