ЧАК ПЪК ГЕНИЙ!
Из цикъла “Щрихи към портретите”
Като пристигна в Букурещ за Общото събрание на представителите на тайните революционни комитети, създадени от него при втората му обиколка в Българско, Васил Левски прегледа списъците на участниците от Влашко. И като не намери името Христо Ботйов, попита Киро Тулешков - словослагател в Каравеловата печатница, къде се намира сега неговият голям приятел.
- Във Фокшанския затвор! - отговори му печатарят.
- Защо е затворен?
- Обвинен е в кражба, но… аз смятам, че са го окаушили по идейно-политически причини.
- Ще го съдят ли?
- Вероятно! Но може и без съд да го пратят в солниците.
- Без съд!? В солниците!? - възкликна Левски, който знаеше, че там пращат само най-големите престъпници.
- Сигуранцата не си поплюва! Особено, когато се отнася до бунтар.
Левски напусна печатницата и веднага отиде в дома на нейния чорбаджия. Завари го в компанията на Димитър Ценович - богат търговец и деятел на българските патриотични движения.
- Знаеш ли, бай Каравелов, че Ботйов е в кауша?
- Зная, - отвърна Каравелов с тон на напълно незаинтересован човек.
- А знаеш ли, че могат да го пратят без съд и присъда в солниците.
- Кой каквото е дробил, да си го сърба!
- Но той е Ботйов! - повиши тон Апостола.
- Какво като е Ботйов? - погледна го високомерно Каравелов.
- Как какво? Той е редък човек, талант, гений! - заяви Дяконът с тон на дълбоко убеден в преценката си човек.
- Чак пък гений!? - обърна се с ирония маститият писател и вестникар, защото смяташе само себе си за такъв.
- Такъв е! Неговите песни са изключителни! - възрази той и като извади тефтерчето си от джоба, добави: - Ето, преписал съм една. И когато в душата ми настъпи смут или се отчая, си я запявам. И веднага придобивам кураж да се боря… Ти, бай Каравелов, също си списател и по-добре от мен можеш да оцениш тези песни.
- Стихотворенията му не са лоши. Затова ги печатах някога в “Независимост”! Но ти знаеш, бай Василе, че една-две птички пролет не правят!
- Не са една-две, а цяло ято! - възрази Апостола. - Докато живяхме заедно във Ветрената воденица, той непрекъснато пишеше и ми четеше. Песните му са мъдри и затрогващи. Статиите също! И ти като списател и председател на Българския революционен централен комитет, не можеш да си заравяш главата в пясъка и да казваш: “Кой каквото дробил…”, а си длъжен да го извадиш от кауша, защото ние, българите, нямаме друг такъв надарен човек!
- Нямаме ли!? - остро попита Каравелов, с което всъщност искаше да му каже: “А аз какъв съм?”
Но Левски не схвана смисъла на неговия въпрос и категорично заяви:
- Нямаме!
Тогава се намеси богаташът Димитър Ценовски.
- Дали Ботйов е гений или не е, не е наша работа. Един ден времето ще си каже думата…Но той е българин, патриот и бунтовник, който ратува за нашето освобождение. И ние трябва да му помогнем. Лошото е, че полицията ще започне и нас да гледа накриво и да ни подозира. Но щом сме се хванали на хорото, ще търпим да ни щипят и ритат. Ще се опитаме, Дяконе, д г-н Каравелов да се застъпим за него…
- А ти защо не се застъпиш? - обърна се остро Каравелов към Левски.
- Защото тук, във Влашко, не съм това, което сте вие. Мен никой не ме знае и няма да ме чуе. А вие сте темелни люде - вестникар и търговец! Вас ви знаят не само в Букурещ, а и в цяло Влашко. И думата ви тежи! - поласка ги Левски, след което тихо и подкупващо добави: - Моля ви!
- Добре, ще се опитаме! - обеща след пауза председателят на БРЦК, защото знаеше, че Левски е упорит характер и няма да го остави, докато не постигне целта си…
На другия ден Любен Каравелов и Димитър Ценович отидоха в централата на румънската полиция и поискаха Христо Ботйов да бъде освободен от Фокшънския затвор. Дори Ценович остави една кесия с леи на началника. И понеже полицията имаше тайна инструкция от правителството да не гони и тормози българските емигранти, след седмица Ботйов беше освободен.
Няколко дни след това той пристигна бос, опърпан и с остригана глав в Букурещ. Но Общото събрание беше свършило и Апостола си беше заминал за Българско. Тогава Ботйов отиде в дома на Каравелов да му благодари, но той не го прие. Повика словослагателя на печатницата Киро Тулешков и му разпореди да настани приятеля си да спи в печатницата при условие, че никой не го вижда там, вечер късно да се прибира, а сутрин рано да излиза.
Този път гордият Ботйов не възрази и не отхвърли дискриминацията, защото беше бос, опърпан и много гладен, а нямаше къде да се приюти. За негово съжаление Ветрената мелница, в която някога нощуваха с Дякона Васил Левски вече не съществуваше.
