КАСКЕТИ
Каската ли е кръстена на каскета, или каскета на каската? Сигурно каската е кръстена на каскета, защото хората по рождение не са войници. Дребна разлика - едно „е” е преминало в „а”. А и предназначението им е горе-долу едно и също - да пазят главата на човека.
Горе-долу…
Каскетът, нищо че е от плат или кожа, е опазил много повече глави, отколкото желязната каска. Най-обикновен човек съм, може да се каже нищо човек, сух, препечен като гущер, с ощавена от потта, слънцето и вятъра кожа, ровя земята, доколкото мога със старческите си ръце, скопавам дивото и буренака по нея, ама съм забелязал - вземат ли много да ни опазват от нещо, значи ни е спукана работата. Турят ни каска на главата, уж до оцелеем, ама каска за сърцето не са измислили… И още, постави ли човек каска, знаеш - това е войник и не отива на парад, на веселба, а на място опасно не само за неговата глава…
А каскетът?… Проста работа ще кажеш, проста, ама велика. Ти слушай дядо си Димо Откритото, така ми викат, цял живот съм превивал гръб, ама пред работата и земята, пред големства не съм превивал гръб. Ощуравел свет има по земята, остарел и побъркан, щом все дивотии измисля, все каски и пушки, бомби и ракети, атоме и незнам к,во си… Виж, каскета е друго, загледвай се човече и ще откриеш, че колкото хора, толкова и каскети - все различни, а и еднаквите не си приличат на различните глави, неповторими са.
Да вземем само как си носят каскетите хората от моето село. Мнозинството носи каскета нахлупен здраво на главата с изправена козирка. Петко Озированеца например, скромен, свит и порядъчен човек, носи каскета право и натиснат така, че двете страни опират в ушите му. Петко Озированеца има две дъщери, една ниска къщица и две ръце. С тия две ръце ги отгледа и изучи, та станаха моми за хубост, едната се омъжи добре, другата отиде да следва. Петко Озированеца сам си направи тухли, извади пясък от Ботунята, прекара камъни и дървета и пак с тия две голи ръце си струпа нова къща. Кажи-речи с натиснатия над ушите каскет той си изпълни бащинските задължения… И днес, като срещнеш някой с правилно поставен и нахлупен до ушите каскет, да знаеш, че е човек скромен и трудолюбив, пестелив и прибран, далеч от житейските съблазни и разсипии.
Ако видиш човек с леко кривнат каскет над едното ухо, да знаеш, че той - млад или стар - се ергенее или е женкар.
Един такъв каскет навремето остави жената и децата си и тръгна по градищата. До нас достигаха слухове, че каскетът се оженил за некаква гражданка и преспивал в нейната къща и само в празник Каскетът идваше пеша от гарата в Бели извор, оставяше по някой лев на децата, тръгваше горделиво из улиците на селото и започваше всеки разговор с „моля ти се, аз…” Непрекъснато пипаше с две ръце каскета, накривваше го внимателно в необходимия ъгъл и посока, зализваше с ръка косата от дясната страна на каскета и от време навреме вадеше из джоба на панталона малко кръгло огледало и продължително се оглеждаше… В понеделник сутринта накривеният над дясното ухо каскет тръгваше за Враца, където работеше като готвач, а в почивките пак се отбиваше в оная къщица с пухени възглавници и одеколони, с дълбокото деколте и дантели, които шумят като морска пяна…
С кривнат каскет вървя и Твойта мамица, човек зевзек и подигравчия. По един начин ще се обърне той към кучето, което в радостта си ближе крака му, ляга по гръб и се гали о него: „Твойта мамица, кеф ли ти е, а?”, а на горската поляна, когато видел как Коло Пенкин е вдигнал полите на вдовицата Къна, опулил очи в здравите й, стройни и бели крака и по съвсем по друг начин застенал: „Твойта мамица-а-а-а…”
Докато беше старшина все разказваше, че в казармата видял въшка на един войник, голяма колкото желъд. Моят внук Наско, студент българска филология, го погледва изкосо и подмята:
- Да не слъгваш!
- Бегай, бегай - вика му Твойта мамица - студент не съм бил, но в производството съм ги виждал тия филологии, мотат се, като мухи без глави… Имаше и една съвестна филология, тя ми беше комшийка в Горна Малина и миеше и нашия коридор… Това беше единствената работлива филология… Животът обаче се извърта, жената на старшината завърши задочно филология, а старшината се пенсионира и отиде на работа в градската баня. Веднъж влезнал един полковник, загледал се в надписа „Бригада Н. В. Гогол”, извикал управителя:
- Защо сте кръстили тая бригада на името на Гогол!
- Твойта мамица предложи…
- Ти на кого викаш твойта мамица, бе, келеш!- изревал полковника и се хванал за пистолета.
- Извинявай, полковник, ама така се казва човекът - и викнал към Твойта мамица - Ела бързо тук!
Твойта мамица дошъл посърнал.
- Така ли се казваш? - не попитал, а изръмжал полковникът.
- Така, така - Твойта мамица!
- Защо, тоя да не е враг?- опулил се управителя.
- Човекът нито е враг, нито е виновен в нещо… Ти ли - обърнал се полковникът към Твойта мамица, - ти ли предлагаш патроните на бригадите?…
- Патрони… На никого не съм давал патрони. А за Гогол…. Жената четеше нещо за некакъв шинел, значи, викам си, този е наш човек… Аз на булката мамицата й, ако се занимава със забранени работи…
После се прибрал на село, хванал да изтезава жена си и нищо не я питал, само повтарял: „Твойта мамица, твойта мамица-а-а!”
Моят внук Наско го гледа изкосо и му вика, че щом и сега има въшки, които и банята не може да измие и са в почти човешки размер, то защо в онова време да не е имало въшки, колкото жълъд.
… Като видите човек, сложил каскета си само на едната страна, здраво килнат, да знаете, че е пияница. В нашето село има няколко такива каскети. Те стоят изребрени и нестабилни, готови всеки момент да паднат. Сутрин тия каскети кашлюкат по улиците докато стигнат до работата, там все стрелкат поглед към слънцето - няма ли да отиде към икиндия, после тръгват към кръчмата, викат и пушат, пият, понякога пропяват и падат по пътя, после изтриват пепелта от себе си и пак тръгват по своята криволичеща пътека.
Има каскети, които се слагат за да демонстрират близост със селото, стоят непохватно на главите, докато изстискат вимето, заради което са дошли, после с пренебрежение и досада захвърлят театралната си близост.
Всякакви биват каскетите. Най-разнообразни по цвят, по материя, а и по предназначение. Има черни, кафяви, сиви, тъмно сини, светло-жълти, резедави, патладжанени, раирани… Има от дебел вълнен шаяк, от непромукаем плат, има ленени, кълчищни, брезентови, памучни, дочени…
Тия, дето работят навън, на открито, са прегорели от слънцето, избелели са и трудно може човек да каже какъв им е бил началният цвят. Не са най-угледните, но пък са предпазили „чорбаджията си” да не слънчаса.
Най-прашасали са каскетите, които работят в Циментовия завод край Бели Извор, на водениците по селата и тия, дето предпазват трактористите и прикачвачите. Най-вмирисани - на овчарите, козарите, говедарите. Посипани с „мирис” са отиващите на любовни срещи. Те обикновено са килнати и откриват немирен къдрав кичур. Други са натиснати да прикрият некакъв недъг, трети прикриват рога… Има и един специален каскет, който никой още не е описал. И не се опитва…
Има и други каскети, дето стоят тихо в музеите и ни превеждат по пътеката, дето свързва дядо, татко и мен, после върви напред - към синовете, към внуците… Те хвърлят мост между било и сега.
Опазил се е каскетът на Върбан Глогов, с който трил кървавите си сълзи за омърсената и отвлечена сестра и от който треперели турците от Криводол до Черказки. Донесъл го
на близките му Нако Лъжеца, човекът, който го предал на турците… Там е и каскетът на дядо Трико. Той хванал за ръка седемнадесетгодишния Стоян Михов, извел го в Церовата гора, рекъл му: „Ела с мен да направим живота на сиромашта по-добър.” После, заедно с въстаналите селяни от Главаци и Краводер, тръгнали за Криводол и Томин мост. В Криводол дошла царска войска, изтласкала ги от гарата… В тъмното светкали злите езичета на карабините, на шмайзерите, а тежката картечница, разположена на покрива на гарата лаела като бесно куче. Там дядо Трико паднал покосен, каскетът се търкулнал до него. Рекъл на Стоян: „Не можах, сине, да направя живота ти по-добър… Съжалявам…” Стоян Михов взел каскета, с един младеж от Главаци вдигнали стария на ръце, изнесли го в царевичната нива, но… бил безжизнен. Насъбралите се хора от поречието свалили каскетите си, най-възрастният, Петко Някой, взел каскета на убития, наложил го на главата на Стоян Михов и му рекъл: „Знаеш защо ми викат Петко Някой. Защото не искам да бъда никой… Носи тая светиня!”
Стоян Михов го арестуват след седмица. Осъждат го на двадесет и пет години тъмничен затвор. Искат да каже, че организатор е Петко Някой и ще му намалят присъдата. Стоян Михов не пожелал да стане господин Никой, не предал Петко Някой. От затвора излязъл след двадесет и една години. На втората вечер, уж си е излежал присъдата, а го водят в селското училище, където е настанена военна част. Дават му шинел. Той не иска да го вземе, викат на баба Пена на Мензилете да му даде дреха. Изкарват го в местността „Падината”, плашат го със смърт… В същото време пристава Панко Трънчев, който казал да го плашат, дошъл при военните и съобщил, че шумкарите са завзели съседното село Главаци. „Освободете, рекъл, Стоян Михов, инак ще се разстрелям пред поделението”. После взел жената на Стоян Михов и сина му Георги и тръгнали към „Падината”. Освободили Стоян, а вечерта Панко Трънчев почукал на вратата у дома му, дал пушката си и рекъл на Стоян Михов: „Убий ме, аз съм виновен!” Стоян нито го убил, нито го издал. Свалил шапката на пристава и му дал каскета си. Рекъл: „Не знаеш какво е да лежиш двадесет и една години в затвор. Аз знам. От едно село сме. Българи.”
Панко Трънчев носи този каскет още двадесет и една години.
Преди да почине през 1965 година, помолил да го погребат с каскета..
Това е, което исках да знаете от Петко Окритото. Може да не съм прав във всичко, може некъде и да съм сгрешил, затова гледайте с отворени очи, сверявайте. Дано не ви подведат ония каскети, дето все искат да се набият в очи, или преправяните по няколко пъти, или преминалите през повече глави… Гледайте!… Велико нещо е селския каскет, стига да се вгледаш внимателно в него!
