Дафинка Станева

Родината ми тихичко умира -
тя дави се в глобалното море.
В студените пространства на всемира
простенва с глас на уморен щурец.

Родината ми в трюма на Мамон е -
не вижда бряг и светлина на фар.
С цена на грош в игралните салони
разменят я в световния хазарт.

Родината ми тихичко залязва
с предчувствие за своя реквием.
А ние кротко хлебеца си пазим
в уюта на домашния ярем.

Родината ми тихо се прощава -
в руините на храма пали свещ.
Че вместо съзидание и слава,
вилнее в нея пак невежа гмеж.

Родината ми тихичко изчезва,
в покруса крее родната ни реч.
Потъваме в потопната си бездна.
А Ной живее някъде далеч…

10.10.2013 г.