Стефка Тотева

ЧОВЕКЪТ НА ПЕЙКАТА

И ставаш никому ненужен.
И само мъртвите са твоята компания,
а ти си жив и те във тебе още дишат,
но все не можеш да ги срещнеш,
не отговарят - ако нещо питаш…
Не знаех колко страшно е
да си единствен жител на земята
и всички да те подминават…
Каквото и да имаш - дворец,
пари, богатство,
не притежаваш нищо.
Принадлежиш на времето
защото то е и в началото,
и в края…

***

Да бъде светлина, да бъде мрак -
и ти да бъдеш с мен завинаги.
Проклятие е любовта ти,
но затова до край е силна.
И даваш всичко без остатък.
Защото си получил от съдбата
и знак, и белег, и сърце, и дума.
И с онзи поглед, с който си ме уловил,
ти винаги ще ме намираш
в сезоните, в живота ми,
във този свят
и по-нататък…

ПРОКЛЕТА НЕДЕЛЯ

Къде да се скрия,
да избягам, като змия да се свия,
като камъче да се търкулна,
да се скрия от самотата,
която боли по-силно от всичко…