Владо Любенов

               На Петър Деспотов

За нищо никого не моля,
на никой нищо не простих.
Аз пих с приятели на воля,
но никога не се напих.

Но на софрата тази вечер
във думите си прекалил,
разбрах, че стигнал съм далече,
че нещо вече съм убил.

И като в страшна въртележка,
сред вино и цигарен дим,
сам хвърлях аз присъди тежки,
а бях раним, все по-раним…

Как търсих по стените голи
поне една, поне една
икона, за да се помоли
в мен насълзената страна.

И в мръсните им умивални,
лицето си наплискал пак,
се връщах със обувки кални
и сядах пак сред кал и мрак…

Дано ми издържи душата,
да не посегна омерзен
и да удавя красотата,
която плаче скришом в мен…

27.11.2006г.