ВЕСТИТЕЛ
На Ваня Монева
и нейните „Космически гласове” (1)
1. Тема
Превърна душата ми в убежище на светлина,
на думи пулсиращи и ангелски песнопения.
Душата ми отвори звездните си очи и зазвъня,
и затрептя душата ми с неведоми за мен антени.
Съцветията, капчиците роса на есента.
Искрящата кръв от шеметни жертвоприношения.
Сказанията за първите и за последните неща.
Животът, внезапно разкрил нов смисъл и ново звучене.
И… Тебе поем, Господи, Тебе благословим… (2)
изникна от Нищото в мен и в Нищото се завърна.
И се усмихна - съвсем като истински - херувим,
прошепна ми нещо насън и насън ме прегърна.
Не помня какво ми говори почти до сутринта,
дали го сънувах, дали го докосвах, измислях…
Но заедно с него към небесата синкави отлетя
горчивият мрак… И душата ми засия, пречистена.
17 септември 2013 г.
2. Вариация по темата
Шемет. И светлина. Песнопения. Думи пулсиращи.
Душата ми. Полет нанякъде - накъде ли?… И още…
Магически заклинания в полуздрача. Свещени нощи.
Искрящата кръв, капчиците роса по баирите.
Ненаситна за кръв е пръстта векове. Зажадняла е.
И пак се отваря както в далечните правремена и епохи.
И пак се отдава душата и търси ли, търси проход -
мост между края и своето някогашно начало.
Благослови, душе моя, Господа… (3) И херувимът -
от ритъма на сърцето ли, от повика на ръцете ли - изниква.
Дали е от плът, от енергия или дух… Не знае никой…
Уж със крило ме докосва, ала за мен е неуловимо.
И само сладост по кожата ми се разлива. И греят мoстове
между земния бряг и някакви бляскави брегове във висините.
И се събуждам. И всичко е ясно. И вече за нищо не питам.
И отзвънява в лъчите на утрото: Благослови, душе моя, Господа…
22 септември 2013 г.
3. Антитема или… ропот из дълбочините
Кой изтръгва звуците? И словесата кой изтръгва?
Има ли владетел ритъмът, роден в сърцето на безкрая?
Уж животът (струва ти се) тръгва иззад оня ъгъл,
иззад теб и сенките на здрача, ала е неизчерпаем.
Звуците се надпреварват и летят във въздуха, не свършват.
Думите не свършват. Ритъмът. А след ритъма - и тишината.
Ако и на тебе (струва ти се) да ти е подхвърлен къшей,
волята намира пътища, пукнатинки към необята.
И… Во царствии Твоем… (4) към този смътен необят се носи.
Кой конците дърпа? Кой живота сбъркан направлява?
Може би наистина сме на земята само плахи гости
и наистина сме поданици на отвъдна някаква държава.
Трепка стягащото гърлото: Блажени нищии… (5) Блажени!
Ала докъде е дадено на болката със нас да си играе?
Зная, плачещите ще се утешат (6), ще се усмихнат непременно.
Господи, но нека днес да е това! Сега! Не… Някога… След края…
25 септември 2013 г.
4. Връщане към темата
Царят. Весталките. Брачното ложе. Сърцето. Утробата.
Слънчевите лъчи - мoстове към другите измерения.
Люлката, люлееща ни между раждането и гроба.
Улеите, отнасящи болката и кръвта червена.
Мрак. Искряща предутрин. Този свят от съня се въззема.
Този свят е измама, илюзия, звън, светлина… И отлита…
И сред болката - херувимът - неземен и някак земен -
като насън - Достойно есть яко воистину блажити… (7)
Блага вест… Неочаквана вест… Светлина… Песнопения…
Стихва ропотът. Чезнат болките. И камъните. И ямите.
И на крачка от яслите само - прошението смирено:
- Яжте Моето тяло нетленно и пийте кръвта Ми…
Ненаситна за кръв е пръстта, ала Жертвата е безкръвна.
Векове. И епохи. Като сън. Като звън. Като светкавица.
Ръфат душата невинна на страстите рикащите лъвове,
а незримо - отнейде - херувимът с меч и с химни ги укротява.
5. Завършек
Накъдето и да се обърна с очи - стена.
Адът в мен. Край мен адът. След мен. И по-нататък…
На страстите рикащите лъвове… Светлина.
Молитву пролию ко Господу… (8) - в светлината.
Изливам молитва - от ада да ме спаси.
Дали ме чува, не знам. Но душата ми е озарена.
Сутрин разпуска над мене слънчевите си коси.
Вечер отваря бездната си необозрима в мене.
Разпъната между мрака и светлината, вървя.
Между оброчищата на правремената и Храма.
Но… моите или нечии чужди сънища са това?
Но… моята драма или чужда нечия драма?
Възведи ме от царството на илюзиите и скръбта,
на тлението, на болката, на времето немилостиво -
нали пред небето искрящата кръв на Христа
за хората, за човека, за всекиго от нас се пролива…
______________
1 Стиховете се родиха, докато слушах песнопенията „Тебе поем”, „Благослови, душе моя, Господа”, „Во царствии Твоем”, „Достойно есть” и „Молитву пролию” от новия албум на Хор „Космически гласове” с диригент Ваня Монева. По някакъв странен начин в мотивите им се смесиха впечатления от прадревното странджанско светилище Беглик таш и далечни спомени за отец Ерос и моето кръщение в московския храм „Нечаянная радость”. Името на църквата - „Неочаквана радост” идва от онзи знаменателен момент, когато архангел Гавриил съобщава на девицата Мария, че ще зачене от Светия Дух Спасителя на човечеството Иисус Христос.
2 „Тебе поем, Тебе благословим, Тебе благодарим, Господи, и молим Ти ся, Боже наш…” Из Божествена Литургия по чина на Иоан Златоуст и Василий Велики.
3 „Благослови, душе моя, Господа, и вся внутренняя моя имя святое Его…” Псалом на Давид (102:1).
4 „Во царствии Твоем помяни нас, Господи…” Из Православно песнопение.
5 „Блажени нищии духом, яко тех есть царство небесное…” Евангелие от Матей 5:3.
6 „Блажени плачущии, яко тии утешатся…” Евангелие от Матей 5:4.
7 „Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу…” Из Химн на Пресвета Богородица. Говорят, че бил прошепнат на един монах от архангел Гавриил.
8 „Молитву пролию ко Господу, и Тому возвещу печали моя, яко зол душа моя исполнися, и живот мой аду приближися, и молюся, яко Иона: от тли, Боже, возведи мя.” Из Молебен канон на Пресвета Богородица, песен 6, ирмос. Tворение на монах Теостирикт.
