Симеон Гатев

СРЕДПОЛУНОЩНИК

Звъни среднощният часовник
в ответ на моето сърце, -
отпущам светящи ръце
и виждам образи отровни
във огледалото на кобен стих:
- Навън светът е скръбен, тих.

О, стаята е гробницата ледна
на мойто гниещо тело;
звезди поръсват морното чело -
и виждам, кръз тъмата бледна,
на na mare tenebrarum лихий лик:
- Навън светът е грозен и безлик.

Гирлянди образи танцуват,
парфюм се лее като в храм,
но аз съм сам, но аз не знам:
кой тази утрина целува
пак черний креп на вечното тегло:
- Навън светът се вплете в зло.

Отзвънна полунощният часовник;
каданса в моето сърце
обърна своето лице -
изчезнаха видения отровни,
и светла самота се възцари:
- Навън светът гори в зори.

——————————-

сп. „Обществена мисъл”, книга 5, година 7, май, 1926

ОБРАТЕН ПЪТ

Обратен път. И само споменът
остава да огрява цял живот
мечтите ми, разбити и поломени.
Ах, дните ми приличат на дърво,
разперило и извисило клони
нагоре към лазурния простор,
от дето бързо идат милиони
летящи птици на покой.

Сега, разлистил миналите страници,
чета разкрачените букви на скръбта;
минават през душата ми изгнанници,
изгрява слънце и догасва заникът,
а после пак настава пустота.

Убива ни жестоката провинция,
животът мачка ни със стръв;
и туй що пиша аз за всинца ви
ще бъде може би зацапано със кръв,
с кръвта на моите сърдечни рани,
със пламъка на моята тъга,
с зигзагите на странни съчетания,
със всичко, що изпитвам аз сега.

О, волен, славен път на скитник,
от слънцето закърмен и роден
през пролетта, с букет накитен,
през лятото живущ в дворец гранитен,
аз ще посрещна бодро новий ден.

сп. „Гребец”, №3, 1934