СВИТА

Кръстьо Кръстев

СВИТА

Живуркаме си в ерата дивашка.
Давид мълчи, Давид не опва прашка,
не цели вече своя Голиат.
А Голиат порасна в буен ат.
Топурка той с излъскани копита,
пръхти и рита бедния електорат.
Ще ни направи всички нас на пита.
Оставям ви темата открита:
и неговата свита
рита.


ЗИМЕН ЗЕМЕТРЪС

Два облака прииждат с раздиплени шалвари.
Светкавица се совна, подземен трус удари.
И ако аз съм грешен, белязан от проказа,
защо не само мене, а всички ни удари.

Виж, къщите ни падат и в пропастите чезнат,
гори снегът, топят се и релсите железни.
А божиите твари се купчат ужасени,
дори пръстта клокочи, дори скалата стене.

Букаци и дъбаци обръщат коренища,
човеците проклинат и се превръщат в нищо.
Политат в небесата пари, таланти, слава,
нерадости и грижи.

А черна пепел стине на вчерашна морава
и черните си рани с език Земята ближе…
И Господ да погледне, не ще намери мърша…
Добре, че филмът свърши.


ЗОГРАФ

Легна сняг и студ нахълта, зографиса
по стъклата ми ели.
Два крайпътни кипариса
тихо сведоха глави.

Студ полегна, сняг нахълта и къщясах,
заслепен от белота.
Не ми трябваше украса,
бе ми нужна самота.

Поприведох се над листа
и макар да слезе здрач,
очертах на прима виста
зрънце смях и крина плач.


ОЩЕ НЕ РАЗБИРАМ

Още не разбирам от компютри,
раснал съм сред селската мера.
Може би ще се науча утре,
ако дотогава не умра.

И на старини е нужна ука,
още трябват лек и резеда.
Нека съчка в спомена пиука,
нека гука изворна вода.

Знам, така е оцелял народа
посред птици, дъждове, жита…
Не забравям - майката природа
си остава същност на света.


ЖЪЛТИЦИ

Заспиват вечер билките сред здрача
и се завръщат в кошера пчели.
А в небесата ангелите плачат,
навярно моя рана ги боли.

Виж, слънцето придрямва зад баира,
щурци засвирват и за миг не спират.
По зъберите вече спят орлите,
не шава вейка, не трепти перде.
Дано не съм едничкия молител,
въздигнал към високото сърце.

А заранта тополи, птици, жици
ще засияят в сребърен варак.
И те ще бъдат нашите жълтици
за хляб насъщен, по Господне благ.


ГЛАС

Важни неща бях решил да ви кажа,
но вече нямам глас.
Раздавах наляво, препращах надясно даже.
И винаги с пълен екстаз.

Вилнях по салони и на площади крещях,
дано да преминат бедност и страх,
но всичко се срина, пропадна с трясък голям.
Сега съм щастливец, останах завинаги ням.

И пак се заричам, с устни ти давам знак -
и ням те обичам, и ням те целувам пак.