ПЕСЕН ЗА ВРАБЧЕТО

Златан Данев

Стихове за деца

ПЕСЕН ЗА ВРАБЧЕТО

Отлетяха пъстри птички
някъде на юг,
само Врабчо, зарад всички,
още пее тук.

Той си няма топла стряха,
а навън е мраз.
Ручеите от уплаха
вече са без глас.

Пей ми, пей ми до забрава -
хубав мой Врабец -
нищо, че не те признават
за голям певец!

1969 г.


ПЕСЕН ЗА ДЯДО МРАЗ

През поля и през баири,
прати първи клас заека с писмо,
да дири онзи Дядо Мраз,
който идва при децата
с накривен калпак
и до скъсване торбата
е препълнил чак.
Но защо ли не пристига?
Чакат го цял час!…
Снежен прах навън се вдига -
иде Дядо Мраз!

- Ето ме, деца, и мене -
чак от снежните гори.
Брей, че е проклето време -
на парцали сняг вали.
Със ракета във Балкана,
при сърничките преспах.
То, повреда нещо стана,
та затуй позакъснях.
Едно кабелче се скъса,
рекох: старчок, щеш не щеш,
щом ракетата закъса,
тръгвай при децата пеш!

- Като идваш отдалече,
мили Дядо Мраз,
ти разбра ли, че сме вече
ний във първи клас?
Знаем всички букви, знаем
да редим писмо.
И тире, и запетаи,
и броим до сто.

- Зная, зная, ето в мене
вашият адрес.
Зайко ми съобщи навреме
тази мила вест.
А в гората сняг валеше -
мракът беше чер.
Ех, че храбър заек беше
този куриер!
Хайде, мои мили птички,
тук, при Дядо Мраз,
че подаръци за всички
съм приготвил аз!


ХВЪРКОВАТОТО КОНЧЕ

От върбови пръчки,
с чукче и трионче -
сам ще си направя
хвърковато конче.

Хвърковато конче
с грива от коприна.
Чакат ме децата
в детската градина,

за да им покажа
от върбово клонче
как да си направят
хвърковато конче.

1969 г.


ПЪРВОКЛАСНИК

Вест разчу се надалече,
от Байкал до Ресен:
- Валентин ще бъде вече
ученик наесен…

Есента дойде в гората -
Заю сам си рече:
- Моят най-добър приятел
ученик е вече.

Искър влачи златна шума,
пее Негованка:
- Валентин си има гума,
блокче и Читанка!

1969 г.


МАЛКИЯТ ЮНАК

Имам бяла шапка
и моряшка блуза.
И пътувам нощем
чак до Сиракуза.

Пътища безкрайни
през нощта сънувам,
радвам се, че мога
и на сън да плувам.

Радвам се, че имам
корабче от книга
и една светулка,
вместо фар, да мига.

Със попътен вятър
сутрин се завръщам,
с корабче крилато,
в бащината къща.

1969 г.


КИЛИМЧЕ

Обещах на баба Злата
да съм примерно момче.
Тя килимче за стената
ще ми изтъче.

И със него в люта зима
пак ще грее пролетта.
Аз за баба от килима
ще бера цветя!

1967 г.


КУМЧО ВЪЛЧО

Кумчо Вълчо, без другари,
гладен слезе от Балкана.
И към селските кошари
тръгна с кървава закана.

Но заканата остана
само опит за закана.
Кумчо Вълчо сам се хвана
на овчарите в капана!

1967 г.


СИВОТО ВРАБЧЕ

Врабчо, под стрехата родна,
в студ и глад трепери.
Че къде във тази зима
той зрънце ще си намери.

Лястовици песнопойни,
щъркелите дългокраки -
отлетяха за чужбина,
нашта пролет да дочакат.

Врабчо Сиви, ти обичаш
много своята родина.
А пък тя ти се отплаща
със гладуване и зима!

1967 г.


ЛИСАНА

Щом се мръкне и луната
пак изгрее над Балкана -
на лов тръгва към селата
златокожата Лисана.

Мили Шаро, подуши я.
Хвани хитрата Лисица.
Аз за двама ще ушия
и кожух, и ръкавици!

1967 г.


МАЛКИЯТ СТРОИТЕЛ

Шарени хартийки
с ножица кроя.
Къщичка не мога
сам да построя.

Някой път вратата
току-виж забравя.
Други път прозорец
няма да оставя.

Вчера май забравих
комин да и сложа.
А пък в люта зима
без комин не може!

Но кога порасна
голям, като тате -
сам ще си направя
приказни палати!

1967 г.


ПЕТЛЬО КУКУРИГА

Петльо кукурига
весел от стобора.
И на крак се вдигат
ранобудни хора.

А Гергана още
сладък сън сънува.
Че до късно снощи
с куклите лудува.

- Мъничка Герганче,
вика и Росица,
ставай - от герана
донеси водица!

Ставай! Да направим
пресна пита, сладка.
С нея да нахраним
куклите и батко!

1967 г.


СНЯГ

Падат снежните къдели.
Тихо ляга вечерта.
И под нови шуби - бели,
мигат весели къщя.

Нека татко да разправя,
че съм малък аз.
Утре сам ще си направя
снежен Дядо Мраз!

1967 г.


ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Спи спокойно, рожбо моя!
Спи спокойно, нани-на!
Нека Сънчо във покоя
да те милва със крила.

Да сънуваш ти градини,
златни ниви, бисер - дъжд,
та след двадесет години
да пораснеш силен мъж.

И когато белокоса
стане моята глава,
с пъстра стомна да ми носиш
хладна изворна вода.

Спи спокойно, рожбо мила!
Спи спокойно, рожбо, спи!
Нека Сънчо с ум и сила
във съня да те дари!

1965 г.