ИЗЛЕТ
ИЗЛЕТ
И не сред плажа, а във дън горите
аз цяло лято исках да отида,
но бе пожарище и днес прелитат
над мен последните ята невидимо…
Над село още е красиво - тихо…
И още има дрян и глог по храста.
Макар че след Владая няма спирка,
там път извива с надпис „Горско щастие”.
Там още си живеят самодиви -
и караконджули и върколаци…
Там приказката почва от приживе
и среща слънце и луна сред здрача.
Полъхва есен… И протягат шии
жребчетата със гривите си млади,
а нашенката пак реди туршии
и къта ябълкови мармалади…
А аз вървя - един турист самотен,
минавам още с чувството природно,
но пътят ми сам кривва от живота
и води, дето духовете бродят…
Аз цяло лято чакам тоя излет
и ето, още търся билка - цвете,
в което още има топъл изгрев
и чакам още залез летен.
НЕСТИНАРКА
И ти дори да си ме лъгала,
във ъгъла на мойта памет
аз винаги ще пазя въглена,
от който ще раздухам пламък.
Ще лумнат огнени езичета
в кръвта ми като думи ярки
и ти - потомка на езичница -
за мен ще бъдеш нестинарка.
За мене ти сега си жерава
под есенния жертвен облак,
а нейде в Мелник или Жеравна
е твоят жив реален образ.
Не знам - орисници ли кукаха
за теб и мен край огнен обръч,
но днеска тъмни, луди кукери
танцуват пак сред мойта обич.
Сърцето ми изтръпва с тъпана -
то лумва в жертвената есен,
но боса само ти си стъпила
в жаравата на мойта песен.
В КРАЯ НА АВГУСТ
В памет на Ламар
Безлюдно е!.. Ни глас на птица,
ни шепот на листо, ни полъх…
А Лятото разтваря скицник
и шари с детските си моливи…
Ей там, зад шипковите храсти,
то драсва бабина къщурка.
Тя с покривната си украса
е стогодишна костенурка.
А ето там - посред полето,
пред черно-белите могили,
изскачат в зноя две козлета -
на мост без ручей мерят сили…
Повзри се още и ще видиш
сред тая августовска жега -
един овчар по-стар от идол
небето как подпира с гега…
И слънцето е златна стомна,
която светлина разлива…
И Лятото рисува спомени
до теб като дете щастливо…
Душата ти е пълна с пладне,
но тя е клада ненаситна -
и ти изгаряш безпощадно…
И свечерява пред очите ти!
