ТАЙНАТА
ТАЙНАТА
Малката Ева в градината крачи.
Чакат я толкова важни задачи.
Спира пред всяко разцъфнало цвете -
дали ухае, разбира нослето.
После набира букетче за мама.
Тя е на работа, още я няма,
но ще се върне и Ева тогава
свойто букетче веднага й дава.
Мама се радва, а Ева се смее.
Виж, пеперудка прелита край нея.
Ева открила е тайна голяма -
всички цветя имат мирис на мама.
СЛЪНЦЕ С ОЧИЛА
Слънцето с лъчи безброй
сипе своя огнен зной.
Мама очила си слага,
Ева следва я веднага.
Слънчевите очила
ги предпазват, затова
вместо да седят във стая,
двете в парка си играят.
С шапка и със очила
Ева е като стрела.
Слънцето се начумери:
очила как да намери?
Облаче пред него спря,
в кръгове се разпростря.
- Мамо, виж, вдигни глава -
слънцето е с очила!
БАЛЕРИНА
Балерина ще съм аз -
вижте как танцувам.
А сега: поклон за вас.
Сто похвали чувам.
Куклите се люшкат в такт.
Много им хареса.
Май ще им покажа пак
тези стъпки лесни.
Скоро целият балет
с балерини боси
върху гладкия паркет
с викове се носи.
МЕЧТА
Мъмрят ме често:
- Не слушаш, дете!
Сякаш е лесно
със дни да растеш.
Никнат ми зъбки.
Страх имам от мрак.
Първите стъпки.
Туп долу. И пак…
Думички уча.
Полюшвам се в такт.
Всичко е мъчно
до къщния праг.
Искам да бъда
голяма сега.
Аз да ви съдя,
макар на шега…
НА МОРЕ
Колко е голямо
синьото море.
То кога ли, мамо,
като нас ще спре?
Искам да целуна
този великан.
И да се цамбурна
както аз си знам.
ТОПКАТА
Новата ми топка
вятърът открадна.
Чух я как изтропа
и на двора падна.
По-добре бе двама
с нея да играем.
А сега я няма.
Где ли е? Не зная.
С ТАТКО
- Стига ми се таралежи! -
мъмреше ме татко нежно.
- Татко, в детската градина,
таралежи много има.
Те надничат от стените,
други в храстите са скрити.
Нямам аз иглички остри.
Уморих се. Ще ме носиш!
В МЪГЛАТА
Как се ражда мъглата?
Ах, това е магия!
Като облаче златно
над земята се вие.
Сякаш нежно перденце,
някой тайно я люшва.
Колко много ушенца
в този миг се ослушват.
Чакат те над земята
Слънчо да се покаже.
Силно да духне вятър,
дъга да цъфне даже.
Тайни крие мъглата.
Хоп! И вече те няма.
Мамо, дай си ръката -
да те изгубя няма.
ТРАЛА-ЛА-ЛА-ЛА!
Малка като мене
баба е била.
Слушам възхитена -
трала-ла-ла-ла!
С панделки големи,
с късичка пола.
Слушам възхитена -
трала-ла-ла-ла!
Вечно ме разсмива:
- Бързо тук ела!
Колко е красива
баба с очила!
Весело е с нея.
Сякаш съм с крила.
Пеем и се смеем -
трала-ла-ла-ла!
