Генадий Велчев

ПРЕДГОВОР

Приятелю, почти от две години не съм пускал нищо в сайта ми за теб. Нещата там са спрели почти като на небето, ако си мислим, че земята само се върти. Има нещо ново от мен и ти го предлагам, преписвам и готвя за сайта. Серия от анализи, или първата част от книга с такива. Избрал съм форма, в която се чувствам свободен да изложа това, което мисля и разбирам, и е от значение не само за мен. Оказа се, че пиша най-важната книга в моето творчество. И не е нито поезия, нито проза, макар че е интересна за четене, не само за писане. Колко ли интересно ще бъде след това. Чувствам се като скиор, който се е спуснал отвисоко по първия сняг и гледа следата, която се губи нагоре. Така се чувствам. Макар че съм карал ски само като дете, бъчонки направени от мен. Приятелю, привет!

12.12.2013

УВОД

Приятелю, сега е 5 часа на 21 август. На същата дата преди 9 години татко получи инсулт, изпадна в кома и девет дни след това ето в такова разсъмване почина. Когато отидох да го видя, челото му охладняваше в коридора на местната болница. Пижамата му и чаршафа с неговата кръв и досега стоят вкъщи. Друго от татко нямам. На него дължа всъщност и тези бележки по никое време. Татко ми е чакал девет години.

Пиша с химикал в ръката, а не направо на машината както съм свикнал да пиша в проза. Ръката ми е върху листа, както когато си пишех стиховете и някои други важни за мен неща. Така и не се сдобих с лаптоп и само този ръчен начин на писане ми позволява в кухнята, нощем или призори, когато другите спят да пиша, на кротко осветление и почти безшумно.

Имам цигари. Лято е. Нощта е топла. Гледах преди два часа небето със звездите до пеещите и сега щурци навън. От смъртта на татко всъщност стихове не пиша и по друг начин гледам на небето и земята, не като поет - потънах в света, не в себе си. За един поет потъването в себе си е начин по своему да се чувстваш щастлив, поне докато пишеш и още няколко часа докато се радваш на написаното.

Потъването в света не е самодейност и не е щастливо до каквито и открития да стигнеш в главата си, защото той троши глави. Колкото и да са умни и безкористни в действията мислещите глави, натиска ти не ума, а главата и цялото тяло, да пълзиш пред обстоятелствата. Та думата ми е за обстоятелствата в тези бележки.

1. ВТОРАТА УПОТРЕБА КАТО ПОСЛЕДНА МОДА - ЗА ИЗОСТАНАЛИЯ СВЯТ

Започвам с проточилите се организирани протести в София за сваляне на червеното правителство. Въпросните невинно протестиращи друго не искат - само властта. Странно е, че досега в България направиха две успешни политически революции и свалиха две леви правителства с граждански протести. Подпалиха веднъж Партийния дом, при втората революция разгромиха успешно парламента и техните хора идваха във властта все със свободни и честни избори. След революции на разгневения народ от няколко квартала на София. София стана нещо като Париж преди два века. Явно борбата е жестока за властта. Или нещо важно предстои да се случи в България или в света.

Още по-странното е, че това се случва на правителствата на лява партия, която се отказа от революционните си методи за взимане на властта и нова организация на обществото т.е. от практикуваната почти столетие идеология и практика на класовата борба. Какво да се прави, десните възприеха в комичен вариант достиженията на политическата история. Левите се отказаха от историята си. Дължа уточнението, че левите се отнася до българските социалисти, а не до червените изобщо.

Нека социалистите добре да си помислят как могат да успеят в условията на такава мащабна политическа практика. На Западна Европа препоръчвам същото, защото така само ще събудят Ленин, не само в Москва и Кремъл, а в Швейцария или Германия, където, както знаем, Ленин се е подвизавал преди да се върне за пролетарската революция в Русия.

Интересното е, че пиша и на мене даже ми е смешно. Какво разсмиващо хилядолетие започва.
На тази тема пак ще се върна - на цветните революции и миришещите на петрол пролетни революции и цвета на парите, които знаем, че не миришат - палят. Подпалват цели държави.
Ще припомня - “теорията” за държавата и гражданското общество в Европа е на почти двеста години. Това е теоретичният и пропаганден арсенал и организационното оръжие на тогавашната млада буржоазия да се справи с феодалните порядки и да вземе властта. Демагогията на тази млада класа е да мобилизира тогавашния граждански елит и по низшите маргинални слоеве в градовете, тъй като тя не обича да ходи по барикадите и да я гърми полицията или войската, а и те са многобройни, сиреч реална сила в едно силово противопоставяне с властта. За себе си тя запазва ролята на хегемон на революцията и политически лидер в борбата за един нов демократичен свят.

Ранният Маркс също използва това “модно” и неясно понятие, но емпирично видимо като групи от недоволни слоеве от властта и управлението. Това са работите му като изследващ и разследващ журналист за рейнски вестник. Тук са работите му за свободата на словото, съвестта, цензурата, правото и държавата, общинската поземлена собственост, горите и ползването им и тяхното приватизиране. Сравнявайки двата властни вертикала, - политическата власт и икономическата власт в обществото, открива, че в борбата между старата власт и новата власт няма нищо ново - за тези, които нямат нито политическа и нито икономическа власт, а само работят като наети - сиреч на масовия и тогава труд. Ето от тук тръгват “Капиталът”, теорията за икономическите класи, теорията за обществено-икономическите формации и класовата борба и че класовата борба на хората на наемния труд ще сложи край на няколко хилядолетния цикъл на експлоатация на човек от човека чрез насилие или икономическа принуда, т. е като го остави без работа. “Капиталът” е тази епохална книга и Маркс и досега е най-цитираният автор изследовател. Как няма да го мразят и да го отричат този “мръсен комунист”.

Каква демокрация може да има без капиталисти. Нашите широки социалисти мислят същото. Те за първи път чуват думата социализъм.

2. ЗА СОЦИАЛИЗМА

Сещам се, че докато учех философия в университета се явявах на изпити все с едни и същи книжки в ръка - на Маркс или Хегел, за общото учудване на колегите ми от моя метод за изучаване на философските и нефилософски дисциплини. Това ми бяха единствените приятели като млад, сега съм някак си без тях. Явно съм пораснал вече, но знам, че така или иначе, те са зад гърба ми и мога винаги да се обърна към тях и да разчитам света и с техните мъдри и добри очи.

Спомням си и комичния случай на изпита по политикономия, когато след като изтеглих въпросите, разбрах, че изпитът е и по политикономия на социализма. Написах си конспекта с моя отговор на въпроса за политикономия на капитализма и внимателно слушах какво говорят изпитваните по въпросите на социализма. Професорът лично на мен ми беше симпатичен, въпреки мрачната му слава в нашата кандидат-философска общност. Режеше на изпит жестоко. Дойде при мен, погледна ми конспекта, и схвана какво съм решил да направя. Гръмогласният му смях разтресе натежалата от женски плач и сълзи катедра по политикономия. Разплаках го от смях професора, известен с коравосърдечието си. Отвън колегите ми питаха като излязох какво толкова съм казал, че съм разсмял чудовището и ме е пуснало с тройка, и с напътствието все пак да прочета и втората част от дебелата политикономия - тази за социализма. Има какво да науча. Само Маркс не стига. Вярно е.

Лошото е, че никой от нашите професори не достига Маркс във времето в което живееше или епохата, както казва Пеньо Пенев, един поет, а не политикономист на социализма.

Оправданието беше, че Маркс бил гений. А те не са. И това е вярно, което не е оправдание. Имаха цяло общество като на длан и възможността да го изследват, какъвто е методът и препоръката на Маркс - трагичното е, че никой не извади работа, подобна на “Капиталът” за социализма. От чисто научна гледна точка практиката на социализма в Източна Европа е много по-голямо богатство от завладяването на източните пазари от Запада и слагането на ръка върху развитието на народите там. Трябва да си много голям оптимист, за да мислиш, че социализмът е мъртъв, след като има развитие в Китай, на Изток, на запад в Куба и заспал в Русия.

Всякакви идиоти се ровят в държавните архиви на разузнаване и къде ли не, а там, където лежи социализмът с пълна документация и никакви забрани, няма нито един учен изследовател на наследството ни и самата ни история.

Интересно защо на комунистически Китай и левият и десният елит в Европа избягват в политическия си език термина - социалистически. Отговарям - за левите, защото си присвоиха името на обществото, което разрушиха или позволиха това да стане, след като поне в България целият народ стоеше зад гърба им, а те си играеха на дворцови интриги и преврати, когато царството на социализма беше в опасност, пред пропаст. Вместо да застанат до народа си като не могат да го водят, народът щеше да намери свой Ивайло. Лесно се извинява за чужди грешки и грехове, имам предвид за смяната на имената на българските турци - нека сега да се извинят на целия ни народ за собствения си грях пред него - да оставим Маркс и Ленин на спокойствие и кухата политическа идеология, да се извинят на българи, на турци, цигани, арменци, евреи, де що е български гражданин и дете на тази страна, в която е тъжно да се живее. А от живота по-хубаво няма.

Останаха в играта като изпълнители на ролята на местен неоколониален елит, като всички, които се изредиха във властта, само че те са неверните за отвън, нали са бившите комунисти и ще им спрягат номера, ще си търсят по-добрите решения отвън за България. За другата игра също е трудно - да се върви към социализъм. Кой ще им повярва при тази историческа заслуга към социализма. Освен това те си имат мечта- не се и опитват да мислят в тази посока, защото заедно с десните 25 години са заети със строителството на демократичния капитализъм в България. България ги гледа цели 25 години какво направиха с нея. Животът не е място нито за политически, нито за социални експерименти, ако е истински живот: не на книга, не на приказки в някое студио. Заводите ни пустеят, също бивши. Полята също. За селата да не говорим. Всичко има нужда от съживяване. От нов живот, от човешка ръка. Трудна задача, нали. Десните имат лесни и готови отговори на всичко - продаваме, приватизация, пазар и чужди инвестиции, да ни източат не само кръвта и парите, а и земята и всичко под нея. Сякаш не сме имали кооперативно селско стопанство, от което цял свят се учеше как се прави земеделие, включително и Израел, който се готви сега да купува земя, само чака закона да го позволи. Нашите гешефтари ще спечелят дето накупиха евтино изоставената земя и също натискат да си отнесат печалбата. Тук може да дойде всеки, земята е хубава, а българската държава щедра и дашна. Който загуби миналото си, загубва и акъла си. Затова ни промиваха мозъците, за да я докараме до там.

Да погледнем сега и в мозъците на запада за феномена комунистически Китай. За десния европейски интернационал съвременен Китай е едва ли не тяхна рожба, защото имат инвестиции там - братската икономическа система, от която и те печелят. Но защо ли толкова се плашат от силата на Китай, ако не е алтернативна обществено- икономическа система на съвременния западен капитализъм. Демагогията и на двете крила на интернационала показва политическата им слепота, а значи и безпомощност за ориентация какво става в света. За десния интернационал е ясно - представят си желаното за действително. Те никога не са се опирали на социални теории, вървели са след едрия капитал и са го обслужвали както и сега вярно. Агресивно и тъпо срещу останалия свят, различен от него. Примери колкото искаш, например двете световни войни. Това им е теоретичният принос към човечеството. За европейските леви социалисти, социалдемократи, които пишат програми за социална държава, за европейски социализъм от шведски и т. н. модел, при тази финансова криза в Европа си е жива утопия да предлагат това като на България, Румъния, Гърция, Португалия. Да изброявам ли още? Няма как в една бедна или обедняваща страна държавата да е богата и патерналистична. А пътят на обедняването общо в Европа е направо трасиран за всички. За левите от Източна Европа е добре да си припомнят един класически цитат от учебника по научен комунизъм - социализмът ще победи капитализма в света по мирен път, в икономическото съревнование на двете системи. При тези темпове от двадесет години на развитие на Китай, които кой знае защо не спират, червен Китай, под сурдинка го признават, че е най-силната икономика в света, без външни дългове, напротив - раздава, банкира и на запад, и естествено с най-големия валутен резерв в света. А конкурентът му САЩ е най- големият му длъжник. Какво би отговорил учебникът по научен комунизъм за пътя на човечеството. Какво предстои да се случва. Интересно какво. В тази мирна ситуация целият европейски елит ще пази социалния мир и ще изчаква. Ще чакат да видят кой и какво ще дойде в Европа. Дали Америка ще измисли пак някакво чудо и да се повтори Великата 1989 г. За Европа или ще я харижат на червения Китай, както направи Горбачов с Източна Европа. Тук най-големият капитал има на какво да се надява, но ще трябва да станат членове на китайската компартия. Колко китайски милиардери са нейни членове. Нищо лошо.

Аз обаче имам един въпрос към верните на ценностите на капитализма играчи и вярата в неговото прекрасно бъдеще опряна на Китай. Ако този Китай е някакъв двулик Янус с недемократична комунистическа система на политически живот и модерна икономическа система на неокапиталистически тип, изграден с помощта на Запада, т. е. същността на обществените отношения е капиталистическа и Китай трябва само да се демократизира и да измести САЩ като водач на капитализма на земята, а значи и признат в Европа, т. е. да гледаме състезание на колосите на капитализма за световното първенство на властта - спокойно без войни за ресурси и влияние, като един пореден оптимистичен финал на бъдещето. Та моят въпрос е: кога и как ще стане това? Преди цветната революция в Китай и както беше казал Мао: “да растат сто цветя”, да е разтърсила из основи Китай и поднебесната империя да се разпадне политически, или преди дълговата криза да е смазала и САЩ и Европа.

Часовниковият механизъм тиктака на тия две велики световни събития. Боя се, че Западът държи само часовника. Пълният комплект се намира на друго място. Както се казва: милост за победените при такива велики драми.

3. КРЕМЪЛ И СЪДБАТА НА ЛИДЕРИТЕ ЗА БЛИЗКАТА ИСТОРИЯ

Ситуацията много напомня на Втората световна война, когато западния европейски елит прави двойна грешка и по отношение на странната политическа система на Германия, със заимствана съветска атрибутика от СССР и бурното развитие на немската индустрия, а следователно, и с разцвета на частния финансово-индустриален капитал, какъвто останалата част от Европа не познава. Последва бясно превъоръжаване на Германия. Тогавашният международен капитал, който се включва в това занятие и му мирише на война, а значи на печалби и свръхпечалби, залага на Хитлер и хитлеристка Германия - това политически грозно, но негово дете. Смята, че точно то ще свърши работата, с която веднъж и неведнъж Запада се е провалял - да разкарат Русия от Европа някъде зад Урал. Особено вече като СССР, това абсолютно чуждо, омразно на капитала дете. Знаем какво стана с Европа. Германия помете Европа с едноседмични кампании и трябваше да се молят чуждото дете да спасява Европа от кафявата чума. Добре е да им се припомни. Нали сме една културна общност. И понеже чужди войски ги спасиха, а не техните родните, и се ля много, много чужда кръв за тяхното освобождение - победителите отвън си я поделиха на зони за влияние. Германската зона и досега е под “американска окупация”. Нека да използвам техния силен жаргон. В историята е така - всяко действие или бездействие се заплаща с това, което една държава може да плати за себе си. Подаръци няма. Като в бизнеса. Аз сега се запитвам, ако не беше тази победа на Червената армия и на Съветския съюз над хитлеристка Германия и на американската армия на запад, колко ли държави в Европа и по-на изток и на юг изобщо нямаше да ги има, най-вероятно заедно със сегашните народи там. Идеята за прочистване от излишни хора и народи не е от вчера. Всички, които мечтаят за световно господство, стигат до там и я прегръщат като своя. Не е лошо Европа да си припомни кой й даде живот с днешна дата, а не да обявява 9 май за ден на Европа, а Москва да празнува Деня на Победата във Великата Отечествена война над фашистка Германия. Девети май 1945 г. Заслугите на Европа за този ден са повече от скромни. Нашият народ казва: не се плюе в кладенеца, който ти дава вода.

Втората грешка е в подценяването на политическия, икономическия и военен потенциал на тогавашната млада Съветска Русия. Експериментът, според Запада, низшите класи да направят силна икономика и силна държава, игнорирайки напълно техния безценен опит. Забравяйки, че Русия като държава има собствен хилядолетен опит, от които поне двеста и петдесет е не просто голяма държава, а голяма империя. Ако някои си мислят - голяма работа, голяма държава - ще трябва да пообясня. Държавата е най-консервативната организация в обществото. Те затова и имат, някои разбира се, толкова дълга история. Държавата се прави от народите да ги пази, да се развиват, както се казва, всеки народ по своя път, затова и народите си я пазят и воюват за нея, когато се наложи. Американците най-добре го знаят с кого и колко пъти са воювали за последните сто години. Но явно, че това им е най-трудно да го разберат като държава. Защото американската държава също е на американския народ, а не на някой клан или класа. Класите не образуват държави, и няма такива държави, но този народ, който ги допуска да обсебят всичко, освен, че самият той си пати, носи отговорност за поведението на собствената си държава и си плаща. Пример също мога да дам.

Армия, полиция, разузнаване, дипломация, администриране, съд и съдебна система - това са все структури, основополагащи и опиращи се на традиции в самите системи, на народопсихология или менталност, както биха казали, и е това, което носи държавата като кораб в международен и вътрешен план. Нашите политици и тези от съседите ни от Източна Европа могат да се сетят защо Западна Европа толкова много натискаше за реформи точно в тези системи под предлога за борба с идеологията на комунизма. Тяхното некомунистическо съзнание можеше да роди само тази хитрост. С държава да ни оставят без държава. Така сме лесни. Жалко, че ние последни се усетихме накъде вървим, като слушаме европейски химни, а не “Върви народе възродени.” И понеже споменах за държавата - кораб, можем да си представим как ще плуваме, ако корабът ни потъне.

Ето, че стигнахме до днешната ситуация и ролята на консервативната и нереформирана докрай Русия. Има я на картата почти в същите граници. Отново млада и неясна и отново същите западни грешки и още по-големи природни богатства. Гроздето високо и затова е малко кисело. Затова Русия трябва да се натиска, да наведе лозата. И както и преди Русия на натиск не се поддава, голяма е и по имперски - традиционно политически гъвкава, защото има петстотин годишен опит в дипломатическо уреждане на отношенията с континентална Европа, островна Англия и огромните южни и източни региони край нея. На север я пази Северния флот. Там дипломация няма.
Идеята да се изработи нова Русия като голяма държава със символична роля в света и добър ученик на Запада се провали. Очевидно, че политическата технология, с която обезличиха бившите соцдържави от Европа, не сработи. Пренебрежимо малка се оказа ролята на Западна Европа в съвременните дела. И сигурно ще си плаща за безличието и безволието си. Защото в тая й роля я вкараха САЩ. А САЩ, както знаем, се намира на друг континент. Опитът за обединена Европа като някаква независима политическа, икономическа и финансова структура от САЩ и с обща политика под флага на НАТО, е направо смешен. Руснаците по военните въпроси разговарят само със САЩ, а Европа отнася само заплахите откъм Русия, ако продължава да отстъпва територии на САЩ за американски военни проекти, насочени срещу Русия или руските интереси.

В момента няма гореща точка в света, която да бъде охладена без Русия - това е резултатът от новото им безумие да тръгнат срещу нея и като я превземат - пътят към Китай е открит. Стратегическият противник и идеологически враг на САЩ, както и те си го признават вече. Европа и за Русия, и за Китай си мълчи. Говори за търговийка, нови технологии и заеми. Тя не знае за плановете на САЩ. И е най-добре да не знае, защото и аз ако знаех, каква роля е предвидена за Европа в една тежка ситуация, сигурно щяха да ми настръхнат косите. И България е в Европа и има американски бази в България.

Много рисковано, много сбъркаха господата с опита си през миналата зима да устроят на Кремъл цветарска революция пред паметника на Джержински и мавзолея на Ленин, на Петровка 21- храма на руската царска охранка. Не им издържаха нервите и го направиха с подривна политтехнология, защото на политическото поле Русия ги бие и навън и вътре в полето. Не случайно Путин каза, че спецът на ЦРУ, който намери убежище в Русия, за тях е истински коледен подарък. Сети се за Коледа посред лято, защото на миналата Коледа той заплака на митинга на победата на Червения площад. Той си е знаел какво си е мислил, когато се просълзи. Москва такива забежки не прощава. Ще ги чисти където може всякакви опити за подобни революции, заедно с финансовото и агентурно захранване. Ще горят и банки, и банкери.

Второто подценяване - военният потенциал на Русия и възможността й да мобилизира военната си индустрия. Грешката с изнесената отпред отбрана на НАТО - най-симетричният отговор е нарастването на стратегическия ракетно-ядрен потенциал на Русия с непосредствена цел територията на САЩ. И превантивни ядрени удари върху инсталациите на САЩ в Европа. В 2013 година, да не говорим за следващите 7 години, няма никаква антиракетна система не може да отрази ракетен удар едновременно от Русия и Китай срещу територията на САЩ. Да си погледнат глобуса и да видят колко са уязвими - по посока на въртенето му или в обратна посока. Има и втори, по-гъвкав, несъгласуван вариант: единият да ги започне, вторият да ги довърши. Нещо като възмездие историческо за Хирошима и Нагазаки, дошло от Изток. Японците няма да имат нищо против. По отношение на една ядрена война САЩ нямат шансове за оцеляване или победа. Стратегически са бити на военната карта и няма как да не го знаят. Сами докараха с политиката си към Русия и Китай стратегическото им сближаване във военната област, сами си поставиха клопката която готвеха за други в други времена. Моето предложение към тях е САЩ да се изтеглят към дома , там имат много проблеми и да спрат да изнасят проблемите си навън. Май, че те са единствената държава, която се занимава само с този износ. И ги прави проблеми на целия свят.

4. КОЛЕДНИ РАДОСТИ

Приятелю, днес е 18 декември 2013 година. Краят на годината. Малката ми радост, да ги видя в сайта ми тия първи три анализа, отшумя. Снощи минах покрай нашия квартален пазар - имаше телевизионен екип с камера около купчина елхи - снимаха сергиите и продавачите. Циганинът с елхите подканяше колегите си упорито: усмихнете се бе хора, снимат ви. Коледа идва, Нова година. На какво да се усмихват - на студа, на портокалите и мандарините и те премръзнали като тях, а клиенти няма. Цените ниски и пак нищо. Народът не купува. Решил е да гладува, да мизерува, но да е жив, да оцелее с малкото. Живот и здраве, колкото го има. В центъра, в благоденстващата част на София, картината е още по-потискаща. Рядко слизам. Нямам работа там, а и пари за градския транспорт също нямам. Преди два-три дена ми се наложи. Каменни лица, не тревожни, а вкаменени от скрит ужас, на фона на добре облечените манекени по големите витрини. Толкова живи, като хората на улицата. Само личицата на по-малките дечица край светофарите са живи. Всичко друго сякаш ще го водят на разстрел. Такава картина не помня. Какво ли не преживяхме, такава не помня.

Може би преди година научих съдбата на семейството на Васил Левски след освобождението ни от турско робство. Трагична. На всички от семейството на дякона - майка, брат, сестра. Мой колега, писател, обвиняваше карловци: лоши хора, изоставили ги, а и нас българите. Що за народ сме, с близките на това светило за нас, така да се случи. Ето, имаме я тази свобода. И съдбата на семейството на Дякона е размножена почти във всяко българско семейство.

Двадесет и пет години се храним само със свобода и портокали целогодишно. И не ги щем вече и тях. Какво ли ще направим със свободата си. И дали е свобода на България, на нас като народ, като цяло, което намалява поголовно от емиграция, ниска раждаемост, болести, глад, безработица и самозапалвания.

25 години правим само политика, от която нищо не излезе. Освен че получаваме ръкопляскания от Запада, че вече сме демократична страна - влязохме в стандартите на Освиенцим и по послушание, и на килограми. Приятелю, дотук. Свобода и смърт. Това е знамето, което се вее над България. Поне да го свалим и да си намерим лицата. И да вдигнем другото. Живот за България, живот и за нас. Само Господ дава живот след смъртта. Тук и сега, на родна земя, трябва да се надяваме само на себе си и на никой друг. Тук се слуша нашта воля, както Ботев го е казал на “Радецки”. България не е без капитан.

18.12.2013