Павлина Павлова

Една всеизвестна латинска сентенция гласи: “За мъртвите или добро, или нищо”. Ще я използвам за писателя Николай Петев, за приятеля и брата Николай Петев, за изключително харизматичната личност Николай Петев. Вечна му памет!
Но има и друга латинска сентенция: “За мъртвите, както и за живите, само истината.” На нея ще се облегна, когато говоря за Председателя на СБП, за администратора Николай Петев.
“Дори блестящият ум може да бъде замъглен от настинка или грип” - това е рекламното послание на “КолдрексМакс грип”. Да се опитаме да си представим какво означава казаното за блестящия ум, ако диагнозата не е настинка или грип, а онкологично заболяване. И с огорчение ще отбележа, че не видях истинските приятели на Николай Петев, които трябваше да го посъветват да не поема трети мандат, а да се погрижи за своето оздравяване. Тогава Лиляна Стефанова със сълзи на очи ни молеше да изберем момчето, защото то така иска. Тя, всъщност, сега трябва да плаче за това, че спомогна за по-скорошната смърт на нашия председател.
24 години стремително пропадане надолу. Така бих определила последните 24 от 100-те години съществуване на Съюза на българските писатели. За да достигнем до празненството в Народния театър, където лъсна цялата грозна истина и равносметка, а именно: че СБП се е самозачеркнал като значима творческа организация, че в публичното пространство ние не съществуваме, освен ако няма пожар или скандални разкрития от “кухнята”, че Президентът на България не благоволи да ни поздрави дори протоколно, което влиза в задълженията на институцията, че сред поздравителните адреси липсваше такова и от кмета на столицата, но имаше от село Горно Нанадолнище. Не ни зачетоха и европейските писатели, въпреки че СБП е член на Европейския конгрес на писателите със седалище в Брюксел. Нито от Съюза на художниците, което бе демонстрация за голямото отчуждение, настъпило между двата творчески съюза по време на управлението на “София Прес” от Николай Петев. ПОДОБНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НИКОГА НЕ Е БИЛО!
Чувствам се предадена. Чувствам се излъгана. Чувствам се безпомощна да променя фактите. Вероятно така се чувстват повечето членове на СБП. Колко жалко, че всичко това го предричах, че се опитвах да спра безчинствата на Председателя поне за третия му мандат. Когато публикувах във в-к “Труд” своя предупредителен сигнал, озаглавен “Съюзът на писателите е на смъртен одър” малцина го разбраха, а още по-малко ми повярваха. Тогава все още можеше да се предотврати продажбата на сградата на “София прес” при Окръжна болница, където имахме съсобственост. По неофициални данни сградата е продадена за два милиона лева. Според най-ниските оферти за момента в тази част на столицата цената е около осем милиона и двеста хиляди евро или 16 милиона лева! /става въпрос за РЗП около 6600 кв.м. и земя 7492 кв. м./ Това е собственост на трите съюза и би следвало парите от продажбата да бъдат разпределени между тях.
По време на Общото събрание, което се състоя на 26 февруари 2012 г. Николай Петев, съобщи, че към тази дата СБП има задължение от 154 303 лв. И обеща до отчетното събрание сумата да бъде “стопена”. На тържеството в Народния театър през септември т. г. Петев се похвали, че е изплатил всички задължения на Съюза и на Издателство “Български писател”. Това ли беше начинът? Да се продава недвижима собственост, когато сме на дъното на невиждана криза в пазара на недвижими имоти? И къде са останалите пари? - питам аз. Нека нашите представители в УС на “София Прес” да дадат обяснения кой ги упълномощи да подкрепят тази продажба? Защо всичко се е извършило тихомълком? Те са сред нас: Петър Андасаров, Петър Караангов, Христо Ганов и адвокатът на Съюза Гълъбов.
Не стига, че Съюзът на българските писатели не получава и един лев субсидия от държавата, ами с такива продажби си режем и единствените приходи от наеми, които биха ни дошли като спасителен пояс.
Уважаеми колеги, настъпи време за генерални решения, за съдбовни промени. Предоставя ни се последна възможност както барон фон Мюнхаузен да се изтеглим сами за косите от блатото, в което сме затънали до шия. Искам да направя няколко разумни предложения и дано ги оцените, защото това събрание е изключително важно за бъдещето на Съюза. Налага се да преосмислим как да си възвърнем уважението на институциите и на обществеността. Ако днес изберем за Председател човек, свързан партийно, независимо с коя партия, това ще означава окончателната смърт на Съюза. В СБП членуват творци от всички партии, а вероятно има и такива като мен, които никога не са членували в партия. Не виждам досега да е имало голяма полза от тясното ни обвързване с БСП. През март или началото на април на специална среща с Николай Петев му дадох идея да поиска от Сергей Станишев и БСП да заделят от милионите за предизборната си рекламна кампания едни 300-400 хиляди лева, за да можем да излезем от финансовата си задлъжнялост. Това, както ви е известно, не се случи. Тогава? Има ли в света друга писателска структура, която да е така тясно обвързана с партия? Няма! И знаете ли защо? Защото писателят може да симпатизира на една или друга партия, да приема или да отхвърля дадени идеи, но за да може перото му да бъде безпристрастно и творбите му да са обективни, е най-добре да бъде надпартиен.
Хайде да помислим защо ни е нужно подобно обвързване? В това прагматично време какво ни носи партийната шапка от Позитано 20? Ако БСП наистина ни зачитаха, щяха, когато идваха на власт през последните 24 години да поканят поне веднъж за министър на културата писател! Не го направиха. Нито те, нито което и да било от правителствата на Прехода! Загърбваха проблемите ни, игнорираха идеите и творческия ни потенциал. Единствено отвреме-навреме някой особено заслужил творец биваше възнаграден с орден във връзка с негова кръгла годишнина. Но със сигурност този орден е бил даден заради заслугите и приноса му, а не защото е член на БСП.
Имам усещането, че мнозина писатели от по-старото поколение продължават да живеят със спомените отпреди 10-ти ноември 1989 г. Тогава партията и държавата /те, всъщност, означаваха едно и също/ отделяха огромни ресурси за култура и в частност - за писателското съсловие. В онези години беше престижно да си писател и особено да си член на Съюза на българските писатели. За да защити нашия труд държавата беше издала специална книжка за минималните и максимални хонорари за всяка творба - стихотворение, разказ, роман, научна книга и неписаното правило бе да се плаща по горната граница, а често и над нея. Така беше възможно да се живее само от писателски труд, и то да се живее добре. Сладки спомени, но безполезни, що се отнася до днешното сурово време. Миналото няма как да се повтори! Крайно време е да осъзнаем това, както и в какъв свят ни се налага да живеем. Крайно време е и да започнем да се адаптираме към неговите безпощадни изисквания и дадености.
Затова е много важно кого ще изберем за Председател на СБП. Според моето мнение, както и на онези писатели, с които водих разговори на тази тема, той трябва да бъде утвърдено име, с доказани мениджърски качества, да не е бил с принадлежност към ДС и не на последно място - да има желание да се заеме с разчистването на Авгиевите обори. Самичък няма да се справи. Затова, второто ми предложение е: да се свика незабавно ново Общо събрание за промяна на Устава на СБП, като се върне старото положение за максимум два мандата на Председателя. За осем години всеки би могъл да даде всичко от себе си, после - да отстъпи на друг. Но да бъдат избираеми само Председател на СБП и Ревизионна комисия. Председателят на СБП да има правото сам да си сформира Управителен съвет. Защото е нечестно ние да избираме едни хора, някои от които така и не стъпват на заседанията, понеже са болни или прекалено възрастни, спъват работата, липсва им инициативност и желание да свършат нещо за благото на всички, а после ние се сърдим на Председателя. Нека той да си носи пълната отговорност за действията или бездействията на ръководството. Съгласно чл. 24, ал. 3 от Устава Управителният съвет “управлява имуществото на сдружението” и носи цялата отговорност за състоянието на Съюза ни. Заедно с неговия Председател, разбира се!
Освен това нека в Устава да залегне условието, че Председателят ни няма право, докато е избран за такъв, да заема други длъжности. Когато това се изисква по ротационния принцип за управление на “София Прес” да се свиква Общо събрание и се избира друг, различен от председателя на СБП. Освен него, да бъдат избрани на Общо събрание и членовете за Управителен съвет на “София Прес”. Време е всичко, което е свързано с работата на нашия Съюз, да стане прозрачно, за да няма съмнение в тъмни сделки, корупция, безстопанственост и т.п.
Налага се и ние да последваме примера на Съюза на художниците, които са възложили одит за последните 10 години на “София Прес”, и да възложим одит на СБП за същия период - периода на управление на Н. Петев. Най-добре би било това да бъде същата одиторска фирма - така е възможно да бъдат разкрити още далавери и със “София Прес”. Един такъв одит ще сложи край на слуховете, независимо дали ще ги потвърди или отхвърли. След такъв одит ще се констатира и оцени състоянието на СБП, тъй че тепърва ще говорим по темата. Мисля, че дългогодишният юридически съветник или консултант на Съюза адвокат Гълъбов също дължи обяснения за много от батаците, които заварваме днес.
Нека новоизбраният Председател незабавно да обяви конкурс и назначи на щат специалист по европейските проекти. Такъв специалист би спомогнал Издателство “Български писател” и СБП да усвояват всяка година милиони. От 2007 г. тези пари бяха недостъпни за нас заради задълженията ни към НОИ и доставчици. Преценете сами какви пари са останали неусвоени поради лошото управление на СБП: по Културна програма 2007-2013 г. на ЕС общият заплануван бюджет възлизаше на 400 млн. евро. Но ръководството, което сме избрали да работи за нашите интереси в лицето на Председателя на СБП, на Председателя на Творческия фонд, както и на целия Управителен съвет, вместо да предприемат конкретни стъпки към усвояване на част от тези баснословни суми, седяха и мислеха как да удължат животуването си на изборните постове. Нищо не направи досегашното ръководство и за да усвои част от парите на Национален фонд “Култура” към Министерството на културата. И там се предлагат в изобилие проекти - като се започне от конкурси за дебютни книги, конкурси за критическа литература и се стигне до участия в международни културни форуми в чужбина на представители на българската култура. Министерството на културата е забравило за нас, както и ние сме го игнорирали. За следващата програма „Творческа Европа” (2014-2020 г.) е заложен бюджет от над 500 млн. евро, а също се даде старт на схема за гарантиране на заеми в размер на 210 млн. евро с цел насърчаване на банките да кредитират малки предприятия в сектора на културата.
Дано отсега-нататък и над нашия Съюз да изгрее слънцето на Европейските фондове. Всъщност, иска ми се след четири години да оценяваме работата на новото ръководство именно по тези усвоени средства.