Ангел Колев

Някъде през 60-те… Печката бумти и игриви зайчета бягат по тавана… Легнали сме с брат ми, но сънят не идва. Чакаме коледарите. Баба каза, че пеят песни във всеки дом с момче. А ние сме двама. Ще пеят и за нас!
А нощ дълга, само вятърът гони навън снежинките. Напрягаме слух, въображението гони съня…
В тази гореща постеля кой би заспал!

И като в просъница - чува се песен! Скачаме с брат ми и долепяме нослета на стъклото. Коледарите! Коледарите!…

Песента им бавно приижда от Долната махала. Наближават нашата къща, вече са на двора. Запяват песен! За нас…

Стани нине, господине! 
Тебе пеем, домакиньо,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве!
Колко здравец по планина, 
толкоз здраве в тази къща,
в тази къща, в таз дружина!
Ой Коледо, мой Коледо!
Да е дете заман здраво,
заман здраво, много живо!…

Коледари, коледари - имаше ви, няма ви!
Къде отидохте с тази ваша вълшебна песен!
Къде изчезнахте във времето?
Коледари! Коледари!