Красимира Василева

Преди няколко дни Стефан Цанев заяви във в. „Стандарт”, че протестиращите студенти били новите богомили. Казано с възхищение, че и с гордост! Онази същата гордост, с която в учебниците ми по история се описваше богомилството - като социално справедливо и прогресивно революционно явление.Същата гордост, с която днес масоните заявяват в медиите, че богомилството има много последователи в Западна Европа /манихеи, побликани, патaрени, катари, албигойци и други/, че е повлияло на Тамплиерския орден, на масонството и на съвременните парамасонски организации. Каква гордост, че „и ний сме дали нещо на света”! И никакъв спомен за поученията на Апостол Павел в Първо послание към коринтяните: “Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.” 1:10. Никакъв спомен за това, че богомилството е нанесло сериозни рани на Българската православна църква! Никакъв спомен дори за оспорвания, но изключително значим роман „Антихрист” на Емилиян Станев, в който той прави смели изводи в разрез с тогавашната официална историческа наука - че духовното разединение на народа ни е една от причините за падането ни под турско робство.Че вина за това имат както исихазмът /който е път към Бога за отделната душа, но не и за душата на народа/, така и богомилството. Дълбоки и здрави са корените на злото, когато неговите граници с доброто са размити. Така, както ги размива „Учителят” Петър Дънов. /И има ли някакво значение за последователите му, че Учителят на човечеството е един, и това е Иисус?/ В една статия той пише, че богомилите били идеалните хора и че България е била под турско робство 500 години като наказание за гоненията против тях. А днес последователи на богомилите и на Дънов дори твърдят, че причината за вълната от самозапалвания в началото на годината била изплащането на кармата заради изгонването на богомилите!
И какво да кажем за твърденията на видни наши политици и интелектуалци, че единствената надежда за България сега били младите, които щели да наложат морал в политиката?! Как ще стане това? С биологическата енергия на младежта или с нейната духовна зрялост?! Такава зрялост, уви, не съществува нито у повечето от младите, нито у голямата част от предшествениците им. А и днес нашето общество, воглаве с интелектуалците си, не гради пътищата за духовното узряване във вярата.И никой като че ли не си спомня думите на Апостол Павел: “Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. И ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже, защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.” Добре, че в нашата история има и периоди на градеж със злато, скъпоценни камъни и сребро - иначе сега едва ли щяхме да съществуваме на картата на света!