Анита Коларова

ЖИВА ПЕПЕЛ

                    На Юлиан

Край бумкащата печка зиме
цъфтеше ален цвят.
И като пълно бяло виме бе млечният ми свят.
Със приказките за вампири,
за ад,
за светъл рай.
Навън фъртуна нека свири,
край баба-на кравай!
Завита в шал от едра плетка, през комшулука стар
прескачаше у нас съседка, за да си гребне жар.
И тръгваше като зареда,
но по обратен път,
жарта ни -
от съсед - в съседа,
огнищата горят!
И стопляше се цяло село, че Бог е огън дал.
И в заревото звездочело трептеше Бъдник бял.
И сякаш ясла витлеемска бе всеки селски пруст,
където в таинство вселенско се раждаше Иисус.
Къде сред този свят огромен
угасна, огън мой?
Подсмърча въгленът бездомен
и страха дири той.
Край бурени и перуника, по обичая стар,
с лопатка не разнася никой
през комшулука жар!

***
В центробежната сила
на зимния ден
пламва дълга
епична борба.
Врани-дребни търговци
поделят терен
върху точния цвят на снега.
Как въвлича и теб
черно-бялата гмеж,
че в ръцете й ставаш маша?
А за чистия сняг
в този снежен манеж
плаче бялата твоя душа.
Без водач /за баланс/
добрини и злини
съчленяват се тайнствено - знак,
че в примирия странни
и странни войни
и човекът е слънце
и мрак.

***
Разговарям с моя негатив:
опако, прозирно като димка,
уж се снимах в ъгъл приемлив,
но не чакам приемлива снимка.
Бледа сянко -
мое второ Аз,
лентичко, загадъчно неясна,
о, коварен,
непознат контраст,
търся си лицето
           в тебе страстно.
Все към светлината те държа,
взирам се във теб до изнемога,
но не се познавам
        и не мога
        да приема
    образа мъглив…
Разговарям с моя негатив…