ЗЕЛЕНА ТРЕВА В КРАЯ НА ТУНЕЛА
Ставаше преди всички, спареният въздух в копторчето, тютюнева горчилка и пръдни го удряха в гърдите. Атанас отдръпваше басмяното перде, което отделяше неговото ъгълче с Виолета, прекрачваше над дюшеците на малките, за да превари опашката за клозет в разкаляното дворче. В хладноватото утро се наплискваше старателно на кашляща чешма, разкрачен да не си омокри краката, съотборниците го заяждаха, че мирише на циганско. Затова пазеше сапунерка с огризки луксозен сапун под възглавницата, да си мие подмишниците. Сапуните обираше в банята, след тренировка пичовете от отбора нехайно оставяха изтънели калъпчета маркови сапуни по фаянсовите конзолки. От обора, долепен до копторчето, зашуртя конска пикня, Дорчо притропа глухо, кокошките, които дремеха по върлината над яслата се обадиха и те, зад сбутани бараки и кирпичени стайчета изсвири бързият сутришен влак за Кюстендил.
Тренировките насрочваха за от десет часа, но той още в девет седеше на бетонните стъпала пред страничния вход за централната трибуна, съблекалнята на младежите беше в приземието, слънцето надничаше прецедено през перести облаци над покриви на панелни блокове, набучени с телевизионни антени и сателитни чинии. Студено му е, от време на време ставаше да се разкърши, бягаше на място, подскачаше и пляскаше с ръце над глава - слаб, слаб и мургав, с дребно лице, един нос на него, щръкнали уши и шарещ поглед, прозвището му в младежкия отбор е Комара, други го знаят за Насо Циганина, а по ведомост е Атанас Васильов.
Съотборникът му Тариката паркира нова „Опел Астра” десет минути преди тренировката, с пронизителен вой на спирачки. Тариката е като боксьор деветдесет кила, таран на върха на нападението, баща му е в управителния съвет на клуба. После се подаде Чонката, десният халф, важен, префърцунен, от „Пежо”, купено на втора ръка в Германия. Вторият ценрален нападател, Кучето, е късокрак, но се дуе с пребоядисан „Форд” от Горублянската борса. Синът на треньора кара бащината си „Тойота”, него пробутват за титулярен вратар.
Насо Комара мечтае как един ден и той ще шофира плосък червен звяр, мощен колкото двеста коня, с фарове - самолетни прожектори, и като го форсира, ще буди посред нощ два квартала наведнъж.
Когато го избраха сред стотина кандидати за в първия младежки състав на футболния отбор „Люлин”, баща му събра роднини и съседи от Гетото като на сватба - две хиляди лева дадоха на ръка на родителите му, да подпишат, че са съгласни Насо да тренира, защото е непълнолетен и обещаха по 300 лева за него всеки месец до края на сезона. Голям зор падна цяла седмица, докато изпият на бира двете хилядарки, изядат ги на кебапчета и похарчат за хай фи уредба, плазмен телевизор на изплащане, сбруя със сини маниста за Дорчо, електронни часовници на кило за пепелчука и Жигули на вехто. Жигулито го потроши малкият му брат Елмазчо в електрически стълб преди ж.п. прелеза, измъкна се целеничък от смачканите тенекии и три дни се кри от баща им, дано спести боя. Ама пак го изяде. Щом се разчу за по триста лева на месец, Виолета побърза да пристане на Насо, ако техните да я гласяха за Големия Токмак от Чистотата. С триста лева родата ще изкара царски цяла година, а напролет ще вдигнат сватба..
От футбола капят и други благинки. Младежкият отбор се храни на порцион, за обяд - три вида супи, кеф ти пилешка, шкембе или таратор, свинско препечено на тюрлю гювеч с люта чушка, с ориз и маслини, и по болярски. А мръвката в порцията - като за трима гладни. Вечер - нервозни кюфтета, кебапчета, шишчета и карета, дето се вика - на корем, някои от съотборниците се хранят по домовете си, що ядене остава. И по два банана за десерт! За няма месец Насо позаглади косъма. Под завивката разказваше на Виолета с какво са ги гушили, Виолета преглъщаше слюнки, в четвърти месец е вече. Ама гърдите й още са остри като на коза и под завивката се извива като гущерица.
Насо се изхитри да баламосва домакина вечер, че ще си яде храната суха вкъщи, нека му свие кебапчетата, хляба и бананите. Неговите, и каквото е останало от другите, залоени кюфтета, шишчета, нахапани карета - уж за кучето. Покрай Виолета всяка вечер с мръвка се уреждаха пепелчуците, майка му и баща му и те заблажаваха. Чак баба му се хвалеше в махалата, това, спортът, е голямо образование!
Докато една вечер треньорът, смръщен язваджия накуцващ от стари травми, го спря по донос на охраната на изхода откъм съблекалните. Сгащи го с мушамена чанта пълна с мръвки - колкото за трети ден на циганска сватба и го обвини, че краде от порциона. Предложи го дисциплинарно за изхвърляне от отбора, голям сакатлък щеше да стане. Насо подсмърча цял ден след киселия мъж, молеше се, обещаваше, подтичваше покрай пистата, докато другите се разкършваха на терена, и вечерта се закотви пред канцеларията. Треньорът не отстъпваше, та дойдоха чак баща му, майка му и баба му, да го оправдават, кълняха кучето, дето ще изяде хляба на Насо, да се задави с кокали и карета дано! Треньорът се умилостиви чак когато видя вирнатия корем на Виолета, хитрата й муцунка и шавливи очи. Оставиха Насо с последно предупреждение.
Оттогава треньорът все намираше повод да предупреди, че Насо не му пасва на концепцията, не е форматен състезател, нисък е, няма маса. Насо обаче е пъргав като невестулка, на загрявката сутрин, дето й викат „стречинг” прави заден мост от правешката, реди по три салта, слаломната пътечка минава с топка по-бързо от крилата и на тренировката за дузпи подлъгва треньорския син да се хвърля винаги към грешен ъгъл на вратата. Как да е симпатичен на баща му, тогава, кажи ми?! Насо Комара още не го бива в дипломация.
Затова треньорът го мести ту назад, ту в средна линия, да тича като хайванин и да изнася топки за Тариката и Кучето, те чакат на гюме да им падне голов пас точно на крак или на глава. И са все недоволни, все не им е подадено сгодно, Комара не им подава според треньорското указание.
Втората издънка стана, когато Насо го пуснаха на полуфинал с жепейците за младежкото първенство. Подаде голов пас на Тариката, голът на Тариката ги прати на финален мач. От радост преди финала Насо хвърли десет лева в бръснарницата на гетото да му изрусят косата като на холандец и да я вдигнат на клечки нагоре, беше си харесал холандски нападател с коса на клечки по телевизията.
Като го видя издокаран като за холандец, треньорът се развика, той палячовци в отбора си не ще, накара го да се остриже до кожа и на финалния мач го държа през цялото време на резервната скамейка. Загубиха финала с дузпи, последната по сватбарски я прати в облаците Тариката и в съблекалнята треньора го наруга с всички попържни, които съществуват в българския език. Закани се, че в следващия мач ще пусне на негово място за титуляр Насо Комара.
Късметът му излезе много по-голям, отколкото бе намеквал треньорът и бе фантазирал Насо, сгушен полусънен до топлия гръб на Виолета. Контузи се халф на мъжкия отбор, резервата се разболя от заушка и се наложи Насо да го картотекират извънредно в мъжкия състав. Когато за пръв път тръгна издокаран в титулярен екип по тъмния тунел под трибуните, в края на който зеленееше стриган и валиран на квадрати терена, усети се важен колкото Тариката и Чонката едновременно. На три мача киснеше в края на резервната скамейка, скачаше, сядаше, псуваше решенията на съдията. Тичаше по атлетическата писта да загрява, пускаха го пет минути преди края на срещите, колкото да се печели време и устиска резултата.
Докато на решителния мач за класиране в турнира на Интертото при нула на нула съиграч счупи крак и се наложи Насо спешно да го изстрелят на терена. Треньорът му изсъска последни указания, значи да си пази зоната, поема топки от защитата и търси нападателите, това е, да не е посмял да наруши тактическата схема. Насо клатеше глава, но сърцето му вече подскачаше по терена. Виковете, ехтежът на тромби, бумтенето на тъпан и експлозиите на бомбички по трибуните го заляха сякаш прииждаше вода. Тичаше като хрътка, шмугваше се между потни, озверели противници, които мъчеха да го подкосят отзад, опитваше да разгадае нервните ръкомахания на съотборниците си, раздаваше шутове, наляво, надясно, че и погрешни. Виковете на разочарование се сриваха като порой от стръмните трибуни към дъното на стадиона. Голът не падаше и не падаше, редовното време изтичаше и топката бе у Комара. Той хукна напред да я подаде по-сгодно на централния нападател, противниковите защитници се втурнаха да блокират закотвилия се на линията на засадата център. Но за ужас на треньора Комара продължи да тича като чалнат с топката в опразнилия се коридор, нарушавайки всичките указания и тактическа дисциплина, трибуните утихнаха, като онемели, той подмина сащисаните защитници, разигра с несръчен финт вратаря наляво-надясно и за по-сигурно се набута заедно с топката във вратата. Щеше да запомни завинаги тържествуващият рев, който се понесе над трибуните, съотборниците му се хвърлиха на врата да го прегръщат, събориха го, щяха да го смачкат. И се чу съдийска свирка за края на мача. В тъмния тунел към съблекалните светкавиците на фотоапари и жуженето на кинокамери го удавиха в светлина, треньорът до него се усмихваше професионално, тупаше го по рамото, наведе се към ухото му и го наруга шепнешком, „ако втори път ми изиграеш номер да не си пазиш зоната, ще станеш титуляр на куково лято!”. Но побърза пак да разтегне усмивка, насреща идваше президентът на клуба, червендалест, мустакат и коремест каба българин, разтърси с две ръце ръката на Насо, обеща му премия за гола от десет хиляди лева и засега му мушна хиляда на ръка, намекна, че ще предложи да го настанят в клубна гарсониера. На другия ден всички вестници гърмяха за новото откритие на клуба, талантът Насо Васильов, израсъл в юношеската школа. Той матирал вечният съперник на „Люлин”, чака го голямо бъдеще и европейска кариера, даже вече имал предложения. Споменаваше се и правилната тактика на треньора, да възложи на халф пробивни задачи в решителни моменти.
Само че Насо не четеше вестници. Гетото яде, пи, дра си гърлото с песни и въобще празнува с хилядата лева за победния гол цяла седмица. Героят не го пускаха да стане от софрата, ходатаи за парични помощи целуваха ръка на бременната Виолета, а някои от по-младите празнуващи изразиха радостта си като хвърляха камъни по влаковете за Кюстендил, счупиха едно от страничните стъкла на мотрисна композиция и раниха в главата пенсионирана учителка, която отивала на минерални бани.
Насо затакова тренировките, не се мярна цяла седмица на стадиона, треньорът на мъжкия отбор беснееше, ще изтърве първата среща от Интертото. Когато героят най-сетне благоволи да отпочне тренировки, все още с надебелял език от изпитите бири, беше отпуснал коремче и почна да плете крака след първата кросова обиколка по пистата.
Изгониха го от титулярния състав и с последно предупреждение го върнаха при младежите. Днес да вземе деветте хиляди лева от обещаната десетарка, утре; ту в касата нямаше наличност, ту шефът отсъстваше за теглене на жребий в Лозана и нямаше кой да парафира ордера. Въобще, поради наложеното дисциплинарно наказание се разбра, че е лишен от премия. То добре че в Гетото на кредит бяха изяли и изпили кебапчета и бира само за петстотин лева отгоре. В гарсониерата пък настаниха бразилец-нападател, привлечен в отбора като свободен агент.
Начо риташе за младежкия състав, понижението помогна съотборницие му да преглътнат завистта си, полека-лека престанаха да го кодошат, намериха си друга жертва, в отбора взеха нов юноша.
Вечер, докато Комара заспиваше, често му се привиждаше зелена трева в края на тъмен тунел под тънтящи трибуни. Трибуните крещяха неговото име и той се пукаше от гордост. А през пролетта Виолета му роди син, кръстиха го Кройф и в разпивките покрай появата на наследника горчилката от пропуснатата възможност да стане втори Гунди почти се забрави.