РИМСКИ ПЪТ
Паскуале Зафино, тридесет и девет годишен електротехник със солиден стаж, роден под слънцето на Южна Италия, тази нощ бе събуден и повикан по спешност за отстраняване на авария. Обади му се лично кметът на Реджо Ди Калабрия. При извънредни изкопни работи, извършвани от наета от общината фирма в историческия център на града, се бе скъсал високоволтов кабел, два квартала бяха останали без захранване, и от Електрическата Компания „Саут Итали Пауър” вече бясно звъняха и заплашваха кмета със солена глоба.
Затова Паскуале побърза да се облече криво-ляво (беше топла лятна нощ и много дрехи не трябваха), да целуне по бузата спящата Паула, да надникне в стаята на Доменико и Пиетро, да вземе бойната чанта с инструменти и приготвения иначе за сутринта термос с кафе. Запали мотопеда си и отбръмча към центъра, будейки комшийката си, старата истерична баба Жозефина, бивша кралска прислуга:
- Хулигани! - закрещя тя от прозореца, иззад червените мушката. - Мафиози! Затвор за вас! Няма вече спокойствие за стария човек!Моторината на Паскуале се скри зад ъгъла и уличката им спокойно затихна отново.
- Паскуале! - запъхтян и притеснен, старият кмет бързо жестикулираше. - Стана една такава каша! Екстраординерна! Ужас-с-сна! Ако ни глобят, то следващия месец и аз, и ти, и чистачката даже ще останем без заплати! Тези от фирмата, дяволите да ги вземат, а нали уж ми ги препоръча самият Дон Барези! Решиха, че ще копаят с машината и през нощта, на изкуствено осветление! И виж сега каква стана! Бързо, бързо, Паскуале, момчето ми, слизай там долу при римските руини, и снаждай проклетия кабел, докато онези вълци не са дотърчали с фиша за глобата! Само внимавай, не знам какво ще правиш, там долу е същинска адска тъмница! Инферно! Направо импосибиле!
- Спокойно, господин кмете! Паскуале е врял и кипял, и се е подготвил за всичко! - с тези думи той извади от чантата си мощен квадратен прожектор, захранван от странно акумулаторно съоръжение, очевидно измайсторено от самия него.
- Ох, Бог да те поживи, Паскуале! Всички светии да бдят над теб и семейството ти! Отърви нашата скъпа родна община от онези хищници!
- Дадено, кмете! - и Паскуале заслиза надолу по стръмния изкоп.
Изпървом подготви добре работното си място в близост до скъсания шест-киловолтов кабел. Закрепи и насочи светлината към мястото на бъдещата снадка, разви мъничко руло плат, изпоцапан с машинно масло, постла го и методично подреди върху него всичките си инструменти, започвайки от отвертките и клещите и завършвайки с такива тънки пинцети, за които би му завидяла и самата Карла Бруни. А най-хубавото на неговото акумулаторно съоръжение бе това, че към него можеше да се включи и поялникът.
- Така! - провикна се Паскуале в тъмницата, говорейки единствено на себе си. - Можем да започваме!
Той сложи чифт предпазни ръкавици, и се зае да остъргва нагара. В същото време включи поялника да загрява, като за всеки случай провери, и се оказа, че както винаги, носи достатъчно резервни батерии за своето изобретение.
- Ще светне, ще светне, ще светне - тананикаше си той.
И изведнъж усети странен вятър, по-скоро силен полъх. Появи се мъждукаща, неидваща от никакъв видим източник синкава светлина. Чу се далечен звук, подобен на хорова песен.
Паскуале онемя. Сега забеляза, че изкопът е достигнал настилката на стар римски път, и около тридесетина метра от него се показваше от пръстта в единия край, завършвайки в скала в другия. Тук се подготвяше място за културен туризъм, забележителност, чрез която кметът се надяваше да измъкне някое и друго евро по проект, финансиран от брюкселските фондове.
Звукът се усилваше и в един миг Паскуале ясно осъзна, че някой пее.
Само че бяха двама. Изникнаха от скалата, вървейки съсредоточено.
Сега Паскуале установи, че е застанал точно върху стария път, а те крачеха право към него.
От ужас се вцепени за секунда, после светкавично се хвърли встрани, сгуши се в една ниша между древните камъни и инстинктивно угаси прожектора си.
Но все пак не стана тъмно. Синкавото сияние даваше достатъчно светлина.
И те започнаха да преминават край него. Видя ги съвсем отблизо и загуби ума и дума.
Бяха двама римски легионери.
Вървяха без бойна стъпка, но се опитваха да поддържат известен ритъм с изнурените си нозе, обути в калиги (1) с пристегнати връзки, а пръстите на краката им се подаваха свободно през калигите - мръсни и покрити с мазоли.
Бяха облечени с червени туники с къси ръкави. Върху тях носеха субармилии (2), завършващи с птеригии (3). Най-отгоре единият беше покрит с плащ, а другият - със сивкаво наметало с отметната назад качулка. Шиите им бяха обвити с фокали (4).
На главите им имаше кръгли бронзови шлемове със задна козирка. Шлемовете завършваха с шип на върха, а върху шиповете бяха закрепени червени гребени, които се поклащаха ритмично, обградени с червени пера.
И двамата не носеха нито брони, нито ризници, нито щитове. Бяха въоръжени с помпейски гладиуси (5), затъкнати в ножници, закрепени на балтеуси (6) и преметнати през лявото рамо. На коланите им висяха ками. Докато крачеха, се подпираха на бойните си пилуми (7).
Вървяха по своя път и пееха своята песен. Не гледаха около себе си.
Те бяха в собственото си време и пространство. Преминали през стотици битки, уморени от службата, сечта, императора, центурионите, дългите преходи, тежкия войнишки залък, уморени дори един от друг. Пееха и вървяха, имаха вид на хора, завръщащи се най-сетне, след дълги години, към родното огнище. Затова превъзмогваха умората с всяка твърдо понесена крачка, а песента им даваше бодрост, сила и най-истинския кураж в живота - да се прибереш при своите, зачеркнал съблазните на покорените земи.
Извървяха отрязъка от пътя, видим за Паскуале, и потънаха в пръстения насип.
Паскуале почувства, че е станал избран свидетел на истинско чудо - беше се отворила врата във времето. И през нея той видя обитателите на предишна епоха, заети и те като него със своите си, земни дела.
—————————–
(1) Невисоки завързващи се полуботуши, оставящи пръстите свободни.
(2) Къса кожена дреха
(3) Кожени ленти, завършващи с ресни
(4) Вид римска кърпа
(5) Вид къс римски меч
(6) Римска превръзка за ножница
(7) Вид леко и късо римско копие
