ТРИПТИХ
ТРИПТИХ
1.
Полето е равно като тепсия,
пече се, изпича земната пита.
Могилките горе са огледални тунели,
изровена пръст от къртица.
Дали е нарочно, контрапункт -
да си мисля, логично несъвършенство.
Кой отговор има? Навярно е лично.
И сигурно безадресно.
2.
Денят неспокоен в галоп си замина.
Нощта ще надвие умората.
В просъница рехава и изнемога -
себе си пак препитвам.
Победите днес какво ми отнеха,
страхът на какво се престори?
Поклоните ниски пред еднодневки,
не се прощават отгоре.
Заслужих ли хляба? И утре ще питам.
На прага ми чака птица.
Трошиците хлебни ще троня за диря
по пътя й за обратно.
3.
Не свършва сънят ми -
зърно в броеница -
от нощи - задушно безкрайни.
Преследват ме хора
и бутат в тъмница,
залостват вратите коварно.
Какво съм им сторила,
с какво огорчила,
отказала хляб и водица?
От цялата тая луда шарада,
въздухът не достига.
Отварям очи, как да заспя.
Наоколо зъбери стръмни.
Хижата още тъне във мрак.
Кога най-сетне ще съмне?
ЗА ЕСЕННИЯ ДЪЖД
Чувала бях какво ли не -
/уж свърши сезонът на изненадите/.
Биха тъпани, дрънка дайре,
пищяха призивно и гайдите.
Ромон плах като хлип на дете,
свито в ъгъла тайно да плаче -
кротък дъжд по стрехите тече,
вдига се пара на обли кулачета.
Мокри листата. Под жълта трева -
плъзгав е и калдъръма.
Мина, отлитна на лятна шейна
другата в мен, безумната.
Есен е. Дъжд ситен над мене вали.
Над пепел от клади и знамена.
Чист и прозрачен като сълза,
мирише ми на тъга.
ЕСЕНЕН ВЯТЪР
Не се наигра - не мирна цял ден,
нашир и надлъж в изорания двор.
Жълтица ли търси за нощен подслон,
обърна листо по листо гороломника.
Изтощи се привечер - въртоглав въркулак.
Жълтата туфа му зашушука.
Кротна се - ще пренощува май пак
в джоба на кърпикожуха.
***
Мислех да тръгна още нощес
на бала с лунна карета.
Имам покана и точен адрес -
кълвачът беляза дърветата.
Шума до глезени за килима червен -
леко да стъпвам по нея.
Шипки и трънки - колкото щеш,
ако ли прегладнея.
Хванах гората. Вирнах глава.
Чака ме чаепитие. Съмна внезапно,
а до вратата - чехлите ми пробити.
***
Зад ъгъла свада - извадиха ножове даже
кой мръсния къшей да вземе в торбата.
Врабците се пръснаха - трохи в прахоляка,
смутени от гледката за насъщния.
Единият смугъл бе със предимство,
разтърси перчема на буйната младост.
Изтръпна тълпата - ще стане убийство,
щом хляба не стига за кръвните братя.
Какво да направя, и аз като всички
учудена гледам, но отдалече.
Преглътнах стипчиво и бавно отминах.
Пропука се делвата на битието.
