ЗАВЕЩАНИЕ
ЗАВЕЩАНИЕ
Бъди свободен… Всякога помни,
че Шипка свети горе на Балкана.
От този връх да тръгват всички дни
и сянката му в тебе да остане.
Бъди свободен… Орлови гнезда
ще пеят във кръвта ти и душата.
С поклон целувай слънце и вода,
на всеки камък пресуши сълзата.
Бъди свободен…Днес и след това
Самарско знаме все ще те свестява.
В очите ти - през вик и синева -
пчела вместо куршум ще прелетява.
Спокойно спят във тези часове
руснак и опълченец - като братя.
Минава слънце… Свирят ветрове
по техните чела и по-нататък…
Бъди свободен… И докрай помни,
че Шипка е звезда и вечна рана…
Ще дойде ден - на пръст се превърни.
България в съня ти ще остане…
СЪЕДИНЕНИЕТО
Две Българии - клети сестрици -
през Балкана ръце си подават.
Дунав ляга на север, а птици
откъм юг идат - жива жарава…
Две Българии - горди и дръзки -
във едничко небе се събират.
И от Охрид до Добрич и Дръстър
топъл ден от земята извира…
Мило мое Отечество… Ставай
да опазиш докрай Свободата,
стародавната българска слава,
любовта ни изстрадана, свята.
С тебе тръгват юнаци, герои -
побелели на Шипка, готови
да умират сто пъти във боя,
да възкръсват и тръгват отново.
Път се спуска над тях и чертае
по челата им жътви далечни…
Неродените нека да знаят,
че една е България - вечна!
ДОБРИЧ
Древен български град… Времената
на коне са препускали в тебе.
И със меч, и със слънце в ръката
Аспарух синевата загребва…
Сред поля като в сън си прекрачил
да поемеш в прегръдка корава
на родината - светла и мрачна,
всяка мъка и гордост - и слава.
Аз целувам пътеки и рани,
през които текат вековете…
По челото ми твоите длани
със зората и залеза светят…
Роден град - и печал, и надежда.
Капка радост в гнева и сълзата.
Все край теб - тихи, ласкави, нежни -
бродят с вятъра нивите златни.
В твоя поглед пристъпват жътвари.
Редом с тях като птица живея.
В небесата ти бавно изгарям,
а до хляба душата ми пее…
Някой ден ще си тръгна… И морен
при тревите накрая ще сляза.
Но във тебе ще бди моят корен
и припламва във твоята пазва…
УТРО
Здравей, могъщо слънце!
Дай живот
на храбрия, на светлия, добрия -
да влезе в твоя ден и небосвод
и пътища високи да открие.
Кръстосай във сърцето му искри.
Издигай във душата му жарава -
да бъде клада и да изгори…
Човекът -
мост между позор и слава…
Кураж му давай злото да възпре.
Да сложи хляб на масата голяма.
Любов да посади,
да разбере,
че в нея бие истината само…
Очите му изпълвай с буйни дни,
със птичи говор
и сълза на цвете…
Човекът е камбана - да звъни…
През бурите сърцето му да свети.
Събужда се земята ни, тупти
и слънцето в дланта си я люлее.
Денят криле размахва и лети
през радост и през мъка -
да живее…
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
С какво ми стана близка участта ти?
Със твоя стих. С гнева ти справедлив.
Със мъката по теб… И много пъти -
с надеждата ми днеска да си жив.
Живея аз… И страдам, че те няма.
Не мой, а твой е този чакан ден.
По гняв вървя с небето ти на рамо -
и птицата на твоя глас е в мен…
И чувам аз на времето тръбата -
стиха ти я тревожи - да кънти
и в битката на два враждебни свята
да пееш химн на бъдещето ти…
И виждам как последната ти крачка
в епохата вкопа безсмъртен миг
и как в окото на тунела мрачен
изгаряш като песен, пълна с вик…
… Часът на тежки истини удари.
Прохожда слънце в други висоти.
Но в мен е жив на твоя стих пожарът
и все по-свиден в дните ми си ти…
ЛУДА КРЪВ
В сърцето ми е копие денят.
Не вълк,
човекът в мен през болка вие.
И вените до скъсване звънят.
Камбана е сърцето ми - да бие…
И бие то - ранено за живот,
за истина, за бъдеще без маска.
На времето изстраданият плод
да ме боли, но и да е ласкав…
А трябва много труд и красота
по този път прегърбен да налея,
над бездни от лъжа да прелетя,
във светли дни и мисли да живея.
Душа и дързост трябват…
И любов,
с която искам всички да целуна,
любов да бъде моят кръст и бог,
любов да сея по пейзажа лунен…
Не съм последния, не съм и пръв.
Но ято птици нося днес на раменете.
И все се моля в лудата ми кръв
звездата на България да свети…
