Елена Алекова

От 3 януари 2014 г. насам по имейли и сайтове хвърчи едно писмо на тема: „За корупцията в СБП”. Авторът му (или поне първоподателят му) е г-н hristo hristovsui с красноречивия имейл muncho2014@abv.bg. Отначало го получих препратено, а след няколко дни - и лично от него. Междувременно ми беше пратил писъмце на тема: „Към „Някои въпроси преди събратнието на СБП”, чрез него ме насочваше към анонимната статия „Как Николай Петев ограби Съюза на писателите и го остави с 300 000 лв. дълг!”, публикувана от admin1 в СКАНДАЛНО на 09.04.2012 (в сайта „Сензация - здраве и красота”). Позволявам си да взема отношение към писмото, свързано с корупцията на СБП, по много причини.

Писмото от muncho2014

 „НЯКОИ ВЪПРОСИ ПРЕДИ ГОДИШНОТО СЪБРАНИЕ  /18.01.2014/ ЗА ИЗБОР НА НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП

До Атанас Капралов, Боян Ангелов, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Иван Гранитски, Никола Инджов, Ивайло Диманов, Елена Алекова - кандидати /по непотвърдени слухове/ за длъжността Председател на СБП

- Какъв е бюджетът на СБП и кога е приет?

- С какви средства и в какви банки разполага с авоари СБП понастоящем?

- В какъв размер, по кое перо от съюзния бюджет и с решение на кой ръководен орган на СБП са определяни заплатите на Председателя на СБП, главния секретар, главния редактор на в. „Словото”, директора на Издателство „Български писател”, директора на Творческия фонд и други лица?

- Кой е учредил длъжността „Главен мениджър на СБП”и каква дейност в полза на СБП е регистрирана чрез тази длъжност?

- С какви имоти разполага понастящем СБП, в какво състояние са, на кого и при какви условия са отдадени под наем?

- Каква част от почивната станция в Созопол принадлежи по документи на СБП?

- Кой стопанисва и при какви условия почивната станция във Варна?

- Какви средства са отделяни годишно от Агенция София-прес за СБП и къде е документацията за тяхното усвояване?

- Какви средства са гласувани от УС на СБП за основен ремонт на станцията в  Хисар, колко са изразходвани досега и в какво състояние е обекта?

БЕЗ ОТГОВОР НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ НЯМА СМИСЪЛ НИТО ОТ СЪБРАНИЕТО, НИТО ОТ ИЗБОРА! ЧЛЕНОВЕТЕ НА СБП ТРЯБВА ДА НАУЧАТ ИСТИНАТА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В РЕЗУЛТАТ НА УМОПОМРАЧТЕЛНАТА КОРУПЦИЯ ПО ВРЕМЕ  НА ТРИТЕ МАНДАТА НА НИКОЛАЙ ПЕТЕВ.” 

Кое е смущаващото тук?

Първо. Ако някой писател си е поставил задача да разчиства авгиевите конюшни на СБП, защо се крие зад псевдоним? Толкова ли се е затлачил животът ни, че не можем да бъдем открити дори когато каузата ни е благородна? Или… нима вече е страшно да казваме истината, че се налага да се крием, за да не ни се случи нещо лошо? Какво толкова ни плаши?

Второ. Изречението „БЕЗ ОТГОВОР НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ НЯМА СМИСЪЛ НИТО ОТ СЪБРАНИЕТО, НИТО ОТ ИЗБОРА!…” Защо да няма смисъл? Тъкмо за да се стигне до отговора им, трябва да има и събрание, и избор!

Трето. Името ми фигурира сред евентуалните кандидати за председателския пост, а никога не съм предявявала такива претенции, дори преди време публично опровергах подобни слухове. Това биха казали за себе си и други от посочените в писмото.

Какво бих коментирала, ако знаех името на човека, който очаква (и от мен) да чуе истината за съюзните дела? Бих казала, че въпросите в писмото му са навременни, справедливи и основателни. Но фактът, че се крие зад псевдоним, навява съмнения в благородността на начинанието му. Бих попитала още кой точно от кандидат-председателите според него може да отговори на тези въпроси както трябва!

Съмненията ми не се ограничиха с това.

Неочакван обрат

Докато се блъсках в съмнения относно писмото на г-н hristo hristovsui, по телефона започнаха да ми се обаждат приятели, озадачени, че не съм ги информирала за амбициозните си планове във връзка със СБП, а е трябвало да научат за това от медиите. Така разбрах за публикацията в Информационна агенция „ПИК” под заглавие „Грозна битка за шеф на писателите. Заливат се с компромати преди избора на председател! Мераклиите - Гранитски, Евтим Евтимов…” от 4 януари 2014 г. Текстът представлява 10-15 реда на анонимен автор и след тях - цяло-целеничко - същото това писмо на г-н hristo hristovsui. И под него - злобни коментари, разбира се, каквато е практиката, също анонимни.

Това подсили усещането ми, че зад името hristo hristovsui може би стои човек, ни най-малко загрижен за доброто на СБП, че вероятно той също е претендент за председател, който чрез писмото се опитва да елиминира останалите кандидати -сам или с група поддръжници (в случая анонимните коментатори; нищо чудно и коментаторът да е един, но под различни псевдоними). И вече съвсем не е важно кой точно стои зад това име - дали някой безкористен доброжелател на писателския съюз или някой кандидат-председател; дали някой от посочените в писмото кандидати или някой, който ще се появи изневиделица на събранието - в ролята на нов-новеничък претендент, ни лук ял, ни лук мирисал, невинен и чист като детска сълза, петимен да яхне безпрепятствено белия кон и да оглави СБП. Важното е, че зад това наглед благородно начинание също „занадничат” не съвсем благородни средства. Защото, разпространявайки писмото си до медии, писатели и други публични личности, г-н hristo hristovsui като че сам става инициатор на „грозна битка” за поста председател на СБП. „Грозна” го взех от заглавието на публикацията. Иначе бих казала - не съвсем почтена.

Защо не съвсем почтена? Едно на ръка, че за кандидати са посочени осем души, половината от които досега със сигурност не са афиширали подобни амбиции, но като се повгледа по-внимателно човек, дори би видял, че към всеки от вече известните претенденти за поста е „прикрепен” уж претендент, който би му отнел гласове. Така се пораждат разнобой, колебания, недоверия, които водят до… загуба. От друга страна, всички ние знаем хората, които се спрягат за този пост, и досега не се е чуло те да воюват помежду си - нито чрез компромати, нито чрез каквито и да е други средства. А публикацията в АИ „ПИК” вече ги набеждава, че водят „грозна битка за шеф на писателите” - именно те, защото няма кой друг да я води.

Изобщо

Как така, г-н hristo hristovsui, „без отговор на тези въпроси няма смисъл нито от събранието, нито избора”? Нима това е единствено условие, при което трябва да се проведе събрание и да се избере нов председател? Значи да не правим събрание и да няма избор и всичкият този батак в СБП да се влачи месеци и години? Това ли искате?

Помислете сам. Отговора на тези въпроси знаят тези, които досега са управлявали СБП. Едва ли смятате, че той е лицеприятен, защото, ако беше такъв, всички щяхме да го знаем. Тогава би ли ни отговорил искрено този от кандидатите за председател, който е бил в досегашните управи на съюза? Не! Защото така сам ще си забие нож в гърба. Или би ни отговорил честно този, зад когото стои подкрепата на досегашните управляващи? Та нали в следващия миг те заедно със своите поддръжници ще се оттеглят от него? От само себе си се разбира, че всеки претендент, несвързан с предишните ръководства на съюза, няма как да отговори точно, защото, за да отговори въобще, трябва да се допита до управата. Някой може ли да му гарантира сто на сто, че при това допитване няма да бъде подведен, че ще получи достоверна информация за тези щекотливи нещица - информация, защото не е съвсем сигурно дали документи за всички съюзни дела някой ще му предостави? Възможно е и това, разбира се, но само ако информаторът е сигурен, че ще се гарантира запазването на статуквото? Но как да се запази статукво, ако се изнесат факти, които го компрометират? Така че истината за състоянието на СБП, казана преди събранието, ще се облече отново в полуистини-полулъжи и хем ще е казана, хем няма да е истината. И статуквото ще се запази. Така преди събранието можем да получим просто някакъв удобен за някого полуотговор на тези въпроси, а не точен, смислен и изчерпателен отговор, какъвто очакваме всички ние, членовете на СБП. И тогава за какво ни е цялата тупурдия?

Има и друг вариант статуквото да остане - да се струпа вината върху човек, на когото вече всичко му е все едно. Сега ми просветва защо тежко болният Николай Петев беше нужен на някои хора като председател - за да измият сега ръцете си и да продължат напред? Но докога тези хора ще ни водят за носа и ще си правят далаверите? Имаме ли воля да кажем НЕ? Не знам. Събранието ще покаже. Като ми помисля само колко от нас се оставиха с охота да бъдат манипулирани на предишните събрания, свят ми се завива. Какво трябва още да се случи, за да се събудим? Та нали всичко тези въпроси можеха да се зададат на всяко от тези събрания, при това - на Николай Петев, който знаеше отговорите! Той, разбира се, можеше да отговори, а и да не отговори. Все едно. Но нали никой не ги постави?

И така…

Въпросите вече са поставени. Да благодарим на г-н hristo hristovsui за това. Нужно е час по-скоро да научим отговора. Но за да се стигне до отговор - честен, изчерпателен отговор, който ще промени всичко, е нужна промяна. За да се случи промяната, е нужен нов председател. Като казвам нов, нямам предвид поредният новоизбран председател. Имам предвид човек с ново мислене, с нов морал, човек свободен и почтен, който ще промени досегашното статукво. Сигурна съм, че всички здравомислещи членове на СБП искат това и ще помогнат то да стане. Новият председател не просто е длъжен да отговори на тези и много други въпроси, защото вече са зададени и всички очакват отговор. Той трябва да отговори на тях дори ако не бяха зададени, защото иначе не би могъл да продължи напред, да обнови и възкреси СБП. Това е неговата мисия. А… здраво здание се гради само върху здрави основи.