Красимира Василева

Русенецът Никола Боздуганов е  доста популярна личност. Защото в продължение на десетилетия почти няма културно събитие в града, което да е останало непосетено, а в много случаи и неизкоментирано от него на страниците на печата. Затова и в предаването „Как ще ги стигнем…” от Русе участваха именно джазменът Петър Петров - Парчето и Никола Боздуганов.

Къщата на главната улица, в която живее Боздуганов, е построена през 1923 г. от баща му и чичо му, които идват като бедни младежи от Лясковец и благодарение на много труд бързо стават едни от най-големите търговци на вино в периода 1923-1930 г. “Щастлив съм, че съм роден в тази къща, защото от прозореца си имам възможност да наблюдавам  русенското „Шан-з-Елизе” и да изучавам психологията на улицата - казва нашият домакин. - Благодарение на този дългогодишен мълчалив контакт с града и след като съм бил в цяла Европа, мога да кажа, че по вкус и елегантност русенките превъзхождат жените от средната класа в големите западноевропейски градове..”

След военната си служба и участието си като фелдфебел - школник във войната, през 1945 г. Боздуганов записва медицина, но после се пренасочва и завършва право.Обществените условия обаче  са се променили, баща му е изпратен в Белене и младият юрист има проблеми с професионалната си реализация. Затова става цигулар в оркестъра на Русенската филхармония и работи в него 27 години. Междувременно пише стихове и спечелва първия анонимен литературен конкурс на антивоенна тема в Русе, изявява се в областта на театралната, музикалната и литературната критика и в хумора.Той сътрудничи активно както на местния вестник, така и на много централни издания. На 37 години кандидатства „Театрознание” във ВИТИЗ, завършва за 2 години, става член на Съюза на артистите и започва да наблюдава и рецензира театрите в страната. Но по политически причини не го назначават за драматург.

И все пак, казва Боздуганов, не се гаси туй, що не гасне. След 1989 г. той издаде стихосбирките „Молитви, казвани без глас” и „Опит за остаряване”, книгата „Русе в моите спомени” и хумористичната книга „Смях от бар „Еротика”, а пиесата му „Вила за любовни спомени” бе играна в Русе, Разград и Силистра.

След един „навреме прекратен брак” с оперната певица Лиляна Донева последвали още няколко опита в това отношение, но „съдбата го закриляла да остане свободен.” За сметка на това обаче той става известен като вещ ценител на женската красота. Жената, възприемана и в духовен, и в еротичен план, за него е вдъхновение за творчество. Той смята, че най-голямото удоволствие в живота е флиртът с хубава и умна дама, а прелъстяването, когато се осъществява от джентълмен, е цяло изкуство. „Аз съм чувствен човек, но имам метафизично усещане за света и смисъла на живота.”, казва Боздуганов. -  Човек трябва да изживява нещата и сетивно, и интелектуално. А за да твори, той трябва да постигне свободата да пътешества в изкуството и по света, иначе си остава само едно биологично същество, един бройлер.” С оркестъра на филхармонията почитателят на разнообразието и авантюрите е пътувал в Швейцария, Италия, Полша, ГДВ, Румъния, а в последните години посети почти цяла Европа, че и Тайланд. Натрупал голяма ерудиция, той е подготвен да разглежда галерии, дворци и катедрали в контекста на европейската култура. “Човек трябва да види света, за да започне истински да разбира и обича родината си” - казва интелектуалецът, който сега е заобиколен в дома си от над 3000 книги. - Винаги, когато се връщам от чужбина, изпитвам мъка за нашия народ, но оставам оптимист. Атеизмът ни нанесе големи поражения, той лиши обществото ни от истински духовни ценности. Но българският народ има огромен потенциал и много бързо може да го разгърне. Аз вярвам в съдбата, в световния разум, в безсмъртието на душата и в историческото развитие на човешкия дух. То доказва, че без вяра няма общество на гражданите, няма изкуство и литература, няма дори рационален труд.”

Никола Боздуганов вярва и в скорошния бурен разцвет на Русе.Той помни как след голямата криза от 30-те години само за 3 години България се е стабилизирала и Русе е станал богат и процъфтяващ европейски град. „Аз обичам този град.” - казва Боздуганов. Вярно е, че адът настъпва, когато загубиш способността да обичаш. Той и до днес помни и обича и своя учител и духовен наставник Илия Киселов, който го е насочил към литературата и с това е предопределил духовното му развитие. Боздуганов също има свои възпитаници  и знае, че когато  посее семето на доброто в човешката душа, то рано или късно покълва. Разбира се, животът не е само радост, той носи и големи страдания. Но нашият домакин споделя мисълта на Анатол Франс: „Един дух, който не е изтерзан, ми досажда.”

в. „Утро”, 23.11.1996 г.