Драгни Драгнев

ИГНАЖДЕН

Този български ден, тоя вихър небесен,
дето слънце и обич в очите ни ражда
и отваря врати на доброто - със песен
да прелива кураж… Тоя празник Игнажден!
Виж, човекът във утрото с птици говори…
И обсебен от тяхната ласка и жажда,
ще сънува узрели нивя и простори -
да е сит и щастлив… Има празник Игнажден.
Нека бъде добър който пръв се вестява
във дома ни със приказка, дето услажда
този ден като хляба ни - жива жарава…
И да пламне любов… Тоя празник Игнажден!
Той е пълен с надежди и тъй омагьосан,
че да носи живот, а и сам да засажда
семена за живот - на кръвта ни по моста
да поникват възбог… Има празник Игнажден!
Ще дочакаме свят без омраза и мъка.
Птица пак с песента си гнездо ще съгражда.
И по пътя ни вечен - в най-нежната тъкан -
ще изгрява денят… Тоя празник Игнажден!

КОЛЕДА

Обичам те, мой зимен ден -
светкавица в душата…
Среднощ се спускаш от небето -
кошер със звезди.
Във утрото през викове
и песни се премяташ,
додето вземеш слънцето в ръце,
когато се роди…
Обичам те, пътечко моя
с коледните свещи -
протегнати за обич длани,
клончета, искри…
Улавям поздрави, надежди
в погледи горещи
и стъпвам в тихата им нежност -
да ме озари…
Обичам те, красиво мое Рождество -
на клада
захвърляш сънищата лоши
и мамиш за любов…
На виното жарта е в теб -
с краваи сладки
редиш до песента гердани
златен благослов.
Обичам те, немирен мой живот -
огнище мое
с чимширен дъх
и късчета от залез и луна…
Звъни денят
и слиза по челото ти спокоен -
на радостта и на доброто
бялата вълна.
Обичам те, мой бъдник вечен,
лумнал във душата.
На Коледа, на този връх съм -
тоя храм висок,
когато цялата земя
поляга на софрата
и аз, човекът, горд и омагьосан,
ставам Бог.

ЯНУАРИ

Вика земята ни луди виелици,
денем и нощем люлки плете…
Лягат просторите в преспи дебели -
хлябът под снежен кожух да расте.
Бели полета - надежда за корена -
слизат от хълма и кротко вървят.
Голи дървета на своите кораби
дълго сънуват към слънцето път.
Виж, януари е… С ледени шепи,
с дим от комини и звън на стада…
Птица в прозорец безсънена трепва,
в капчица кръв просиява звезда.
Стъпва в живота ни нова година -
с дрянова клонка, с детска сълза,
с медни бакъри и огнено вино,
песен събрана от вита лоза…
Хей, януари е… Свири, отваря
бели врати… И в небесен захлас
втурва се той като влак, натоварен
с радост и мъка за всеки от нас…