Карел Яромир Ербен (Karel Jaromir Erben), чешки поет, прозаик, преводач, историк на литературата, фолклорист, правист, картограф, е роден на 07.11.1811 г. в Милетин, район Йичин, Краловехрадецкия край, Австрийската империя. Родителите му искали да стане учител, но поради дефект на говора решава да се посвети на правото. Завършва колеж в Храдец Кралове, после учи философия (1831) и право (1833-1837) във философския факултет на Пражкия университет. Работи в пражкия съд, в Националния музей в Прага, редактор е на „Пражки новини” (1848-1849), секретар на архивите на Националния музей (1850), архивар на главния архив на Прага (1851). Член на чешкия сейм (1848). Като юрист допринася за създаването на чешката правна терминология. Христоматията му „Slovanska citanka” (1865) включва около 100 народни приказки и легенди (43 приказки на западните славяни, 27 - на руските и 30 - на южните славяни), написани на чешки архаичен език. Издава много книги за историята на Прага и Чехия, сборниците „Чешки народни песни” (1842-1845, 1852) и „Простонародни чешки песни и стихове” в пет части (1862-1864). Как поет се изявява със сборника балади, представляващи обработка на народни мотиви, събрани от него до 1848 г. - „Китка. Балади из народните предания” (1853). През 1868 г. се появява етнографската му карта на Балканския полуостров, според която българите са основното население на Македония. Най-значителният му исторически труд е „Regesta diplomatica nec non epistolaria Bohemiae a Moraviae” („Регистър на писмата и документите на Бохемия и Моравия”, 1855), в която разяснява грамотите и указите на Чехия от 600 г. до 1253 г., написани на латински език. Пише статии на историческа тематика, както и трудове, свързани със Света Екатерина, Томаш Щитни, Ян Амос Коменски и Ян Хус. Участник в Славянския конгрес в Москва и Санкт Петербург през 1867 г. Превежда на чешки „Повесть временных лет” и „Слово о полку Игореве”. Умира на 21.11.1870 г. в Прага от туберкулоза. Погребан в Малостранското гробище в Прага. По Ербеновите балади творят музика Дворжак и Фибих, създават изобразителни творби Манес, Алеш, Ян Зързави. Творчеството му оказва влияние на Неруда, Халек, Волкер. По произведенията му са създадени филми. Заедно с Маха стои в началото на модерната чешка поетика. У нас са издадени книгите му „Чешки приказки” (1953) и „Китка. Балади из народните предания” (превод - Атанас Звездинов; 1994, 2003, 2011).

Публикации:

Електронна книга:

КИТКА. БАЛАДИ ИЗ НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ/ превод от чешки: Атанас Звездинов/ брой 59 февруари 2014