Панчо Недев

сатирична миниатюра

И аз съм от т.н. „селски писатели”, чиято биологична памет е претоварена с уникални спомени, каквито градският човек няма… Знаете ли, например, как селските деца до ден днешен ловят тлъсти, земни паяци и какви шоу-занимания си правят с тях? Те не са като ония дето домакините ги обират с метли, с пухкави ветрила по стените и таваните, а едри, тлъсти, с изпъкнали коремчета, многокраки и с миниатюрни, застинали очички, които могат и да те хипнотизират, ако дълго ги гледаш от близо. Те са един от 21,000-те паяци по света, известни на съвременната наука! Един от 800-те вида, които се срещат у нас.
Ще ви запозная с „лова на паяци”, на нашите паяци, тъй както го помня от личен опит в детските се години… Първо трябва много внимателно, педя по педя, да се огледа селската поляна или крайводното пространство, за да се открият поне 4-5 дупки на земни паяци. Дупките за отвесни, с диаметър около 10-12 милиметра, с идеално оформени стени, на различна дълбочина, на не повече от 30-40 сантиметра. Трудно се откриват - замаскирани са обикновено с трева, листа, клонки. Във всяка дупка, с разширение в дъното, живеят обикновено 8-10 големи паяка с домочадието си. Ако искате да ловите паяци, ей така, само за развлечение, за убиване на време или за състезание по бройки, настанявате се, полегнали около дупките и времето минава тихо и спокойно. Но ако искате да има шоу, емоции, викове - трябва да има публика и залагания, както при всяко състезание. Защото борбата между земните паяци от различни фамилии е много шокираща, неповторима, емблематична…
Атрибутите, за лова на паяци са много обикновени, достъпни за всяко селско дете: бурканче с капачка, тънко въженце, няколко восъчни свещи и кибрит. Стартът на играта започва със запалената кибритена клечка, която размеква свещта, восъкът се събира като топка и се захваща в края на канапа. После въженцето се спуща в дупката и ръката, която го държи, трябва да „замре” в пълен покой. Първият паяк веднага налита на восъка, но следващите изглежда долавят клопката и по-дълго се двоумят, докато се захванат яко с всичките си крачета около восъчната топка.
Майсторлъка е да улучиш момента и бързо да изтеглиш паяка, който от страх още по-силно се вкопчва във восъка.
Когато в бурканчетата се съберат десетина потенциални борци-гладиатори, започва шоуто - борбата на специално разчистена арена. Като всяка зрелищна борба и тая си има рундове: двама един срещу друг, двама срещу двама… „Състезателите” се пущат на кръговата земна арена, раздалечени един от друг; после бавно, тежко пристъпват, като турски пехливани; оглеждат се, проучват се и изведнъж се счепкват в живо, търкалящо се кълбо, в яростна борба на живот и смърт! Казвам „на живот и смърт” в буквалния смисъл, защото, не зная дали сте чували, паякът-победител буквално изяжда победения! Друга такава кървава, жестока, безкомпромисна борба не зная дали има в животинския свят. Чисто и просто - няма труп, няма погребение, няма проблем!
Какво искам да ви кажа с този спомен ли? Нищо особено. Освен може би това, че през последните години май все повече заприличваме на тия… земни паяци! В безумието си да се хващаме понякога и за едно нищожно восъчно топче, което бавно изгаря на студеното ни чело като свещ!