Иван Кръстев

През тази нощ ти, моя детска Коледо,
ще слезеш от кошарите при нас.
А ние край елхите ще се молим,
заслушани в дълбокия ти глас.

Към полунощ, когато блеснат преспите
и запламти невиждана звезда,
ще тръгнем с твойте витлеемски песни,
за да обходим къщи и стада.

Пред нас ще се разтворят бели пътища
сред топла Тракия, под Шар суров,
ще ни посрещат хората, прегърнали
в сърцата си небесната любов.

А ние, моя светла детска Коледо,
ще им запеем с чист и звънък глас.
И в песните си дружно ще се молим -
да бъде едър пролетният клас!

Деца - на двора, агнета - в кошарите!
Овце и млади булки да близнят!
Под Пътя млечен да тече в България
нов път - не звезден, а от мляко път!