Петър Анастасов

Пуф, Паф, Хър и Мери са четири малки котенца. Много са задружни, но и много се карат понякога. Тоя път се скараха за една шарена топка, която Пуф намери зад големия шкаф.
- Хайде да си играем! - предложи Мери.
- Аз я намерих! Топката е моя! Сам ще играя! - дръпна се Пуф.
Паф, Хър и Мери се отдалечиха в другия край на стаята. Пуф беше по-силен от тях и те не искаха да го ядосват. Един път го бяха ядосали и той им даде да се разберат. Решиха търпеливо да чакат.
А как им се играеше с тази шарена топка! Но трябваше Пуф да реши.
Пуф започна луда игра. Търкаляше топката из стаята, скачаше върху нея, лягаше и я вдигаше с крачетата си. Харесваше му да скача от високо и тоя път се качи на мивката. Зае позиция, отстъпи малко назад и хоп! Но не беше забелязал легена до себе си и неволно го закачи. Легенът полетя от мивката и захлупи топката. Ами сега?
„Проклет леген!” - помисли си Пуф и започна да дращи по него. Легенът не помръдваше.
Опита се да го повдигне с лапички. Напразно.
Шантава работа!
Реши да повика на помощ Паф. Паф се зарадва, че Пуф му оказва такова доверие, и здравата се напъна. Повдигаха двете котенца, повдигаха, легенът като че ли малко се поповдигна, но силите не им стигнаха.
Не можеха само двамата. Трябваше им помощ.
„Ще трябва да повикаме и Хър” - помисли си Пуф.
Хър като че ли се досети какво става и доприпка при двамата.
Опитаха тримата. Още малко! Още малко! Така! Браво! Още малко! Топката вече се вижда!
Топката наистина вече се виждаше, но на тях не им достигаха силите да повдигнат легена докрай.
Беше дошла Мери.
- Искате ли да ви помогна? - попита тя.
- Може - съгласи се Пуф без особено удоволствие.
Но четиримата заедно бързо успяха да повдигнат легена и да измъкнат топката.
Пуф беше разбрал, че без тяхната помощ нямаше да измъкне топката. Искаше му се да им благодари, но реши, че е по-добре да бъде строг с тях. Само ги покани да играят заедно. Но те и на това бяха доволни.
И дълго си играха с топката като добри приятели.

ПОСЛОВИЦА:

Сговорна дружина планина
повдига.