Владо Любенов

ОСОБЕНО НАСТРОЕНИЕ

Блестят кубетата, и щъркелът на кръста
ми сочи с клюн - сред белия равнец
копаят гроб за светия отец
двамина селяни, съблечени до кръста.

И дъх на мъжка пот и прясна пръст усещам…
А те дълбаят във земята и сумтят,
и голите им гърбове лъщят
като кубетата на църквата отсреща…

РИТУАЛ

Тя всяка вечер му мие краката -
ритуал безпределно красив,
наклонила смирено главата
над легена калаено-сив…

С нежни пръсти по вената синя
тя докосва безмълвния мъж,
като в някаква стара картина
съхранила мига изведнъж.

Той мълчи и я гледа отгоре,
тя не смее да вдигне глава,
той със нея бъзмълвно говори,
тя отвръща с безмълвни слова.

И водата облива нозете,
и ги гали, подканвана с длан,
а стаените дребни предмети
кротко светят на задния план.

И в безкрайния миг на платното -
ти усещаш с върховна тъга,
как мъжът оценява живота,
който тя сътворява сега…

05.11.2007

ПЪТУВАНЕ

В един раздрънкан селски автобус
пътувахме безкрайно в планината.
И някакъв горчив и странен вкус
проникваше на всички във устата.

Утихна автобусът. Изведнъж
нещо във краката ни изхлопа.
Моторът спря. И рукна мрачен дъжд…
Безкраен дъжд… Започваше потопа…

ВИЕНСКА РАЗХОДКА

Вървях из този град, отворен
към сенките му странни в мрака.
И там, на уличката малка
една повика ме: “Бетховен?!”

Потрепнах вътрешно, разбрах,
че бях загубил се в епохите.
Не спрях, отминах, сякаш бях
безкрайно глух и гениален…

31.07.2010 г.

ИМПРЕСИЯ, ФЕВРУАРИ

Жена в червена рокля изхвърляше боклука
край уличната кофа, отрупана със сняг.
Аз спрях и се заслушах, сърцето ми как тупа
във ритъма с капчука под сивкавия мрак.

“Не Ви ли е студено?” - попитах глуповато,
съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест,
облякла се е ярко с посланието ясно
на пролетта в душата й, споходила я днес.

Жената се засмя смутено и щастливо,
че толкоз от пейзажа съм явно впечатлен:
„Е, вече си отива студът и всичко сиво” -
ми каза и заля ме с отблясъка червен.

Наведе се и вдигна изпразнената кофа,
и голият й лакът просветна във нощта
с последни капки сняг като сълзи във мрака
на зимата сурова, видяла пролетта…