Елена Алекова

                                      Псалом ХХ

Когато злото* напира от всички страни,
готово да ме стъпче, да ме изяде,
да ме погуби безвъзвратно,
нещо невидимо ме отгражда от него.
И злото не може да ме досегне.
Камъни профучават край мен,
звънтят мечове, свистят куршуми,
бомби се сипят от небето като дъжд,
просветват юмруци, железни прътове,
лица - от омраза като в несвяст.
И ме не достигат.
Когато стрели с отровни жила
на хули, на завист и злоба,
на злословия и лъжи
или гняв, който вещае гибел,
летят към сърцето ми,
нещо невидимо издига пред мен щит.
И стрелите се чупят в твърдината му.
Когато блескавините на света
смъгляват очите ми
и забравям изтрезвителното
„всичко е суета сует и всяческая суета”,
нещо невидимо пред мен -
като че огледало от светлина - ги отразява.
И те не могат да ме ослепят.

Когато злото изниква из въздуха
като че изникъде, но… извсякъде -
в облика на чудовища, по-страшни
от митическите зверове,
и се надвесва по-близо и близо над мен,
готово да ме премели
в страховитата си паст и да ме смели,
а думите на спасителната молитва
се разбягват в главата ми на всички страни
и дори „Отче наш…” се разпилява, все едно
години наред не го повтарям и повтарям,
от сърцето ми тръгва вяра
с такава невероятна мощ,
че чудовищата изчезват без следа
в безпросвета, откъдето са се появили.
И невредима продължавам.

Когато рикащите в мен лъвове се събудят
и тръгнат на лов - за душата ми,
когато, настървени и гладни,
с оголени зъби насреща ми заръмжат,
готови да я разкъсат на парчета,
нещо невидимо, ала яко
като зидове от диамант,
изниква между тях и мен.
И оставам непокътната.

Нещо невидимо
непрекъснато бди над мен,
нещо непрекъснато ме отбранява -
досами делника, готов да ме посече,
досами бездната, готова да ме погълне.
Както и да го наричат:
късмет или „днес е мой ден”,
благоприятно стечение на обстоятелствата
или сгоден случай,
щастлива звезда или Ангел Хранител…
каквито и думи да има за това,
знам и без думи -
това си Ти…

Ти си моят щит.
Ти си моята защита.
Ти си стълбът, о който се опирам.
Ти си крилото, което ме закриля.
Ти си силата, която ме изправя и крепи.
Ти си вярата, на която се уповавам.
Ти си бронята, която ме облича,
за да не стана плячка на рикащия звяр.
Ти си правдата, която ме защитава
от непомерните клевети.
Ти си светлината, която ме води
през камъните и ямите,
през капаните и лабиринтите,
през мрака…

Ти си моето спасение.

Затова Ти пея песни за любов ден и нощ.
Затова Те славословя и благословя.
Затова Те обичам с цялото си сърце.
Затова Ти се обричам
с всяка клетчица на естеството си.
Ти си моята сила
и няма да ме предадеш
дори когато съм паднала,
дори когато съм се предала
и съм Те предала.
Ти си моята крепост.
Сред стените Ти -
невидими, но по-яки от диамант -
съм далече от всякакво зло.
Нищо не може да ме нарани -
ни примките на ловеца,
ни губителните думи,
ни нощните ужаси,
ни стрелата, която денем лети,
ни злото, бродещо в мрака,
ни бесовете, нападащи по пладне.
ни блескавините на света,
ни съкрушителните ми отчаяния.
Затова Ти пея песни за любов ден и нощ.
Затова Те славословя и благословя.
Затова Ти благодаря, Господи, пак и пак.
Затова съм Твоя.

* В псалома са използвани цитати, мотиви и образи от Библията и Православен молитвослов.