Панчо Недев

(Страници от подготвената за печат автобиографична книга)

ЗА  НАШИЯ  НЕПОВТОРИМ, НО  БАВНО  ЧЕЗНЕЩ  СЪРТОВСКИ  ГОВОР

- Непретенциозни БЕЛЕЖКИ  за съртовския  говор.
- Характерни езикови, говорни, синтактични и етимологични  особености.  
- Архаизми,  заемки и  фолклорно-езиково „новотворчество”.

През 1961 година, като студент в Софийския университет, имах честта да слушам лекциите на големия наш учен-езиковед, професор Стойко Стойков. Тогава той беше декан на Филологическия факултет, четеше лекции  по  диалектология. Мисля, че и сега неговите трудове по тази специалност са най-авторитетните учебни помагала за Висшите учебни заведения. Тъй като в случая не пиша научен, езиковедски  труд, не съм се ровил  в библиографията, за да цитирам пасажи от неговите лекции и книги. Ще се задоволя  само в десетина изречения да преразкажа най-характерното, което съм запомнил от лекциите му за Североизточния български говор и по-специално за нашия съртовски говор. Ще се постарая с подбрани примери да подкрепя  част от неговите изводи и заключения…

След т.н. „търновски” говор, който е залегнал в основата на нашия книжовен български език, той поставяше на второ място  Североизточния български говор. И понеже, както вече казах, е бил с група студенти на  научна практика в нашето и в други съседни села, на съртовския говор отделяше специално внимание. Разглеждаше неговата самобитност и неговото оцеляване, в исторически план, като  част от общата „езикова съпротива” на  балканските селища срещу  „духовната инвазия” на поробителите. А по-късно -  и срещу  настъплението на „езиковата цивилизация”  в тези типично български общности, които доста дълго време са останали в периферията на социално-икономическото развитие на региона. Тук искам  да поясня, че  Блъсково е типично българско село, в което, мисля и до сега има само едно турско семейство! Такава е долу-горе  етническата картина и в съседните села - Храброво, Комарево, Градинарово, Равна, Овчага…

Спомням си как в една от лекциите си професор Стойков отбеляза и приноса на Илия Блъсков като виден общественик, писател и учител в  Провадия и в село Кривня,  за съхранение и развитие на  възрожденския дух в нашия край чрез неговите  лични срещи, беседи и сказки по  национални празници;  чрез своите ученици, книги и  статии в периодичния и местен печат…

Не зная дали  всички циклостилни  лекции на професора от онова  време са включени в  най-големия му и съществен труд „БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ“. Но в ония лекции имаше няколко страници като най-обща характеристика на нашия самобитен, неповторим,  „блъсковски” говор. Между другото, примерите, с които  илюстрираше тази самобитност и неповторимост, са наистина уникални! Няма да ги срещнете в нито един  друг български диалект. Той обичаше да цитира трите думи, откритие на  неговата  научна експедиция:  

ПЛЯНЦА - плевня,

ВРАНЦА - широка пътна, нестабилна  порта,

ПОНЦА   - килер, мазе без прозорци.

Осмелявам се тук да  продължа този списък  с много повече  примери от този род.

Всъщност  това е първият раздел от подборка, която съм подготвил за моите читатели с по-специфични, филологически интереси!

А. Типично нашенски думи с окончание на - ца, в женски род:

ВЕДРИЦА - голяма дървена кофа с и без дръжка,

КЪРМИЦА - обобщено за жена-кърмачка,

ВЕТРИЦА - ж.р. от ветрилник,

СТАНЦА - летен лагер за едър домашен добитък,    

КРАНЦА - стара,  пълна, бездетна жена,

ЖУЖИЦА - галено за пчела,

БОЧНИЦА - остен, за направляване на  добитъка, когато няма  водач за браздата,

ЛЪГЪНЦА - малка детска възглавничка,

СВОЙНИЦА - сватовница от свой род,

ОКАНИЦА - кратуна за вместимост на течност, 1л.   

ПИПЕРЛИЦА - дървена гаванка за лют  чукан пипер,

ЛЮБИЦА - 1. зряла диня и 2. любима жена, изгора,        

КЪРМИЦА - 1. кърмачка и  2. продълговатата шийка на бъклицата, от която се пие с уста,

КУЛАНДРИЦА - оправна жена, иде й отръки,

ПЕРНИЦА - 1. любовна стрела от лък, ритуална, обредна, 2. устата, лютива жена ,

ФЪРКУЛИЦА - 1.вилица, 2 жена-развейпрах,

ПРЕЛНИЦА - хурка със стабилна поставка,

ПУЛЕНЦА - 1. новоизлюпени пилета 2. невръстни деца в многодетно семейство

КОБИЛЦА - половин кобилица, за носене на товар   на рамо,

ЛЪЙЦА - 1. голяма дървена лъжица, 2. подмазвач.

Може да не ми повярвате, но ще ви кажа: за тези мои       ЕЗИКОВИ ЗАПИСКИ  аз съм се готвил  още от  ученическите си години! Записвал съм си  необичайни думи, словосъчетания и изречения, където и да съм бил, когато съм имал молив под ръка - на листчета, цигарени кутии, в бележници, тетрадки. Прехвърлял съм ги от папка в папка, опазил съм ги и ето, че сега им дойде времето да ги систематизирам по някакви сходни  прилики. И да изпълня най-после един голям дълг към моето родно село и неговото  фолклорно богатство…

От тук нататък продължавам моите ЗАПИСКИ с много малка редакторска намеса. А по-нататъшното ползване, осмисляне, пресяване и подреждане по значимост, оставям на  бъдещите литератори и езиковеди, които биха се заинтересували  от това  бавно  чезнещо езиково богатство! Давам си сметка, че поради  липсващата ми специализирана професионална подготовка и  сравнителна методика,  да съм цитирал и някои заемки от турски, руски и други езици, както и етимологични  модификации. Но… дано само това да ми бъде упрека и увлечението! В гореизброените думи „нашенското” е като че ли във второто значение на думите.

Б. Типично  съртовски думи и изрази, според мен, рядко срещани в други географски области и диалекти. Цитирам  част от тях в кратки изречения, тъй като те имат смисъл само в определени лица, числа и глаголни времена!

Гледам те през ПРОСВЕТКИТЕ. - мн.ч. за светулки, звездички, светлинки през процеп;

КУМКУРДЯСАЛ  до чашката с кума си! - пропил се, вампирясал от дълго пиене;

Не ми се ШАКВАЙ! - не се занасяй, не се прави на смахнат;

СТОПИКЯСАЛ  СЕ от работа! - стопил се, повехнал от много работа, но неефективна;

На БИБЕРЛИКА съм! - малък полски парцел за домашно  производство на зеленчуци;

ЛЕЛЯК  на един крак! - щъркел;

Слънчева ЗАБУЛКА !- женски чембер, бял;

Какви сладки ПИПИТКИ ! - галено за бебешки и детски ръчички;

Яйцата СЕ ЗАПИЛЕЛИ! - излюпили се, станали на пиленца;

ИЗКЪНКА от майка си два лева! - изпроси два лева;        Какви непораснали КОКЕНЦА! - дребни, маломерни яйца - от кокошка, пъдпъдък, гълъб, фазан и др.;

ПИПЕНЦА - малки, току що излюпени пиленца;       

Прибери ДАНАКА в дама! - прибери малкото мъжко теле;

Дай да си ПРЕСЛЕЯ ръцете! -  да си измия, изплакна само ръцете;

Не се ВЪЗГЕЩИСВАЙ от думите си! - приблизително: не се отказвай и отричай от думите си;

Ти много СЕ ПРОТВИШ! - много се стараеш, в смисъл, да се докараш;

Той само ти се МУТРИ! - начумерен, ядосан ти е;    

Ние с тях сме в  СПРЕГА за…жътвата! -  в  трудова взаимопомощ сме;

Този пъпеш хептен е ПОРСАЛАДИСАЛ! - развален, гнил;

ДРЪГНА СЕ  като крастав! - чеша се;

Този чеиз за тебе го КОЛАНДРЯ, майка! - за теб го готвя, пазя;

КЪЗЪЩИСАЙ ми малко гърба! - разтрий, масажирай ми гърба;

Циганчето  ще те  НАВАЛИ! - ще те надвие (когато детето си оставя  на масата последната хапка, недоядена!);

Много ВРАТУВАШ! - много приказваш (излишни приказки); 

С УДВОЙ ще те измета, прогоня! - гола вършина, без клонки и листа;

Изпрах си  старата ПАЛА на реката! - старата  черга, всекидневната;

КЛЮНКОВЕТЕ трябва да се сменят! - старите, водоснабдителни тръби;

Видях  на лозето един голям ЗЪМ! - м.р. от змия;    

Голяма ОЛЮЛЮНГА стана. - ритуалният огън с прескачане на  заговезни;

ЗАСУК над къщата ви. - дим над голям, открит огън, който се вие нагоре като спирала;

МОЧКО, ела да те баба погали! - галено за дете и младо ергенче;

Не се ПРЕКОРЯВА да се извини! - няма нагласа, не се унижава да се извини;

Видях ГОРОЛОМ на пътя! - голям, прекършен, паднал на земята клон;

На БУРАЗАН свири. - примитивен, селски, музикален  инструмент от тръба, калем и др. материал;

Това е ПИНДЖЕУША на… прасето, на агнето, на кокошката… душата, най-хубавото за ядене; в негативен план - развалените черва на  животното; 

Тя е с  НАПЪРЧЕНА  опашка! - с навирена опашка, разгонена;

Какво си се „раздакал“? - при употреба на паразитната частица „да”;

Това са БОЖЕШКИ работи! - божи работи;

Събрах цяла торба ВЪЛЕШКИ за чорба! - малки охлюви, „гърчета”, както са известни другаде;

За тебе го готвя тоя АТЕЛ. - този юрган;

Той ми е  БАЛЮ! - той ми е бати;

Остра БАМБУЧКА. - топлийка с овална  главичка;   

БАРИ ти ела с мене! - поне ти ела с мене;

БУКА  ми е заседнала на гърлото. - хапка ми е заседнала;

Голяма БЪЙЛА си!- бълха;

Направи ми една БЪЖГА! - тънка дъсчица с въженце, при кръгово въртене издава характерен звук;

БРЪМБЪЗЪК - 1.примитивна свирка, самоделка 2. дребен човек 3. малък бръмбар;

ВАЛА - 1. копринена кърпа за през рамо 2. бяла женска забрадка, чембер;

ВАРЯТИ - мн. стара дума см. 1. елате и 2. вървете, в изречение: Хайде, варяти в стаята!;

ВИРИТКА - малка ниша в стена;

ВАРДЕЧКА - юрдечка, патица;

ГУЛДИР (ГУЛДУР) - пуяк;

Много ГЮБИР!- смет, домашен боклук;

ДЛЕГА нощ! - дълга нощ;

Сватовете ни  ДУОЖДАТ  на гости. - идват ни на гости;

Остана ЗАПИТИНО на дъното. - затиснато;

ЗОРЯ ще дойда! - утре ще дойда;

Породисто, с голяма ЗОТКА. - муцуна на прасе;

Ще му  ИЗУКАМ на това куче! - см. ще му извикам у-у-у!, да се махне;

Празнична ИЛЛЯ. - грива на кон, поддържана добре, вчесана;

КАКЕТО  дойде. - както дойде;

КАЛАВИР до оградата. - карамфил, саморасъл;

КИ - следглаголна частица за укор: Много  ходиш, ки!; Голям женкар си, пази се, ки!

Нова къделя на КЪЖЕЛА. - горната част на хурката, където се завързва къделята;

КОНИНКУ съм хапнала! - умалително за малко, мъничко;

КУТУБАН - котарак, добър ловец на мишки;

КУРЕК - петел-любовник, млад и личен;

КУДУРЯСА  махалата това дете! - подлуди;

Като на  МАТАКИ  ходи! - на кокили ходи;

МАЛЕЛИК - компот от сушени дренки с тиква;

МЕР - уж, Мер тъй било!;

МЕКИНА мека, ситна слама, при вършитба, за мазане на кирпичена стена;

МИМЕР - бъз, бурен, дърво-свирщина, за направа на  детски играчки, пушки;

МУСКУР - изцапано лице, при децата най-вече;      

МУШАМБА - мушама за маса;

НАЯКЕРНИ ти вярвах! - напразно;

НУТЯВИ дрехи. - влажни;

Много е ПИСУРЯСТО  у вас! - много мръсно, нечистотия;

ПРОТЬКА - брод през плет, комшулук;

ПЪРЪЛДЪК - перка, ветропоказател, задвижвана от вятъра;

РАДУВАНКА - 1. невестулка 2. хитра жена;

САЙДЕ това ми трябва! - Само това ми трябва;        

Много  САЛМУВА това дете! - палува, ходи бели да прави;

САМУТ човек! - побъркан;

След дъжда голям СЕЛЬ! - прилив, наводнение от пълноводна река;

СКОМЕН за дядо.- ниско, трикрако столче;

СТЪПА -  дървена грухачка за чукане на сух пипер;

ТАКОС нещо не беше ми се случвало.- такова нещо;

ТИЛЯР - дървена солница с похлупак;

ТУЗОРНА станах много рано. - Тази сутрин.

УБЕЛ - кладенец;

УЛЯС  у дома без да чукаш! - влез у дома…;

ШТИШТИ - много малка копринена  буба,

ЯВА гнездо на птица;

Отивам с добитъка на ЯЙЛА. - лятно пасище;

ИЗКЪНКА  му десет лева! - изпроси му;

Този кон нещо се КЪСКЪНИ, не тръгва! -  опъва се.

Длъжен съм да поясня още нещо, характерно за гореизброените примери. Не съм поставил  говорните ударения, тъй като по принцип те  стоят на първата или втората гласна. (А и в стандартната клавиатура на компютрите все още няма такава функция - да се поставят говорни тиренца над „ударената” гласна!) На всички, които ще кажат: „Че  голяма част от тези думи и изрази  са познати и в други диалекти!” ще отговоря с някогашните (приблизителни) думи на професор Стойков: „ Да, вярно е! А това означава, че те са тръгнали и „плъзнали” да се легализират по българската земя от Североизточните говори!”

В. Друга съществена характеристика на съртовския говор са СЛОЖНИТЕ и  СЪСТАВНИ  думи и понятия.

Те се употребяват самостоятелно, но често и в  изречения. За отбелязване е, че те  могат да се чуят само от  най-старите хора! За младото поколение звучат странно и смешно. А всъщност, в исторически аспект, става въпрос  за развитието и обогатяването на езика ни; за  натурално, фолклорно, езиково творчество, от което толкова се нуждаем днес, заради  глобализацията във всичките й аспекти. И заради съхранение на езиковата си идентичност.

Ето  само няколко примера:

КОН-КОН-КЕЛЕБЕК  — 1. пеперуда и 2. зелено, хвъркато, полско конче.

ВИЛА-ВИЛА-ГИЦА   — 1. небесна дъга, 2. обидно за стара, прегърбена жена.

РАЙКИН-БОБ - 1. зелен боб в шушулка, 2. обидно за „мъж на жена си”, мъж под чехъл, пръдльо.

СИН-ДОМАТ - 1.  патладжан, 2. болен човек, почти  жив мъртвец.

ЗЪРНО-ВИАЛКА - старо, дървено съоръжение за отвяване на зърното от плявата на хармана.

ЖИТОВНИК, -ЦА - 1. хамбар, голямо помещение за съхранение на жито; 2. плодородна нива.

ФЪРЧИ-ОПАШКА - 1. хвърчило, 2. горделива, високомерна жена.

ГЕРБОЛЕПНА книжка. - 1. гербова марка, 2. лека, неустойчива, завеяна жена.

ДОДИ-ДОЙДЕ - 1. чакам го да дойде  2. Чакам го да иде.

ЛЕЛЯКОНОГА - 1. дългокрака жена 2.  горда жена, с щъркелова визия(крака).

Както вече казах, първото значение на горе цитираните думи и изрази  не е чак толкова  оригинално. Но обърнете внимание на второто им значение, на езиковото явление - да се дава ново значение на познати думи и словосъчетания! То е много характерно за нашия говор. По този начин народът-творец  експериментира своя интелект и култура, своето чувство за хумор, своята географска самобитност и принадлежност.  В тази връзка искам да отбележа и  наричанията, игрословиците, характерни най-вече за  детските игри, за шумните  семейни веселби. Понякога те  звучат като безсмислени скороговорки и упражнения на езика.

Примери:

„КОЯТО МОМА ГОЛА-БОСА, ТЯ НА МЕНЕ СОСААА!” - Това е Съртовското  наричане при прескачане на ритуалния огън на Заговезни, провикване, на висок глас. Смисълът  му е: ергенът, който  я изрича  иска да каже, че макар момата да е бедна, гола-боса, тя му е прилика, може да я вземе.

„КОЙ ГОНИ-МОЕРОНИ  И ДЪРВАТА ЦИПЕРОНИ, МАЛКИЯ  ФЪНАК Е ГОЛЯМ ЗАГУБЕНАК, ТИ  ГОНИШ!” - Малко безсмислена скоропоговорка при детска игра, криеница. Запомнил съм я дословно от моите детски години!

„БИМ-БАШИЯ НА ТУРШИЯ, НА КОШИЯ - НАМЕРИ МЕ!” - Също безсмислено наричане при детска игра.

„КЕЛЕБЕЦИ-МЕЦИ И ЮРДЕЦИ ЗА ГЮБЕЦИ!” - Присмехулно за развихрени, пълни, но неумели танцьори.

„ВАДИ-МАДИ, КАМАНАДИ ТЪРКАЛАДИ!” - присмехулно за деца, които с ръце се мъчат да уловят риба в речен вир, а вадят камънаци.

В българския книжовен език думите, окончаващи на -ик и -ник  са твърде много и в това няма нищо необичайно и интересно. Но в нашия съртовски говор тези думи придобиват като че ли по-друга  семантична, етимологична, фразеологична и смислова окраска. Защото могат  да се образуват като на шега, по  инерция, експериментално почти от  всяко съществително, прилагателно, местоимение, глагол. А когато  играят ролята на наставка към  по-характерните нашенски думи - звучат, мога да кажа, като езикови перлички!

Ето,  съдете сами! За по-голяма яснота, цитирам ги в изречения:

Той е голям  БЕНЕДИК човек! -  добър физиономист, бързо разпознаващ хората.

Такъв си е - винаги  МРАЧНИК! - винаги  намръщен, мрачен, тъмна личност.

БРАЗДНИКА ми се изхабил, трябва да го сменя с друг.

БРАЗДНИК! - от бразда, по-точно, название на лемеж за  дървено рало.

Голям КУКУРНИК  стана! - 1. петел, 2. кокошарник.

Той е най-големия ЛИЧНИК на селото ни! - личен човек.

ЗЕТНИК ще ми става! - млад ерген, бъдещ зет.

Довечера ще бъда СЪГЛЕДНИК!  —  1.човек на пост, постови. 2. нает като годежар, за оглеждане на момата.

РЕЧНИК  станал  на кмета! - говорител на кмета, оратор.

Лозата се държи на четири КОЛНИКА! - дълга, висока дървена греда, специално за  лоза.

Той  ми е  бабин ОЧНИК! - за дете, което помага на баба си с очите. И т.н.

Г. „Ва“- кането и  клетвите са  друга особеност на Съртовския говор. Мисля, че заслужават специално внимание и проучване.

В своите лекции по диалектология, доколкото си спомням, проф. Стойков обичаше да повтаря, че  паразитната частица „ва” в словосъчетания, диалози и най-вече във въпросителни и риторични изречения, била  най-характерната особеност на Източнобългарските говори и в нашия край. Аз бих добавил и камчийските села, където съм учителствал. Примерите могат да бъдат  една безкрайна редица…    

Как си, ВА? +  Не мога да те позная, ВА!  +  От къде се връщаш, ВА? +  Знаеш ли, колко  време изгубих, ВА? Ти ли си това, ВА? Чакай, ВА да мина пред тебе!…

Тази  паразитна частица се поставя обикновено в края на въпроса или отговора при разговор. И много по-рядко  по средата на изречението, където мястото й е още по-неудобно и неуместно:

Да ти кажа ли, ВА, колко се изплаших?  +   Няма го, ВА,  туй, което търсих!  Ади, ВА, не ми се прави толкоз сербезлия! + Как да я забравя, ВА, свато, тя ми беше първата либов! 

КЛЕТВИ и НАРИЧАНИЯ ПО СЪРТОВСКИ

Но първо  да цитирам дословно най-характерните и оригиналните нашенски клетви и наричания:

ЧУМАТА  ДА  ТЕ УСТРЕЛИ!

(ГОСПОД  ДА ТЕ  УСТРЕЛИ!)

ЧЕРЕН  ОБЛАК ДА ТЕ ПОЧЕРНИ И ИЗПЕПЕЛИ!

СВЕТЕНА ВОДА ДА ТЕ УДАВИ!

С КОНСКА ОПАШКА ДА  СЕ  ОБЕСИШ!

С КОНСКА ОПАШКА ДА ТЕ  ВЛАЧАТ!

НЕБЕСЕН ЧАКМАК ДА ТЕ ИЗГОРИ!

НЕБЕСЕН КАМШИК ДА ТЕ  ДУШИ!

ПЕЩЕРЕН  МАЙМУН ДА СТАНЕШ!

НА НОЩНА СОВА ДА СЕ ОБЪРНЕШ!

КАМЪК ВОДЕНИЧЕН ДА ТЕ СМЕЛИ!

В КАТРАНЕН РОГ ДА ГОРИШ!

И т.н.

Подхвърлям  тук само  няколко  въпросчета и теми за размисъл! Както и за анализ от езиковеди:

а) Клетвите и наричанията (с негативен и позитивен заряд) не са ли най-добрият, най-практичният начин за  разтоварване от нервно напрежение? И най-спонтанно-

то, оригиналното, самобитното езиково творчество  на неукия човек, който търси опора  в своя си, регионален  говор?

б) Клетвени словосъчетания като  „Чумата да те устрели!”, „С конска опашка да те влачат!”… не е ли това някакъв далечен отзвук, ехо от езическата митология на прабългарите, които са оставили  трайни следи в този географски район? А глаголната форма „устрели” и словосъчетанието „конска опашка” не ви ли напомнят за стрелите  и конските опашки на  прабългарите на  Аспарух?!

в) А това…”Небесен камшик…”, „Небесен чакмак да те изгори!”  не ви ли подсеща за смъртния страх на земния човек от  небесните, природните сили, които в случая  се използват като средство за  зловещо наказание? Явно е, че тук народният творец има предвид светкавиците, гръмотевиците, изобщо гнева на небето; всяко божествено наказание, заложено в  езическата митология.

г) Клетви като „Маймун да станеш!”, „На сова да се  обърнеш!” също  отправят мисълта ни към далечните прабългарски и славянски  митове за караконджули и таласъми, за безсмъртни духове, за  най-тежкото наказание - вампирясването!

За позитивните наричания като „Цял живот на трендафил да миришеш!”, „Слънце и месечина под покрив да те грее!”, „Като  дряново дърво да ми растеш!” и т.н , мисля,  разногласия не може да има. Те  са свързани най-вече с природната красота, със светлината, здравето, надеждата…

В заключение искам да кажа, че тези мои езикови бележки  не са плод на специални, целенасочени, систематични  проучвания. Запомнил съм ги, записвал съм ги при моите преки общувания със старите хора в селото, от моите родители и близки. И винаги ми е правило впечатление,  колко леко, непосредствено, като на шега  те боравят с това свое, самобитно, езиково творчество! Е, разбира се,  не всичко може да се  счита оригинално,  неповторимо, някакво откритие, но  и зрънцето, което  би останало  след щателно пресяване, осмисляне, анализиране  от научна гледна точка, е достатъчно, нали? Тогава -  заповядайте! Подарявам ви  тези  непретенциозни  бележки! А мога да предоставя на интересуващите се и още, допълнителни примери докато съм жив!

Тук му е мястото да изкажа  своята благодарност на двама съртовци, които ми оказаха неоценима помощ при съставянето, подреждането и осмислянето на този своеобразен  СЪРТОВСКИ РЕЧНИК. Единият, за жалост, не е вече между живите - Тодор Ризников. Тъй като знаех, че той също събира наши съртовски думи, много пъти съм го молил да ми „завещае” част от събраното, той все ми обещаваше и все забравяше, докато един ден ми каза: „Абе, ти не знаеш ли, че аз съм неорганизиран, неподреден, разпилян човек! Де да ти търся сега тия записки? Чети внимателно „Ловеца…” и си вземи, каквото ти трябва!” Впоследствие точно това направих: четох внимателно романа му „Ловецът на диви патици” и от там „изкарах” на показ доста думи и изрази.

Другият ми „езиков информатор”, докато работех над този ръкопис, беше  краеведът Петко  Александров  от съседното село Комарево, който ми предостави цял поменик от характерни „нашенски” думи и изрази. Благодаря, ти земляк!

22 март 2014 г.