Генадий Велчев

ДЪРЖАВАТА И ТРУДЪТ

Класика е, че трудът е направил от маймуната човек. И ако този извод на Дарвин за биологичната еволюция и произхода на човека отдавна е коригиран, никой не оспорва ролята на труда и неговите резултати за развитието на човека и човечеството, включително и на социалните му форми на живот. Трудът е в основата на възникването на държавата на ниво племе, при родово племенните организации на общностите от хора даже и при най-просто разделение на труда, независимо дали става въпрос за уседнал живот и за номадско племе, занимаващо се с отглеждане на животни и лов. И в двата случая става въпрос за контрол над територията, осигуряваща живот, поминък на дадената общност. Простата форма - съвет и вожд - сиреч законодателната власт и изпълнителната власт не са от вчера. Важат и за най-простите форми на властова политическа самоорганизация на общността. Да се мисли с ирония за това време е рано, защото този поминък - лов, улов, ако на сушата е решен, то във водата съвсем не и маса модерни държави развиват този поминък и влизат в достатъчно конфликти точно за морски територии за улов на риба от световните водоеми. В борбата се включват и брегови охрани, и фрегати и самолети. Трудът за прехраната и натоварването на държавата с охранителни или осигуряващи свободно световно стопанство за риболов, са в действие с всички модерни военни средства. Тук, разбира се, отново са ощетени по-слабите племена. Освен този ценен морски ресурс, ако прибавим петрола, картината става още по-ярка и правдоподобна. Добивната икономика, икономиката на природните ресурси си е същата по значимост, а икономистите биха обяснили, че поради ресурсната ограниченост на нашата планета конфликтите на ниво държави ще нарастват, защото природата дали с наша помощ, сиреч труд, ни дава храна, за да живеем и да ни има, дава в гигантски количества нещо подобно за индустрията -земни и подземни богатства, които се намират пространствено на дадена държавна или обща територия. Ние сме природни същества и зависим от нашата природа и от тази, която ни заобикаля, нагоре можем да вървим неограничено само духовно, нещо от което повечето държави не се интересуват. Нещо повече, стараят се социокултурно да ни нивелират или нулират. Нашата държава е специален случай.

ВЪЗРОДЕНОТО НОМАДСТВО

Колко е значим номадският рефлекс се вижда прекрасно и в България. Държава с хиляда и триста годишна история на една и съща земя, тука на Балканите. При разрушена съвременна икономика - индустрия и селско стопанство, хората си взеха това, което имат, професия, образование и тръгнаха на път да странстват, никой не желае да умира от глад даже и на родна земя. И нашето бивше номадско племе се топи на фона на крепостите на Царевец и атомната ни централа край Дунава. Картинката е подобна в цяла Източна Европа. Съживиха ни древните рефлекси новите идеи и плеядата от реформатори, които се изкачиха като охлюви с чиновническо потекло до върховете на държавната пирамида. Облепили са всички стени на театъра до върха, плътно. И вътре в гробницата е не фараонът, нито тракийски цар с конете си, а умиращата българска държава. Приятелю, леко ми олеква след като нарисувах тази достоверна картина на нашето минало и нашето бъдеще. Ако Дунав продължава да тече по същия начин, все едно, че никога нашите деди не са го преминали с войската и домочадието на конете и каруците и кожените палатки, все едно, че никога на Шипка не е гърмяло „Ура!” на българи и руси. Свободният народ прави държава, угнетеният губи държавата си. Хайде да видим кои са строителите на съвременна България, които имаха политическата задача да демонтират социализма в България т.е да го унищожат напълно и завинаги заедно с всичките му носители. При така поставената задача и невъзможността да се отдели социализмът от държавата, беше ясно, че заедно със социализма на смъртния одър или на операционната маса ще бъдат поставени и двата продукта на социализма - обществото и държавата без право на ставане. Всички плачат, че обществото и държавата са в разпад, а страната е в демографска катастрофа. Но както гласи народната мъдрост: всяко зло за добро. Без държава, без общество, видя се народът, че е сам със себе си, без никой наоколо, осъзна се - единственият реален политически субект, който може да защити името си. Вярно, прогонен, вярно, измамен, вярно, окраден и ограбен, но народ. Български народ. Субектът на историята. Нали така, господа историци? И значи с историческа роля в това политическо безвремие за България.

ВЪЗХОДЪТ НА ОХЛЮВИТЕ

Тази напаст не дойде случайно. Така нареченият от тях държавен социализъм ги народи в изобилие, особено в големите градове. Гъмжаха от администрация, за какво ли не. Компартията си имаше големи проблеми с тази категория трудещи се, квалифицирани като служащи. Борбата с бюрократизма и бюрокрацията се водеше непрестанно и безуспешно. На всякакви партийни нива, включително и с квота за членство в БКП на тия персони от обслужващите нива на подсистемите за управление на стопански, обществени институции и структури. БКП не ги научи да работят за хората и за обществото, сегашните не виждам, ако работят, как няма повече да крадат. Ако преди търсеха привилегии и кариера и реализираха търсенето с връзки и бракове, сега са многовариантни, стига да влезнат веднъж в системата. Та тази онеправдана група на труда и толкова многобройна, концентрирана в градовете, беше социалната база и резерв на държавния елит, който по същество извърши преврата на 10 ноември 1989 г. Всички основни фигури бяха на ключови министерски постове. Естествено, че лоялният на БКП министър на вътрешните работи е бил арестуван. Ще поясня, че става въпрос за вътрешнопартиен преврат. За смяна на идеологията на комунистите с друга немарксистка - социалистическа от западноевропейски тип т.е. там, където в икономиката капиталът е на власт. Естествено, че половината от членовете на БКП напуснаха партията, особено след като се пререгистрира като социалистическа партия. Запазиха си старите партийни билети, като Бойко Борисов например. Прословутото единство под червеното знаме се лансираше упорито, за да не би правоверните комунисти, които няма да предадат социализма и ще застрашат социалния мир, да се отцепят и да се обявят също за правоприемник на БКП, и БСП да се окаже новоизлюпена партия на ренегати, без минало, а значи и без отношение към социализма. Освен това трябваше да се дели имущество, както стана със синдикалното имущество. Ще видим, че правоприемничеството е основен инструмент за демонтажа и демонтажите в България. Спешните смени в ръководството на МВР гарантираха спокойствието на новия реформаторски елит в БКП, че това няма как да стане. Така с един куршум бяха убити два заека - идеологията на социализма от марксистки тип, развивана и проповядвана от управляващото дотогава БКП, а организационното й тяло просто се изпари. По-точно в балсамираното организационно тяло на БКП бе вкаран духа на прагматизма и технократизма. На тогавашния държавен елит, вече с членска карта на БСП, БКП не беше забранена. Тя просто беше убита. Тя си изигра своята роля - направи индустриализацията и модерното едро селско стопанство. Трябваше да дойдат други, които да оберат плодовете. Елитът на тези, които БКП не можа да научи да работят за хората. Сега те управляваха, те взеха кормилото. Нищо, че държавата беше пред технически фалит, не можеше да си обслужва дълга. Нямаха намерение нито да спасяват държавата, нито индустрията, нито селското стопанство, нито народа ни. Те дойдоха, за да разпродават. При двеста милиарда долара индустриални активи, десет милиарда дълг е нищо. Ще се разберат със световните банки и световния бизнес за подкрепа на България. Как? Вече го знаем.
Така пристигна в София поръчаният от Андрей Луканов прословут план Ран-Ът. Либерален, смел - нещо като сто тояги на чужд гръб. Там сме записани към тая година да сме пет милиона души, гражданите на България. Нещо не го изпълняват правилно. Затова пък има преизпълнение в селското стопанство и в индустрията. Там сме пълни отличници. По ниво на бедност, по смъртност, по отрицателен прираст също. По отчаяние, по самоубийства, по нещастие нямаме равни в света.
Въпросният чудесен план не можеше да сработи без промяна на конституцията. Нашата соцдържава не можеше да покаже нито един правен документ за собственост на завод или фабрика. Тя нямаше такива, въпросните двеста милиарда активи бяха общонародна собственост, както си му е реда при социализма и както си беше написано в конституцията на Народна република България. По-младите читатели може и да не знаят, че е имало такава държава, конституционна, с такава собственост. Може да са чели само новата конституция, където е записано нещо друго, че те са частна собственост на държавата. Въпросният план на Ран-Ът сигурно е писан по-рано и Андрей Луканов сигурно го е виждал, защото той беше главен преговарящ от страна на БСП на кръглата маса с новоизлюпената опозиция, ръководена и създадена по проект на същия. Това вече се знае. Властолюбив човек, хазартен, неслучайно така и завърши. Та, най-вероятно това предложение е било прокарано като искане на опозицията за промяна, макар че тяхното основно искане си беше за смяна на политическата система, никой от тях не си е мислил, че социализмът може да бъде съборен с една химикалка. Откъде го е получил този текст Луканов, може да се предполага.
Беше използвана същата схема, както с унищожаването на БКП. Проста организационна хватка, Великото народно събрание, ново име на държавата - отпада народна, остава или става Република България., правоприемник на Народна република България и новата демократична държава като наследник, правоприемник става собственик частен на това, което соцдържавата никога не е имала, а само е пазила и управлявала в плановото социалистическо стопанство, като общ национален стопански план. Индустрията работеше на стопанска сметка, сиреч за печалба и изпълнение в натура на това, което се потребява от населението. Индустрията ни работеше изключително за износ и печалбите си ги формираше от външния, международния пазар. Тук продаваше на други, много по-ниски цени, на минимална печалба, съобразени с доходите, заплатите на трудещите се. За всичкото това трябваше да пият една студена вода. Последва освобождаване на цените и хората се вцепениха като видяха новите цени на вече държавните предприятия. След това дойде източването, декапитализацията и разпродажбата и подаряването на безценица. Така народът ни загуби това, което 45 години беше създавал с цената на лишения, за да има къде да работи и той, и следващите поколения. А България да преуспява. Сега имаме или руини, или добросъвестни притежатели на заводи, те не отговарят, че някой им е продал открадната собственост. С изрядни документи за собственост, но всичките с печат на българската държава след приемането на новата Конституция. Американците печатат долари без стойност и цял свят ги приема, защо нашата държава да е по-глупава и да не издава ценни документи за собственост, също без стойност и те да вървят, да се харчат. Искам да кажа, че цялата драматургия на нашата драма като народ и държава беше изработена зад гърба ни и злонамерено, и подло, и престъпно тези две години - 1989 и 1990 година. Нас ни подпалиха отвсякъде подпалвачи от типа и с ума на Ван дер Лубе и да кажем на Гьоринг, но в германския Райхстаг не е имало хора, а тук сме цял народ и държава, и горим. Двадесет и пет години като свещички на вятъра. Как няма българите да бягат.
Трябва да се каже, че на политическо ниво в масовото съзнание реформаторите и отляво, и отдясно се оказаха слаби, въпреки че работиха по технологията на нежната революция, пробвана на два пъти успешно в Чехия и Полша. Завладяване на държавните медии и антикомунистическа и антисоциалистическа пропаганда, тук също диригентът беше Луканов, алтернативен синдикат “Подкрепа” и организиране на обща опозиция - СДС и четвъртият елемент и отцепване на алтернативен Синод , т.е. вкарването в опозицията и на Българската православна църква, вярно, скромно, но такива са предписанията и трябва да се изпълняват, иначе ще спрат парите от чужбина.
“Солидарност” в България не може да се повтори и д-р Тренчев не стана Лех Валенса, в България докторите ги уважават, докато си болен, защото винаги са искали пари като поповете за опело и също като поповете са били винаги с властта. Огъват се, от тях опозиция не става. А и тихият монотонен глас на Тренчев го издаваше, че е школуван глас, интуитивно, на службите. Не беше човек на труда като Валенса. И не стана президент, а президент на “Подкрепа”. И досега. Упорито момче. И господин Александър Лилов не стана като един друг Александър - Дубчек и не можа да оглави процеса на очовечаване на социализма, да го направи с човешко лице, въпреки че сигурно много му се е искало. Той спечели изборите със съкрушителна победа, но не пожела да стане министър-председател като Дубчек, или не са му разрешили. Мекушав интелигент, а не студенокръвен технократ. Познайте кой стана министър-председател, разбира се, че Андрей Луканов. Което означаваше, че ще се прави нечовешки, крадлив капитализъм. Времето беше друго и подарено на други. Прехвърлянето на собственост продължи, Луканов по собствено усмотрение предаде личната си власт на министър- председател, защото всяка власт се упражнява лично, това си е функция, работно място с пълномощия, на които им се казва власт - е, той лично се отказа. Имаше нови избори и СДС спечели с малко, с един съмнителен процент, но завинаги. Но и те си свършиха работата - унищожиха земеделските стопанства, кооперативното ни модерно селско стопанство, което изнасяше и ни хранеше тези 45 години. И благодарение на което, бяха построени първите ни истински заводи. Поклон пред тия хора, гдето вече няма как да са живи. Аз ги помня. Други пари нямаше откъде да дойдат, индустриализацията започна с парите и труда на нашите селяни.
Така България стана градина на развъждане на охлюви и паша за същите. Зелена сочна паша, за тези лениви същества. Как няма да мразят и презират труда, като никога не са го виждали. Той за тях не съществува, както и ние като народ.

БЪЛГАРСКИЯТ СЦЕНАРИЙ

Българският сценарий се повтори след две години на още едно място. Познай къде. В СССР. И не защото с руснаците се смятаме за братя. И каквото за малкия, такова и за големия. А защото комунистите, КПСС спечелиха изборите, а Горбачов беше избран за президент на СССР , него и досега го титулуват като първия и последен президент на Съветския съюз. Той на практика се отказа и то не случайно от поста Генерален секретар на КПСС. Горбачов премина от другата страна на политическата върхушка - присламчи се към държавния елит, но тоя, който напираше към Кремъл, беше също такъв и доста по-радикален - либерален, но групиран около Елцин, а и той изведнъж беше станал яростен антикомунист и яростен враг на Горбачов, което вероятно е натежало на външнополитическите везни. И Горбачов увисна заедно с поста си на президент. Имаше кой да го замести на държавната пирамида. И охлювите, подобни на нашите, да изпълзят нагоре. Нататък нещата се повтарят едно към едно. Горбачов направи главното, което се искаше от него, и той сигурно щеше да го направи, ако беше останал като президент на СССР. Прецедент щеше да се намери подобен на пуча. Горбачов забрани КПСС, обяви я за саморазтурила се, въпреки че няма никакви такива права, това не е негова частна фондация или фирма. Става на конгрес. Но той като президент я обяви за опасна за СССР. Смешно, нали? Последва разпадът на СССР. Появата, забележете, на правоприемник пак, този път Русия на СССР, автоматично признат от Запад. Но и в Русия нещата не бяха в полза на реформаторите. Наложи се да се постреля този път с танковете, и цял свят гледаше как Белият дом, руската Дума, потъмнява в дим и огън от снарядите. И досега си мълчат за броя на жертвите, но са много. Не две нещастни момчета, за които Горбачов толкова плака, начело на траурното шествие. Последва разтуряне на парламента и нова конституция, направена едно към едно като нашата. Има руснаците да се учат от нашия опит. Но те тука не са идвали, на тях им пратиха от друго място Елциновата конституция, неизработена в парламент, а е приета на ангро с референдум, като сегашната на военните в Египет. Парламентът временно беше в затвора. За руснаците, също като нас, от общонародната собственост не е останало и помен. Затова пък си имат нови руснаци. Другите ги заковаха да плачат за миналото, за Сталин, за СССР. Новите руснаци обикалят света и шашардисват Америка с класическата си руска душевност и гордост, че Русия, благодарение на петрола и Путин оцеля между великите сили и е световна сила. А ние, приятелю, сме в световното безсилие. Храна за охлюви, тези невинни гадинки.

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Много хора се питаха, защо Горбачов не прави и се бави с икономическите реформи, нуждата беше потресающа, да речем, от китайски тип или нещо собствено. А той държеше на политическите -на перестройката, на гласността и демокрацията. Ами трябваше да се отърве от компартията - да я изхвърли от властта и като президент да прави икономическите реформи с технократите - младото поколение управленци, вербувано, докато е специализирало, на запад. И с готови, раздадени проекти, как да стане това, подобно на ” нашия” план Ран-Ът. Западът го беше спечелил и него, не знаем срещу колко. А нищо чудно да са били и два варианта - Горбачов и Елцин - двете страни на един проект.

26.01.2014