ПОГРЕШНО НЯКОИ ПОЕТИ СЧИТАТ…
***
Погрешно някои поети считат,
че книгите им трябва винаги
на първи ред да бъдат по витрините.
Поетите не трябва да притичват
във сутрешния, в обедния блок
и да ги гледат домакините захласнати,
а някои критици да пишат дълги статии за тях.
Едва ли.
Поезията с думите направо
сърцето ти докосва.
***
Мълчанието се учи още във утробата.
След него следват:
писък
гукане без мисли
приказване без смисъл
раздумки и разпявки
понякога и говор
накрая стон
и преминаваме отвъд.
Където вече с Господ ще мълчим.
***
Във таз плачевна юдол
ще виждаш всеки ден:
че сянката е сянка
и птицата е птица,
но сянката на птица
не е птица.
Човекът също е човек
и сянката му сянка е.
Но сянката не е човек.
Човекът е…
***
Зоват за милост небесата
иконите откраднати.
Помръкват ореолите
и святата им светлина в прахта.
Но по стените белите петна
на храмовете осквернени,
където векове висели са светците,
все още лекичко мъждукат
над падащия повсеместен мрак.
Душите кой ще поведе и приласкае, когато…
***
От кръговрата на живота ми
изпаднаха безмълвни
имена на стари приятели
места които съм забравил
всички спомени за лицето ти
ненаписани стихове
несънувани сънища
копнежи
ръцете ми протегнати
изпаднах аз
***
Години вече дъжд вали.
Реката моста е отнесла.
Ливадите във блато се превръщат.
Дърветата опират клони о земята.
Вода и кал изригват от рухналия кладенец.
Брадясва в мухъл целият таван.
И паякът по свойта мрежа се подхлъзва.
В комина кашля гондурак настинал.
Горят без пламък съчки във огнището.
Дълбоко в мен - на сухо и на топло - самотата ми се сгушва.
УТРЕ
Не е страшно да се умира,
защото погребението е приятно:
затварят очите на мъртвеца,
свещеници пеят и палят свещи,
на гроба полагат цветя.
Страшното ще е в бъдеще,
с елекронното погребение:
тогава хор от роботи ще пее,
на гроба ще хвърлят метални цветя
и автомат ще затваря очите на мъртвия.
ОТКРОВЕНИЕ ЙОАНОВО
Беше време грозно, еднооко и хромо.
Пукнаха се небесата като тъпани
и секна хорото на Млечния път.
Морето изтече обратно в реките си,
та сиротно заплакаха хиляди острови.
И поеха тогава дървета с корони напред
към всички зидове, стени и дувари.
И се виеше времето от гръбначен стълб по-грапаво,
с Йерихонов език вечността се тресеше…
Бях и аз там. И с тояжката бавно напредвах.
ПТИЦИ
Какво знамение укрито бе дълбоко
в този миг, когато от простора
посипаха се птици оковани,
тъй сякаш в небесата полицаи
вършали са сред бурна демонстрация?
А гласовете им, пресипнали от крясък,
дали ще могат да разкажат
какво се беше случило там, горе?
И имаше ли кой да разбере това,
и кой да им повярва - има ли?
***
Гъба в небето пред моя прозорец,
обещава реколта от рачета.
Волни рентгени,
търсят уют на човешки тела.
От юг ято мъртви души
непретъпкано гробище дирят.
В пирамидите няма надежда.
От изток залязва и никой не знае
дали ще е нощ
или края.
***
Сграбчих жадно тази нощ
- желано тяло, младо и уханно -
докрай разтворих се във нея.
Отдадох цялата си страст
- любов-последна-първа-моя -
преди на времето сумракът
да я залее с прилив неизбежен.
На сутринта - помръкнала жарава,
останки хладна пепел -
денят на мойто недоволство.
***
Господ знае всички езици.
Говори ми с езика на милостта.
Съветва ме с езика на мъдростта.
Шепне ми с езика на споделянето.
Разказва ми с езика на копнежа.
Уверява ме с езика на доверието.
Милва ме с езика на нежността.
Опрощава ме с най-всеблагия език.
Нявга повишава укорен глас,
че не мога да уча езици.
***
Небесният овчар
стадата вакли облаци
към хоризонта кара.
Полюшват виметата дъжд
и чанове, ковани на небето с мълнии,
звънят в безкрая.
Дали оттам
ще капнат капчици за нас
или очите ни отново,
оцъклени ще съхнат в синьото?
***
Бях млад и лековерен
и блъсках се в единствена врата
насред полето голо.
Мечтаех си за шперц,
със който всичките врати да подчиня.
Сега съм стар, от разум натежал.
В ръцете си държа безбройни ключове.
Наоколо ми само зидове издигат се
и нийде помен от врата,
която да ме върне във шеметното детство.
***
Няма хоризонт за този,
който гледа само лодката дали потъва.
Няма улов за този,
който греблата не смее да пусне.
Няма вятър попътен за този,
който от страх не разпъва платната.
Няма сирени омайни за този,
който сам се завързва за мачтата.
Няма вяра за този и онзи, който не вярва,
че по вода само с вяра се ходи.
ГРОБИЩЕ
Пропукани надгробни плочи.
Неразгадаеми портрети.
Изтрити имена.
Години, избледнели върху кръстове.
Клечащо време проси милостиня,
а вечността безмилостно го подминава.
Човекът няма място тук.
Единствено тревата
към слънцето
проправя път.
***
Когато вече изкрещяхме
всички викове във тишината,
останахме учудени,
че те не спират да кънтят в ушите ни.
Потърсихме си нова тишина,
отново, пак да изкрещим.
Така и не разбрахме,
че тишината вече
само вик е.
А ние сме от тишина…
ДЕН
Отворих този ден като писмо
с нетърпеливите си пръсти,
скритата му същност разгадах
и вникнах в тайния му смисъл,
за да остане в мен завинаги,
преди отново да го сгъна
на вечността във плика.
Старателно изписах името си
и пуснах го в простора
с надежда в бъдещето да го изживея.
***
Нима не е предизвикателство безкрайно
да срещаш всеки ден на свойте сънища следите,
а в тъмното отново нишките им да разплиташ
като тъкача, ослепял от своя труд
и утрото напразно да очакваш, знаейки,
че са безсмислени ръце и нишки, и гадания,
изпълнили пространствата огромни
на дните пусти от безпътност и безверие,
на нощите изстрадани съмнения,
на целия живот, така предателски отминал.
***
Видях
най-гръмки фрази
да се разхождат голи,
изпразнени от съдържание.
Повярвах.
Видях
най-смели хора
да се разхождат
- треперещи от страх -
и ги разбрах.
***
Откъде идва този шепот,
който обхожда гробовете
и кара мъртвите да възкръсват?
Откъде идват тези думи,
които разтварят дверите на храмовете
и палят светлиците в тях?
Откъде иде тази светлина,
която озарява лицата ни
и вдига погледите ни нагоре?
И ако не е Господ, то кой тогава?
