Красимира Василева

Русенецът Борис Арнаудов, син на някогашния учител в Столарското училище Стефан Арнаудов и племенник на известния деятел на образованието и културата  Апостол Арнаудов, от години живее в София и връщането му в Русе е празник и за него, и за близките и приятелите му. Домът на семейството  сега се обитава само от неговата майка, която, след 57 години брачен живот, много трудно преживява скорошната кончина на любимия си съпруг. Но макар и сама, госпожа Тодорина Арнаудова поддържа безупречно този дом - всички мебели, стилни и отлично съхранени, са изработени от съпруга й и са покрити с направени от нея плетива и бродерии.Със здрава и веща ръка майката, която в духа на старите български традиции цял живот е била домакиня, е възпитала в добродетели двете си деца. И сега тя е тази, която пази паметта на рода - за дядо си, опълченеца Иван Николов, чиито кости са в Пантеона на възрожденците, за своите и на съпруга си  родители и деди.

„Винаги, когато се връщам в Русе, сякаш се пренасям в детството си - казва Борис Арнаудов, който вече 29 години работи в Българското национално радио. - Тук са ранните спомени, старите приятели, любимите места.” В момента той е заместник-главен редактор на Програма „Христо Ботев” и отговаря за редакциите „Хумор, сатира и забава”, „Култура” и „Радиотеатър”. Сатирик по творческа природа, той е автор на много разкази, скечове, миниатюри и фейлетони, публикувани във всички наши и редица чужди хумористични издания и излъчвани по радиото.Борис Арнаудов е ръководил 5 години „Хумор, сатира и забава”, автор е на книгите „Свалям ти шапка, майсторе!”, „Грозна и гола” и е съавтор на „Ръкавичка със седем средни пръста”. Той смята, че своя критичен дух със силни сатирични нотки е наследил най-вече от вуйчо си и от баба си Йонка, майка на майка му. Тя му е предала и християнската вяра, която е главната му духовна опора в нашето бездуховно време.

Когато говорим за професията на Борис и за свързаните с нея трудности в миналото - най-вече да публикуваш мисли, които е опасно да се изказват, майката проявява живо отношение. Защото родителите години наред  са слушали предаванията на „Хумор, сатира и забава”, гласа на своя син по радиото и това ги е радвало. Но и майка, и син са единодушни, че в момента радостните неща са малко. Бедността на нашия народ, борбата за оцеляване, ориентирането на младите хора главно към парите, престъпността, с една дума социалната деформация, която неминуемо води и до нравствена деформация - това са тъжни и дори страшни теми, които изключват лекия хумор.  За един потомствен интелигент като Борис Арнаудов, преживял като студент изключване от университета заради разпространение на политически вицове, както и принудителна работа  в производството и изпитал на гърба си натиска на  цензурата, сега има едно единствено упование. И то е в три думи, съществуващи от нашето сътворяване - вярата, надеждата и любовта.

в. „Утро”, 17 август 1996 г.