Пелин Пелинов

Разказ от сборника “Щрихи към портретите”

През 1874 г. двамата най-видни дейци на българското революционно движение във Влашко - Любен Каравелов и Христо Ботев се скараха. И не само се скараха, а се разделиха и намразиха. Причината за тази съдбоносна за България крамола е на идейно-политическа основа. След загиването на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, обесването на Апостола Васил Левски и самоубийството на Ангел Кънчев на Русчукското пристанище, председателят на Българския революционен централен комитет (БРЦК) Любен Каравелов неочаквано промени своите възгледи. До този момент той проповядваше лично и чрез своите вестници “Свобода” и “Независимост”, че “Свободата не ще Екзарх, иска Караджата”, а сега започна да твърди обратното - че народът “може, когато знае” и че свободата се нуждае от образование, а не от бунтове и революции.
Христо Ботьов, който беше заклет революционер, не възприе този завой на своя учител и съратник и го окачестви като национално предателство. И, както винаги става при такива случаи, двамата титани започнаха да си нанасят удари, от които хвърчаха пагубни искри.
Малко след това, в края на 1874 година, Любен Каравелов обяви, че по липса на средства е принуден да спре в. “Независимост”, което направи на 12 декември същата година. Това спиране се оказа съдбоносно за национално-освободителното движение на българите, защото то остана без знаме. Вестник “Независимост”, а и “Свобода” преди него, поддържаха огъня на борбата и надеждата за освобождение у българите. А щом те угаснаха, отново настъпи вековният мрак.
Ботьов не можеше са понесе този пагубен мрак, затова отиде при своя съмишленик и работодател и го попита: “Защо, учителю!?”
- Защото нямам повече средства. Задлъжнял съм до гуша. Вече нямам пари и за храна. Половината от абонатите не са издължили абонамента, а вече е краят на годината. Освен това, знаеш, че руското правителство забрани вестника в Бесарабия, което е смъртоносно! - отговори му Каравелов.
- Трябва да намерим пари! - възрази му Ботев
- Откъде, като никой не дава? Цяла година прося, превърнах се във влашка циганка -вретенарка.
- Спирането на вестника е празник за Абдул Азис! Сега той ще почне да скача от радост.
- Лесно е да се каже - трябва да намерим. Ха намери, да те видя!
И Христо Ботев се впусна сред емигрантите в Букурещ да търси пари. Но неговите връзки бяха с хъшовете, които бяха абсолютни голтаци. А богатите, които имаха пари, или не го приемаха, или го връщаха с празни ръце. Все пак той успя да събере оттук-оттам някой и друг франк и ги занесе на Каравелов.
- Малко са - рече старият издател, - с тях не мога да покрия дълговете си, а камо ли да начена нов вестник.
- Ще съберем още! Важно е да не прекъсваме! - опита се да му възрази Ботев.
- Това е все едно с трици маймуни да ловим. Не става, драги! - отряза го опитният вестникар.
Тогава Ботйов, който знаеше силата на печатното слово, реши сам да издава политически и книжовен вестник. Кръсти го “Знаме”, защото борбата срещу угнетителите се нуждаеше от такова знаме.
Знае се, че за съществуването на един нов вестник са необходими много неща, но две са абсолютно задължителни - редактор и пари. С редактирането се нагърби лично Ботйов, макар да нямаше професионалния опит на Каравелов. Все пак преди това беше издавал в Браила “Дума на българските емигранти” и хумористичния “Тъпан”, което му даваше основание да смята, че ще се справи. Но за парите нямаше ясна представа колко ще му трябват и докъде ще му стигне събраното. Надяваше се, че щом се развее неговото “Знаме”, мало и голямо ще се втурне да го подкрепя и да му помага. Ботйов беше краен идеалист и много често вземаше мечтите си за реалност. Не се беше минал месец от спирането на “Независимост” и Каравелов започна издаването на нов вестник - “Знание”. Първият брой излезе на 15 януари 1875 г. В него той започна да прокарва и налага мисълта на английския философ и политик Френсис Бейкън, че “човек може само това, което знае”.
Христо Ботйов веднага разбра измамата, отиде при измамника и го попита:
- Нали ми каза, че си затънал до гуша в дългове? Откъде намери пари за новото си начинание?
- Това си е моя работа! - отряза го Каравелов.
Но Ботйов не го остави:
- Кому е нужно сега това твое “Знание”?
- На Отечеството, разбира се!
- Сега Отечеството се нуждае от “Свобода” и “Независимост”! - остро му възрази Ботйов.
- Надявам се твоето “Знаме” да поеме тяхната роля! - с тънка ирония му отвърна Каравелов.
- Защо трябва да объркваме читателите? Аз да пея за революция, а ти за образование. На кого от двама ни да вярват?
- На когото искат! - махна пренебрежително с ръка Каравелов и си тръгна.
Ботйова го настигна, хвана го за реверите и от упор му заяви:
- Това е престъпен разнобой, господин Каравелов! Ти си национален предател!
- Благодаря ти за оценката! - освободи реверите си Каравелов и добави: - Тя е напълно заслужена, защото някога гарантирах пред полицията за тебе и те извадих от Фокшънския кауш!
Иронията му беше смазваща. И докато Ботйов се окопити и отвърне, той се отдалечи по каля “Виктория”, където се бяха срещнали.
От този момент двамата престанаха да разговарят, а и да се срещат. Ако случайно някъде се срещнеха, обръщаха глави на другата страна и се преструваха, че не се забелязват. А омразата, както става в такива случаи, постепенно завладя душите и сърцата им и те започнаха публично да се ругаят и отричат.
Но големият и непоправим разрив между тях настъпи през месец април на 1875 г., когато Каравелов “арестува” и унищожи бр. 11 на Ботйовото “Знаме”. И му забрани да влиза в неговата печатница.
“Тя не е негова, а на българския народ, защото е купена с народни пари!” - заяви изпъденият Ботйов.
Кое от двете твърдения беше вярно, никой не знаеше. А историята още не е отговорила.
Ботйов набра отново бр. 11 на “Знаме” и го издаде с малко закъснение в печатницата на сърбина Андрич. Там отпечата и следващите шест броя, след което купи своя печатница със средствата на жена си…
Враговете на Ботйов твърдят, че той се е оженил за разведената и богата Венета Рашева заради нейните пари. Или неговият брак е по сметка… Това е мръсна клюка. Неговият брак е изцяло по любов, защото той е идеалист, а не долен използвач. Че това е така, личи и от прощалното му писмо до Венета, което и пише от кораба “Радецки”, когато плува към Козлодуй. В него той й заявява, че след Отечеството си най-много обича нея. Велико признание, което може да направи само един влюбен човек.
В новозакупената печатница, за съжаление, Ботйов успява да издаде само още осем броя, последните три от които не са лично редактирани. На 11 септември1875 г. излезе 27 брой и “Знаме” издъхна. Пак по липса на пари, разбира се.
Голямата Букурещка крамола между двамата титани се оказа с много вредни последици за освободителното дело.