ДРОБ
Велико нещо са някогашните селски характеристики. Четеш ги и уж всичките си приличат, уж едни и същи са опорните им точки, уж на едни и същи въпроси отговарят, а задълбочиш ли се, ще разбереш много нещо и за характера на селото, и за поминъка му, и за образователното ниво - на селото и на пълномощничеството. А ако имаш на разположение повече такива характеристики, току-виж, ти се отдаде да опишеш цялото село, с всичките му табихети и важности, с неграмотната му отнесеност от света, с непоколебимите му морални устои и вярвания, духове и митарства, строителства и напрегнатости. В тях непременно ще се срещне нещо за воденицата, вадата и улея, за селската помпа и гераните, за строителството на чешми, за кражбата на дърва и бостан, за моста на селото, за побоищата около изместването на дворна межда, за използването на ремаркетата за частни нужди и т. н., и т. н.
Един ден, както ровех тези важни, пожълтели и опепеливени хартии, попаднах на характеристиката на Евстати Петров, дадена му от селото, преди да го избере за свой председател.
Характеристика
на Евстъти Петров, ж. на с. Милчово, Врачанска околия
Баща му е овчар. Не е бил член на политически партии, не е бил съден и осъждан, нема близки зад граница и чужбина. Положението към мерките и приятията на народната власт е уклончиво, прочие - е положително в общи рамки, но има и една негатива, защото, кога се заправи текезето, се запъна, подвлече го сприята и влезна вътре къде края на списъка.
Майка му е умрела, поради което е останал сирак с баща. Преди да го остави сирак, беше хубавица и певица, що песен ни е изпела, докаде Петър й напиваше ведрото, па беше и работница, изучила е цело село да тъче шарени черги и да плете мильо.
Самият той, Евстъти Петров, е много решителен и работник. Иде му отръки всичко. Умее да прави бъчви, да плете котлета, да поправя волска кола и каруци, да рендосва дъски, да гради и маже къщи. Като се заправие новите селски градини, Евстъти Петров беше човека, дека подмами водата и а-а, доведе я до самите градини. За селото такъв стопанин е много нещо. Науката му се не отдаде много, предвид на това, че рано тръгна да работи. Не се знае дали ако не беше отишел да работи, немаше да му се отдаде.
Активистката работа е голема - и в Отечествения фронт, и в бригадирството. На всички събрания е дисциплиниран. Не се напива без мерка и против морално. Предвид на това, че нема други подходящие за кандидатурата, смета се, че дека ЕВСТЪТИ ще е най-добър и оправен.
Само му напомняме и на него тая негатива, дека е високонамерен, та да се уважава с повече от хората, инак ще се сгромоляса, за което не носим никакви последствия.
21 юний с. Милчово, Секретар:
Врачанска околия Подпис:
Сега, като дадохме предимство на селския документ, нека кажем още няколко думи за Евстати Петров, които да го представят физически. Той е висок, як и стегнат човек, с буйна рижа коса, също така с буйни и рижи вежди, както викат жените в Милчово - „темерутски”; с остър, леко изгърбен нос; сочни и добре очертани устни. Широк в раменете, изпънат и строен. Мускулестите му ръце завършват с прекалено едри китки, едно качество за всеки човек, който отрано и сериозно се е захващал с тежка физическа работа.
Всичко у Евстати подсказва, че е стопанин и че можеше сигурно да се справи и с високото място, което му отредиха селяните от Милчово, ако не беше оная негатива, за която се споменаваше в характеристиката, „дека е високонамерен, та да се уважава с повече от хората”.
Ама кога има човек да пати, той и в доброто не се вслушва, подминава си го на пътя като хептен ненужна вещ, нищо че по-късно може и да се сгромоляса, за което общината не носи никакви „последствия”…
Облече Евстати бялата риза, зер може ли един кмет да ходи без бяла риза из кметството си, взе голям лист, тегли му през средата дебела черта. Отгоре започна да пише приятелите си, отдолу - неприятелите. Станеше ли някой да го кори, да го критикува, Евстати го изваждаше от горната част на листа и го пренасяше в знаменателя. Разчистваше лични сметки, създаваше си положение и увеличаваше списъка във втората половина на листа. И така, лека-полека тези, които бяха отгоре, се нанесоха отдолу.
Обичаше да казва:
- Всички са зависими от мен. Аз съм числителят в това село!
Списъкът ставаше голям, горната част на листа имаше едри снежни полета, а долната се изпълни, Евстати започна да пише в междуредията с най-дребния шрифт, на който беше способна неговата малко тренирана в тази деликатност ръка.
Един ден…
Бяха им разрешили цимент, за да излеят бетонната плоча на моста. По план не предвиждаха плочата за тая година, а и хората бяха отработили трудовата си, но циментът е кът, трудно се доставя, може ли да се изпусне такъв случай. Още повече - мост над реката се прави, колкото по-бързо стане мостът, толкова по-добре за цялото село.
Изкара Евстати всичките служители, колкото имаше из селото, и започна отливането. Работиха целия ден, но бетонът е тънка работа, не можеш да го оставиш по средата - трябваше да продължат отливането. Тогава Евстати се впусна да агитира селяните, да ги увещава, да ги заплашва, да ги моли… Свъсените вежди се повдигаха само за да го срежат с по някоя остра дума като: „Голата тояга и дебела да е, пак е една”. „Ние сме те качили на купена, ние ще те свалим на ливадата”, „Дойде и твоята есен, почвай да си броиш пилците”,, „Как беше твоето бе, Евстати, чистител ли беше, знаметател ли, дека го викаше?…”
Бетонът засъхваше. Хората бяха корави, не се трогнаха.
Вечерта намерих Евстати Петров в кръчмата пиян, та залян.
Застанах до него - не ме видя. Почуках го по рамото:
- Какво стана с твоята дроб, Евстати?
Той ме погледна със зачервени очи, позапъна се и изфъфли:
- Всеки числител зависи от знаменателя!
А на другите маси в кръчмата селото пиеше ракии и коняци, за да се посгрее, пред вратите някой беше нахвърлил лопати и мотики и след малко сгрятото село щеше да започне да бърка бетон, да го пренася в кофи и колички и да отлее останалата част от плочата, защото, макар и да се сгромоляса Евстати Петров, няма такова село, което да не носи „никакви последствия”.
