ЗАГАДКА
ЗАГАДКА
Аз съм слънцето, дето те гали
и зове те с две благи очи.
Аз съм чувство, което те пали
и роси във душата лъчи.
Аз съм лятото с пъстри ливади,
защуряло по вятъра луд,
аз съм полъх на празници млади,
който носи и огън, и смут.
Аз съм радост, дошла непонятна
от бълбукащи речни води.
И е моя тръстиката златна,
позлатена от южни звезди.
Аз съм всичко и всякоя вена
пее в мене живот сътворен.
Аз съм твоята вечна вселена -
ти си нейното слънце у мен.
ЖРИЦА
Аз мога да събудя в тебе порив,
когато вечер гасне небосвода,
и чувствата ми с разума се борят,
но побеждава вечната природа.
Аз мога в теб момчето да открия
с душата на великденска камбана,
отправило очи като светия
в звездите и луната заиграна.
Да, мога. И дори на колесница,
изпратена от богове небесни,
аз винаги ще си остана жрица
на твоята любов и твойте песни.
ЗЛАТАР
Не заслужавам твоята любов,
на теб по право пада се богиня,
но ти дочул бе вече нежен зов
в миража на душата ми пустиня.
И сякаш не певец, а вещ златар
от пясъка й златото извади.
Извая ме жена от дух, от жар
и пламнаха отново чувства млади.
САМО СЛЪНЦЕ
И в такива люти часове
само слънце има помежду ни.
Слънцето, което ни зове,
слънцето и слънчевите думи.
Слънчевата мека топлина,
добрина, която се разлива
от сърцето ти и ме опива
като късна дневна светлина -
и полека-лека си отива.
САМОДИВА
Молеха ме толкова мъже,
толкова мъже си пожелаха,
да ме носят нощем на ръце
от тревите ниски до звездите.
Пръстена си поделих с един,
поделих с един и хляб, и мъка.
Мъката ми като стар комин
взе да пуска пушек в небосклона.
Пушекът и пръстена жесток
стягаха в окръжност мойта волност.
Само ти до днес не пожела
зад стени духът ми да затвориш.
Само ти ми даде свобода
да препускам с лудите кобили
и под слънцето на любовта
пак да си остана самодива.
ОБРАЗ
Любовната измислица съм аз,
творение красиво, златоткано,
откъснато в един небесен час,
от ветрове и сънища отвяно.
За мен природата повежда спор,
говори се за мен дори и в рая.
Отключено за срещи, за простор,
сърцето ми и дявола омая.
И още го пленява с нежен зов,
че иска с ангелите да са братя…
Аз нося омагьосваща любов,
изпратена от Господ на земята.
РЪКОПИС
За теб навярно аз съм ръкопис,
от който ще се отървеш набързо,
преди страхът ти сляп да се стопи
и мъката ми да се свие в бързей.
Страхуваш се от думите ми ти,
че падат като камък, че повличат
и чувства, и надежди, и мечти,
и пак на всички други не приличат.
Че носят светлината на жена,
но не звучат по женски дяволито.
Ти знаеш, от преструвки се свеня,
при мене няма скрито и покрито.
Страхуваш се от погледа ми чист.
А аз съм непрочетен ръкопис.
РЕКА НА ЛЮБОВТА
На Евтим Евтимов
Река на любовта ми пожелай,
за да прегърна южните морета,
и да залея твоя роден край:
чемширите, калинките, полетата.
Да кривна някъде в красив букак,
в чинарите, източени до залеза
и яворът да белне своя крак,
да блесне в моята усмивка галена.
Река на любовта ми пожелай.
АКРОЛИРА
Ела! Аз няма да те изкуша.
В сърцето друг не може да надзърне.
Ти ще прегърнеш моята душа.
И тя за първи път ще те прегърне.
Мой принце див!… Ти вече ме видя.
Едва отпила глътка красота,
Все пак ще трябва песен да родя.
Ти - стих, а лирата ми, тя
Иконостас ще стане нарисуван.
Мечтан, невиждан още, несънуван.
Обичан, чакан до последен ден.
В един живот за свобода роден.
ИСКАШ ЛИ ДА СЪМ ЛОЗА
На Бони Милчева
Вярваш ли на женски чудеса
под небето пролетно и синьо?
Искаш ли за теб да съм лоза -
цял живот да пиеш лудо вино?
Гледай ме в очи и ме пази
от ръце на ветрове крадливи.
Само женски ласки и сълзи
правят мъжките очи щастливи.
Идвай ти при мене всяка нощ
жално до сърцето да те скрия.
Даже ако твоя ден е лош,
с вино и любов ще те опия.
Погледни от лявата страна
на душата ми добра и вярна.
Само силно влюбена жена
може да е твоята винарна.
ВИНАРНА НА ЛЮБОВТА
Винарната съм аз на любовта
за твойта жажда дяволска и дива
и те опивам в нощите с жарта
и с тялото на тъмна самодива.
Аз нося тайната на твойта страст,
укрита само в моята прегръдка,
и ставам твоя истински Парнас,
когато пиеш до последна глътка.
Спасение от мен не чакай ти,
не съм аз вино само за причастие.
Започне ли в очите да пламти,
при мене ще намериш свойто щастие.
ВИНООКА СЪДБА
Виноока е мойта съдба,
тя наслади човешки ми носи.
Виногърдата моя душа
се разсипва от много въпроси.
И не мога да я утеша -
винопола и винопрестолна,
тя оглежда се в книга една,
от години за тебе настолна.
Грее в нейните строфи жена,
само в мъжки очи отразена -
винооката моя луна
от мечти и от страст озарена.
Винооката моя душа
те опива пак с устни небесни.
Обикни я, ще ти даде
свойте винено-огнени песни.
КАТО ЛАСТАР
Душата ти се вие покрай мен
като ластар, отправил се към слънцето.
Снагата ми е в устрема зелен
на любовта, покълнала от зрънцето,
закътано от пролетна мечта.
Душата ти? В душата ми е тя.
РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ
За теб направих
Хилендарското* тесто,
което втасва
цели десет дена,
и ето, че години
след това
пътуваме
към своя месец меден.
За теб изпекох
Хилендарското тесто
на бавен огън
час и половина.
Да бъдем здрави,
живи отсега
най-малко още
век и половина.
За теб раздадох
Хилендарското тесто,
което с твоята любов
замесих.
Да ме обичаш
хиляди лета
и хиляди лета
след теб да тичам.
———————-
* Тесто, което се остава да втаса десет денонощия.
НЕ ОСТАВЯМ СЛЕДИ
Не пресичам
заспалите улици,
само прилепи
виждам на ставане.
Тръгвам рано,
събуждат ме гарвани.
Не поставям
съдбата си в огъня
и със злато
не кича
снагата си,
не преследвам
мечта изоставена.
Не се крия
от жадните погледи,
и не тичам,
когато съм морна…
А прецапвам
рекичката хладна
и спокойна и безимотна
се прибирам
уютно в душата си.
И от своята съвест
разголена
не оставям следи
по леглото си.
ОТХАПАНА ЛУНА
Ще се завърнеш в южния си град
като отхапана луна, като комета
с една дъга пред гълъбов площад
и ти в усмивката й разноцвета.
Ще те прегърне утрото. На път
ще си откъснеш връх от планината.
Звездите ти за мене ще блестят,
за мен реката луда ще се мята.
И галена от тръни брегове,
аз слепешком ще полетя нататък,
съдбовен южен порив ме зове
със тебе да се слея без остатък.
ЦАРСТВЕН ДЕН
Защо сънят ми е така смутен?
Аз всеки миг, дори на сън те любя
и искам през сънуван царствен ден
оковите венчални да загубя.
А те не падат цели векове.
И чакам те безумно ненаситна
да дойдеш, да ги разковеш на две
и аз към твоето сърце да литна.
ГОРЧИВ МЕД
Каква е тази страст неутолима,
с която ме обричаш на живот.
Да знаех, че на този свят те има,
аз бих разбила брачния хомот,
преди от устните ми да отпиеш меда,
вгорчен от мъжки страхове
и пръстена самотен да завие,
когато твоя поглед ме зове.
Как искам да съм днес реката синя,
избягала от тесен бряг на кон.
Нощта да стане твоята слугиня,
денят да бъде моя златен трон.
СЛОВОТО
От двата ни различни зодиака
съдбата ни в единство се извива,
ту радостна с надеждите на мака,
ту в скърбите добра и търпелива.
Усърдна както тази на Матея,
че думите ни няма да преминат,
когато и живота ни отвее,
и топлината в устните изстине.
И словото потърсило ръцете ни
не ще загуби своето значение,
светилото по пътищата земни
единствено от мъдрост е заченато.
Не ще забули и небесна рокля
душата ти - един танцуващ облак.
