„ДА ИМАШ СЛАВЕЙ В ДОМ ОТ ПАРАФИН…”
„Тънък дъжд” е нарекъл поредната си стихосбирка Николай Милчев, дело на издателство „Потайниче”, С. 2013 г. Тя е изградена от няколко взаимно допълващи се части - „Есенна църква”, „Картина с портокали”, „Следсиньо” и по страниците си е дала цветен подслон на Мирозданието в цялата му неизбродима същност. И на живота, без реалистичната алегория на който светът ще бъде пуст и еднозначен. В книгата той е многолик и достъпно познаваем. Овладял време и пространство, за да загърби биологичната си същност и да впери взор в безсмъртието. Наистина - героите на Милчев, хора, представители на анималистичната природа или на пейзажа, са неподвластни на тленност и забрава. Родени са в мига на философска импресия и с всяка своя „снимка” по редовете отправят към нас очаквано предизвикателство. Да се замислим върху целта на присъствието ни върху гръдта на земята. Което е метафорична поредица от дела, помисли, радости и скърби, оформящи матрицата на отделната личност. Често тя изглежда странно сред декорите, в които авторът я поставя. Уловена в златната паяжина от искрящи слова. Споени чрез добронамерена провокативност на сетивата и нетрадиционна концепция за бързо изменящия се свят. Защото планетата и човекът са двата основни символа в стихосбирката на Николай Милчев. Единият - рожба на равнодушния Космос, другият - на божествен разум, даващ своя отпечатък върху всяко наше начинание. А то се изразява в промяна на обкръжаващата ни действителност: с перспектива, вплетена в бъдното, или чрез доминация над всичко и всеки, дръзнал да ни се опълчи. Но тонът в книгата е добронамерен, приятелски, подканящ. Към какво? Към познание на самите себе си чрез разтваряне в необятната природа. Съградена с всички елементи на антропоморфизма по страниците на книгата. Тя сякаш е одухотворено същество - сбор от мислещи строители на красотата й във всеки миг от отреденото им време. Познаваема и загадъчна, наметната с плащеницата на творческо самонадграждане. Нейното развитие е втъкано в палитрата от поетични разкази, осмислящи творческата стойност на „Тънък дъжд”. Фантастичното и делничното взаимно се допълват в причудливия бяг на авторовата мисъл. Решена да изгради пред погледа ни паралелна реалност. В която хармонията определя постъпките на неговите типажи, доколкото това е възможно при несъвършената им същност. Лирическият герой на Милчев е радостно-позитивен. Готов да разтваря все нови и нови страници за опознаване на причудливия свят, който обитава. Той е и негов господар чрез мисълта. Но понякога се чувства слаб и неуверен. Става ни още по-близък и понятен с измъчващите го терзания. Превръща се в еретик - отрицател на действителността. Мъчи се да избяга от цветното й благоухание. Да изгради в душата си храм на индивидуалността, в който ще се спаси от обезличаване в годините. Понякога на помощ да преоткрие собственото си „аз” идва любовта - гореща, или отегчителна, безкрайна, или орисана с мимолетие. Но винаги превръщаща съмнението в победа. Правеща от плътта лек срещу неизменно повтарящия се въпрос: „Защо живеем? Какво очакваме от света и какво той очаква от нас?” Отговорът не може да бъде еднозначен. Светът на човеците винаги е зависим от неизбежната смяна на поколенията, идващи на сцената с предопределена орис. Която поетът се опитва да формулира в антагонистичната равнопоставеност между живота и смъртта. Между кипящите надежди на младостта и примирението на идващата старост. В тази плоскост биологичния бунт на отделната личност няма стойност и не значи нищо:
Не е разумно, но са се родили
изчезнали до вчера светила.
И може би невидимите сили
са повече - дори и със една. „Тънък дъжд”
Бих оприличил стихосбирката на съвременен Ноев ковчег. Страниците й са дали място на люде, животни и растения. На надежди, очаквания и съждения. Които читателят вярно ще разгадае зад елегантно поднесената енигматика на поетичната идея. Николай Милчев е не само утвърден майстор на перото. Той е философски изповедник на делника и негов прорицател за смисъла на реалните неща. Издигнати до степен на разрешима загадка, когато човек се освободи от тегобите на дребни страсти и моментни щения. Авторът ни поднася свои размисли за доброто и красивото в света. За тленното и вечността. За отношението към ближния, към жената и детето. Към света - този общ дом, който едновременно изграждаме и рушим. Новата книга на Милчев е илюстрация на авторовата мъдрост. Заслужава си да се потопим в нейните скрижали - те всъщност са адресирани до нас…
