НОЩНА СМЯНА
НОЩНА СМЯНА
В трамвая от покрайнините
във нула четири видях,
как циганите-травестити
се хилят с груб и страшен смях,
как в бяло бледото момиче
със състарените черти
сред празните седалки тича,
опитвайки да полети,
как страшно спи с уста беззъба
мъжът работил цяла нощ,
и как пораства като гъба
в съня му членът като нож,
невидим ватманът на поста,
завъртва ръчката докрай,
и кучетата изпод моста
дерат се с незатихващ лай,
и ужасен и ужасяващ
трамваят спира изведнъж,
и неразбиращ и незнаещ
се стряска зиналият мъж,
момичето с крилете литва
сред нежен хероинов прах,
а циганите-травестити
се хилят с груб и страшен смях…
21.09.2006 г.
СПИРКИ В МЪГЛАТА
Тази нощ падна страшна мъгла,
замириса на сяра, на ад,
и смъртта пак със смътни крила
прелетя над огромния град.
И на спирката с покрив разбит
като черна бесилка в мъгла,
аз увиснах, - самотен, превит,
върху чакащи мъртви тела…
23.11.2006 г.
СРЕДНОЩЕН ТРОПОТ
В нощта по черните павета
жената чаткаше самотно,
сама на себе си карета,
самата - впрегнато животно.
Край токчетата й - копита
и черни колела огромни,
подтичваше огромна свита
от грозни кучета бездомни.
Жената чаткаше самотно
със все по-бръз отчаян тропот…
И тъй - красиво и страхотно
препускаше назад животът.
Мъглата като черна каша
измокряше й раменете,
а вълк изправен - кочияша -
жестоко хапеше конете,
дъждовен ситен прах във сиво
замазваше в нощта следите
и виеха жестоко диво
по пътя стъпкани мечтите…
04.11.2006 г.
СЮРРЕАЛИСТИЧНО
На петъчния ден в разгара,
сплъстeн, разгърден, луд и бос,
един ме блъсна сред пазара
и изкрещя: „Исус Христос!”
Самият той с брада бе черна,
изпит и слаб, висок на ръст,
и на врата, успях да мерна,
бе вързал груб и дървен кръст.
След миг той дървените маси
катурваше с ужасен смях
и портокали и колбаси
търкаляха се в черна прах,
И рухна някаква камара,
кантар със трясък се разби,
на петъчвия ден в разгара,
(преди Великден, може би!),
Той тичаше посред юмруци,
псувни и викове безброй,
и само просяците куци
се хилеха с противен вой,
И рукваше дъждът небесен,
и мачкаше наред без жал
с парчета град, подобно кестен,
пазара, мигом опустял,
„Къде си!” „Майчице!” „Мария!” -
пищяха майки, детски плач…,
а над безкрайната стихия
се спускаше небивал здрач.
Но той по просеката дълга
търчеше с разкървавен нос,
и спрял за миг до някой ъгъл
крещеше пак: „Исус Христос!”,
Додето плътно тъмнината
не прикова със мрак ръждив
пазарът, майките, децата
и лудият Христос фалшив…
25.05.2007 г.
