ТЕЗИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЕТИ!
/За антологията „Български поети”, 2003, изд. „Захари Стоянов”/
Когато се заемеш с нелеката и отговорна работа да издадеш поетична АНТОЛОГИЯ, трябва да си наясно дали си готов за това дело, особено ако сборникът ще носи гръмкото заглавие „Български поети”. Поетите, които си подбрал, след ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, предполага се, сериозна подготовка, трябва да заслужават титулуването „български” със стихове и дела. Заглавието е „бременно” с противопоставяне на „другите”, останалите извън борда на страниците, които навярно, макар и български граждани по ген, дух и творческо дело, не са „български поети”- какъв парадокс!Можем „да разберем” един съставител на антология, който е „пропуснал” някое ярко име неволно, но ще сме затруднени, ако се опита да се извинява по следния начин:
„Участието в антологията, разбира се, не означава запазено място в класиката. По ред причини извън сборника останаха немалко талантливи творци. При подбора на авторите и техните стихове съм се водил от мисълта на Атанас Далчев: “Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към идеята, красотата, истината”.
Нека първо попитаме кои са тези „ред причини”? Липса на финикийски знаци? Ако е това, реализацията на изданието би могла да почака до събирането на достатъчно такива. Или антологията да се раздели в два тома, за да не останат „извън сборника”, който представя „българските поети”, много талантливи творци. Но ако тези „ред причини” са от друго естество, например лични антипатии и разтегливи понятия кой как се „приобщава” към едно или друго, работата става, меко казано, подозрителна. Не мога да приема и мисълта на Далчев, че поезията не е общуване. Нима поетите не общуват с човеците до тях, с природата, с Космоса, с Бог, който, както би следвало, носят в себе си?!
А сега ВНИМАНИЕ! Следващите известни имена, след като не присъстват в антологията, не са /така се получава!/ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ:
Ана Александрова, Иван Кръстев, Змей Горянин, Йосиф Петров, Димитър Стефанов, Радко Радков, Анибал Радичев, Иван Бориславов, Йордан Милев, Леда Милева, Стаменка Христозова, Нейко Велчев, Иван Есенски, Георги Ангелов, Дулинко Дулев, Ганчо Керечев, Борислав Владиков, Николай Милчев, Димитър Златев, Димитър Горсов, Иван Дойнов, Валентин Чернев, Атанас Капралов, Димитър Васин, Димитър Христов, Георги Драмбозов, Балчо Балчев, Стефания Цанкова, Иван Коларов, Георги Мирчев, Емил Симеонов, Банчо Банов, Венета Мандева, Елена Алекова, Юлия Пискулийска, Чони Чонев, Роза Боянова, Павлина Стаменова, Павлина Павлова, Зоя Василева, Венета Арахангелова, Ирена Панкева, Мая Дългъчева, Виолета Станиславова, Славимир Генчев, Анелия Гешева, Виолета Христова, Николай Стайков, Венцислав Пейков, Димитър Милов, Владимир Луков, Йордан Атанасов, Галина Вълчева, Пламен Киров, Драгни Драгнев, Янислав Янков, Христо Ганов, Тоня Трайкова, Генка Петрова… Кой от кой по-интересни и талантливи.
При изброяването на отсъстващи от книгата имена нямам претенцията за изчерпателност, тъй като не съм аз съставителят.
Камелия Кондова и Петя Дубарова не са представени подобаващо…
Някои творци не са писали от години. След временна слава са загърбили поезията. Един от „класиците” свети с отразена светлина - понеже няма какво да каже, задължително в текстовете си поставя името на своя кумир, като дълго „общувал” с него. Така прави биография вече прекалено очевадно.
И още нещо: СЪДНИКЪТ Е ВРЕМЕТО!
Не противопоставям изброените имена на присъстващите в антологията и уважавани от мен поети, с изключение на онези, които, към края на сборника, само запълват оставащите свободни страници.
Забележка:
Деньо Денев е подбирал поети, родени след 1900 г. Това си е негово право. Мисля, че издателство „Захари Стоянов”, предоверявайки се на съставителя и субективните му „съображения”, също ни дължи някакво обяснение.
