ГРОТЕСКА

Славимир Генчев

ГРОТЕСКА

Смисълът се простира
между Авел и Каин.
Можем всичко да знаем -
и пак
да не го разбираме.

Носим пясък в пустинята
и камъни -
в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.

За да живее,
слънцето
все се самоубива.
Имат корен издънките,
даже и да са криви.

Не е въпрос на избор -
дон Кихот или Санчо.
Изводът
става извод,
щом е понесъл рана.

Пътят
към свободата
е осъзнато робство
между върха на копието
и капката кръв
пролята.

Смисълът -
бисер в мида -
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит.


РАЗЧИСТВАНЕ НА ДЕБЕЛЯНОВИЯ ДВОР

То е съвсем рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого и нищо:
хора, порти, дувари, кладенци, калдъръм…
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън.

Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът повече не се връща -
сторил е място и за света.

Той трябва и може да бъде предан,
може и трябва да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.


АСИМЕТРИЯ

Нося си вярата
само на голо
и не вирея в отбори.
Моята работа е подмолна:
търся игла
сред хора.

Додеяло ми от заклинания
и жалки тарикатлъци.
Разпродалите се таланти
пръсти напусто кършат.

Нека бодро брои хитрецът,
паднал до своя пъп,
че ако те разбираше всеки,
нямаше да си скъп.

По-добре се вижда с умора,
с болка се чува по-добре.
Само който расте от корен,
може точно да избере.

Истината е по природа
проста,
но не убога.
И който иска
да бъде подлог,
той не става подлога.


САМОЛЕЧЕНИЕ

В голямата неразбория
царува
естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.

Нека изглежда странно,
че малките
носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.

Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.

Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат
отвътре,
не се страхувай от взлом.

Има простички истини
и твърде сложни лъжи
и е въпрос на мисия
какво
ще те задължи.

Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
И само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.


ВСИЧКО

Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.

Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът…
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?

Може би някога, може би никога?
Нека се върнем на същия бряг,
нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера.

Всичко е казано,
всичко е писано.
Аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето;
знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.

Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!


ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

Ще те запомня с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата? Изкуство,
което брани своите права.

Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не върви,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм верен часови.

Пресичам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро, че раздялата
ще ме направи още по-богат.

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
докрай прочел последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в лудата трева.

И аз се лутам тук, и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов не се умира,
щом можеш да живееш без любов?


КАНДИДАТУРА

             На Димчо Дебелянов

Живях разхвърляно и с хъс,
без маски, режисьор, котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната на конюнктурата.

В музея на един поет
бях проумял къде е драмата;
талантът е роден с късмет,
от който копче даже няма.

И затова е разкопчан
животът му така - до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не съжалява и не моли.

Тук няма място за сръдня -
отдавна е направен изборът.
Или си мост, или стена.
А другото е конформизъм.

Затуй не си случаен гост
и участта ти е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.