ПРИЗИВ

Юлий Розентал

Нататък, нататък, летете, борци,
где лее се кръв за свобода,
където под тежък тирански ярем
безпомощен гине народа;

нататък, де вечно пет века дрънчат
на робството тежки окови,
където се чуват на клетия роб
въздишки, молби и стонове;

нататък, де див азиатец бесней,
где чуват се страшни проклятья,
където се лее невинната кръв
на нашите сестри и братя;

нататък, где клети дечица пищят,
нещастните майки ридаят,
злочести девойки се къпят в сълзи,
момци във зандани страдаят;

нататък, где дивата турска орда
с остър ятаган във ръката
безчестя, мори беззащитния роб,
на огън предава селата.

Нататък, где нямат насилията край
на шайката яростна, бясна:
на помощ на бедний безпомощен роб,
напред, в Македония нещастна!

На помощ на тая страдална земя,
където веч пламна борбата
и робът за свойте човешки права
въстанал е с нож в ръката!

И грозния вик: „Свобода или смърт!”
навсякъде буди народа:
полета, усойте, горите ечат -
Свобода, свобода, свобода!….

О, чуйте тоз вик на възстаналий роб,
прострете му братски ръка си -
не трябва да жалим за клетий си брат
ни злато, ни мир, ни кръвта си…

Габрово


в. „Революция”, год. 1, брой 6, 02.08.1896 г.