Драгни Драгнев

Драгни Драгнев на 75!

Веднъж Честната дума реши да отиде на гости на Лъжата. Отдавна искаше да си поприказват за това, за онова. Само че не знаеше къде е домът й.
„Ще питам всеки, когото срещна - помисли си Честната дума. - Все някой ще ме упъти.”
И тя тръгна да търси Лъжата.
Най-напред срещна Вятъра.
- Не си губи времето напразно! - каза й той. - Лъжата дом няма. Живее където завърне.
- Как така!? - учуди се Честната дума. - Чувала съм, че домът й прилича на царски палат. Само че не знам къде се намира.
- Хи-хи-хи! - Засмя се Вятърът. - Някой хубавичко те е излъгал…Хи-хи-хи!
Честната дума продължи пътя си, като остави Вятъра да се смее.
Скоро стигна една голяма и тъмна Гора. Разправи й каквото знаеше за Лъжата.
- Никога не съм я виждала - каза голямата и тъмна Гора. - Навярно се крие в другите гори.
Честната дума продължи по-нататък.
Питаше всеки, когото срещне по пътя си. Ала никой не знаеше къде живее Лъжата.
Накрая стигна до Планината.
- Връщай се по-скоро там, откъдето си дошла! - извика Планината. - Лъжата ще те хвърли в тъмница. Ако пък се опиташ да й кажеш някоя истина, ще те убие.
- Хубава работа! - каза Честната дума. - Аз съм дошла на гости.
- Лъжата не обича гости като тебе - настояваше Планината. - Тя обича само онези, които никога не казват истината. А ти си Честната дума. Ти казваш само истината.
- Нима Лъжата може да бъде толкова жестока.
- Личи си, че никак не я познаваш - отвърна Планината. Тя е способна на всичко.
Честната дума беше упорита и реши на всяка цена да се срещне с Лъжата.
Скоро се озова пред входа на дълбока пещера.
Прекрачи в пещерата и - храс! - зад гърба й падна голяма скала, която затвори входа.
Ха-ха-ха! - отекна гърлест глас. - Подмамих ли те и тебе в капана си?!
„Това сигурно е Лъжата” - помисли си Честната дума.
- Стражи! - разнесе се отново гласът. - Хванете я! Вържете я! Хвърлете я в тъмницата!
Юрнаха се стражите да хванат Честната дума, ала тя замахна един път и те се разбягаха на всички страни.
- Ах, ти, чудовище! - с яд изрева Лъжата. - Жива ще те одера! На хиляда парчета ще те разкъсам!
- Не се гневи толкова - каза Честната дума. - Отдавна исках да се видим отблизо и да си кажем по нещо.
- Ти си мой враг! - кресна Лъжата.
- Ти също си мой враг - каза Честната дума. - Готова съм да се преборя с тебе.
В този миг пещерата силно се залюля. Откъртиха се от всички страни камъни, загърмяха, затъркаляха се и насмалко не смазаха Честната дума.
- Предай се, докато не е станало късно! - побесня Лъжата. - Скоро с тебе ще се свърши!
Честната дума нямаше намерение да се остави в ръцете на Лъжата. Вдигна един камък и го запрати върху нея. Пещерата повторно се залюля. Отново се чу гръм и трясък от всички страни.
Много време изтече оттогава. Минаваха хората през планината и слушаха какво става в нея.
А понякога казваха:
- Честната дума и Лъжата продължава да се борят. Да видим кой кого ще надвие!
Ала борбата и до ден днешен продължава.