Драгни Драгнев

ДА МОЖЕХ

Как е хубав светът…
И земята красива по залез…
Срещу мене - нощта,
а у мене наднича зората.
И криле, и клепачи
затваря за сън небосклонът.
Шава птица до моя прозорец
и дъхът й се рони…
Тук съм, на тази граница -
точно в браздата,
додето до връх се издига
и мълком угасва душата…

Капка по капка
денят се изопна у мене -
и лица, и прокоби на път,
от забрава и болка спасени.
Де да можех оттук
по обратния път да поема -
още радост и смях,
още нещо в сърцето да взема.
Но прекрачвам в нощта -
тя в дъха ми се вкопчва -
не насън, а наяве
двубой за живота
започва…

НЕБЕСА ОТ НИВИТЕ

Тупти земята
и пшениците говорят в нея -
зелени стръкчета и шепот,
скрити в снеговете.
Сънуват слънцето -
прозрачна тъкан зрее.
Събуждат се
и вятърът ги дърпа за косите.
Човекът слиза между тях
в жарава и прохлада -
да чуе сърчицата им,
да ги погали бащински…
В големите очи на дните
цъфтят нивята млади -
дъждовни поздрави
просторите им пращат…
Какъв кипеж на сокове
в гърдите на земята…
Прозвънват класовете,
въздухът проблясва
и острите им пики сам
изправя в небесата,
додето първият жътвар
пристига на каляска…
Пребродил дни и нощи,
той намира
на златните зрънца вулкана,
както се въззема…

От радост подивяла
душата ми се спуска
в душата на жътваря -
над сърпа тя се мята…
Човеко, виж, изгарям
във твоето изкуство -
как небеса събираш
сред огъня в нивята…

ВЯТЪРЪТ

В равнината вятърът говори дълго
с пътища сънливи и треви навъсени…
Само в нивите, набъбнали от мълнии,
спира капчиците нежност да откъсне.
Виж, помилвани, как стъбълцата крачат,
сгушени в крилете му, вървят нагоре,
сърчицата им туптят, летят към здрача,
вдигат се по раменете на простора…
В нощите - обзети от уплаха дива -
призраци пълзят, но чуй, светът пропада
и затрупва призива на всяка нива -
с воплите, с възторга, с идната й клада.
Само в корените, в жилото им здраво,
се събират тайно още гняв и песен -
да дадат на стъбълцата път и слава
и сами да скочат в покрива небесен.
Но сега са тук, в душата на човека -
под снега, под ветровете на земята…
И човекът ще залитне и ще клекне,
и ще падне, както си върви в браздата.
Аз съм тук,с върха на думите си чакам
вятър от възбог - да ми отвори рана,
да го обуздая, да го сръгам с лакът…
Срещу тоя вампирясал свят се браня.

29.01.2014