Пенка Иванова

/Ефросина/

Над хълма, в навечерието на празниците лек повей разнася приятна музика. Хм - Глинка… Страхотно! Кой ли се наслаждава на негови романси, на неговата естествена мелодика по това време?!

Има ли нещо общо с тази музика Никола? Не - разбира се! Общото е, че и композиторът Михаил Глинка и Никола са живели в определен период от живота си в Германия.

Рано останал без баща, Никола отива на работа в Германия. Той е добър шлосер, квалифицирал се у нас в завод ,,Арсенал”. Пристигайки в Германия, веднага започва работа в машиностроителен завод, като шлосер.

Но настъпват тежки дни и нощи - Втора световна война! Само един чужденец знае как може да се чувства човек далеч от своята Родина в такава ситуация. Производството в завода не спира…

Веднъж вървейки по пътя от квартирата си към мястото където работи, в далечината Никола забелязва някакви бараки. След работа той минава оттам и разбира, че в тях са настанени млади момичета от далечна Русия. След седмица, вървейки в близост до телената ограда, пред очите му се мярва красива синеока девойка. Няколко вечери по ред Никола наднича отново да зърне това красиво момиче, но не и не. Най-после! Ето го момичето!

- Как тебя зовут? - опитва се Никола на руски да заговори момичето.

- Ефросина… - отговоря плахо то и избързва да се прибере в бараката.

Никола очакваше разговор, но като начало и това е добре. Дълго погледът му е по стъпките на момичето, но трябва да тръгва, за да не се набива в очи.

Тези момичета в стихията на Войната са докарани с военен ешелон от руската земя. Назначават ги на работа в промишлено предприятие. За цеха, където работят Ефросина и нейната приятелка отговаря Хайнрих - възрастен германец, дългогодишен работник в това предприятие. Всяка сутрин състрадателният човечец тайничко оставя по нещичко за хапване в чекмеджето на двете рускинчета. И те, и той са доволни от това.

Има добри хора, независимо от каква националност са и в какви времена живеят!

Никола също дискретно започва да помага на Ефросина с каквото може, макар да ги дели телената ограда. Разказва и за България, за прекрасната Долина…

- Знаеш ли, Ефросина, твоето име е историческо. У нас това име е царско. Царица Ефросина е съпругата на Тодор Светослав - цар на България, който е водил разумна политика на времето. Ефросина е обявена за ,,благочестива царица”. Територията на нашата Долина, откъдето съм аз, в далечното минало се е именувала Крънско деспотство. Това деспотство дълги години е било управлявано от цар Тодор Светослав - съпругът на почтената царица Ефросина…

Каквото и да и разказвал Никола, Ефросина винаги го изслушвала с интерес.

Войната не е безконечна, ето го и краят.
А сега накъде?

- Ефросина, би ли дошла с мен в България?

След един много сериозен разговор Никола и красивата рускиня пътуват за слънчева България…

Животът в този следвоенен период не е лек, но заобиколена от топлите грижи на близките на Никола и съседите, Ефросина се опитва да се адаптира. Започва работа в лекарския кабинет на д-р Симеонова. Тук тя е и медицинска сестра, и санитарка, но не се бои от работа. Усвоява и най-големите тънкости за да бъде полезна на всеки пациент, дори и когато се наложи лекарката да излезе за нещо.

Обичат я всички.

Когато се прибере в къщи - децата от квартала, които с нетърпение са я очаквали, бързат да видят и да послушат пеещия дървен, старинен руски часовник.

Всички мислеха, че Ефросина се чувства добре тук, в подбалканското градче, но нейните спомени от детството от живота сред белите брези, сред които бе израснала -сякаш не я напущаха. Копнежът по руския лес не загасваше. И ето, решението е взето: ,,Ще отида в моя роден край, поне за малко, но да го видя.”

Ходи Ефросина - сама, но се върна разочарована.
- Не успях да вляза в нашето село - започна да разказва тя - заграждения наоколо и портал, през който може да се преминава само с лична карта, която да удостоверява, че си постоянен жител на нашето село. В близост до него казват, че има секретна база - строго охраняема, заради която са загражденията. Е, отидох, не видях, но се върнах. Ето ме! Все пак, донесох оттам поне един Пеещ часовник.

Чувството за хумор и руската душа на Ефросина й помагат в нелекия й живот да оцелява. Остава в един момент сам-сама, но се бори със съдбата си.

Добри хора, тайничко от нея й направиха на хълма, в края на брезовата гора, малка дървена къщичка в руски стил.
В навечерието на празниците те я заведоха там-горе, на градския хълм ,,Тюлбето”, който е оттатък на Старата река, която минава през града.

Изненада!

За първи път Ефросина видя неповторима за нея гледка - брезова гора и къщичка в руски стил. Чудесно! Това беше нейният коледно-новогодишен подарък - дар за нейното изстрадало, но благородно сърце.

Минавайки край брезовата гора всеки би се заслушал в приятната музика от Глинка, която се разнася от дървената къщичка на хълма - вилна зона на градчето. Тази музика Ефросина я свързва с родителите си, защото са я слушали заедно, но които тя никога повече не можа да види; свързва я с детството си, което за нея свършва с избухването на Войната …

Ефросина е силен характер…

Дано да има повече такива хора като нея, които въпреки трудностите да успяват в оцеляването, и да посрещат с усмивка празниците…