ПОЕТ НА БОЖИЯТА СВЕТЛИНА
„Библейските слова, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие съвсем не означават, че Бог е човекът на небето - те означават, че човек е Богът на Земята.”
Лучиан Блага
Мъртвите поети не дават интервюта, не са обект на репортажи, нито на оперативна критика. Срещаме се с тях чрез творбите им и ги преценяваме сами, без влиянието на този или онзи критик. След десетилетия, столетия, дори хилядолетия…
Чела съм доста стихове на Лучиан Блага в превод на Огнян Стамболиев, но книгата с избрани стихотворения, мисли и есета „Поеми на светлината” затвърди представата ми за този автор, когото без никакво колебание възприемам като много дълбок християнски поет. Библейските сюжети и образът на Иисус, присъстващи в голяма част от стихотворенията му, са само част от аргументите в това отношение.
Светлината в поезията на Блага - това е светлината на Сътворението, а нейният носител е Спасителят. Той е Този, който тревожи и натъжава Пан, стария Бог, загубил властта си над Земята. Сиянието на кръста го нервира, „тревожи го сянката Исусова”. И когато единственият му приятел остава едно паяче, лъч светлина му показва, че то има кръст на гърба си /”Паячето”/. Това сломява напълно езическия бог Пан. Духът е победил материята. Ето защо според мен Лучиан Блага е пантеист дотолкова, доколкото възпява природата с нейната красота и дълбок смисъл.Но над тази природа се издига Кръстът.
Образът на Кръста е свързан с дървото - онова дърво, което е израсло от изплюта от Ева семка /”Легенда”/ и е преминало през вековете, за да стане едно от ония, „от които фарисеите издялаха Исусовия кръст”. И когато поетът казва : „О, Господи, дърво съм плодно, белязано отдавна” /”Последната дума”/, той го прави с ясното съзнание, че в него живее Божият дух. Затова очите му са обърнати „към мъдростта отвъдна” /”Не съм човек на делото”/. Затова иска друго, по-голямо тяло, иска тялото му да е Земята, за да побере огромната душа, която носи /”Дайте ми друго, тяло, планини”/. Пак заради Божия дух в себе си той иска да се превърне в стрела, която да разкъса безкрайността /”Как искам да играя”/. За да „не почувства Господ, че е подобен на роб, в тъмница окован.”
Още по-високо стига поетът в стихотворението си „Псалм”. Той страда, че поради греха и сродяването си със смъртта не вижда Иисус и не чува гласа Му. И човекът Блага, „вече само болка и рана”, страда двойно - и заради себе си, и заради самотността на Бога. Той е готов да направи всичко, което Небесният повелител поиска. Дори да се освободи от тленното си тяло и да го захвърли като стара дреха по пътя си към Него!
Но според автора човек все пак може да преживее Божието присъствие на Земята, и това е възможно единствено чрез любовта. В нея той вижда величието на Твореца /”Нима не предусещаш?” /, чрез нея се издига високо, до самото небе /”Горе”/.
Това е духовното послание на Лучиан Блага. Такова е било, когато е създавал своята поезия, и такова остава завинаги.
Заслугите на преводача Огнян Стамболиев за запознаването на българския читател с румънската поезия са големи. Преводът на поезия е трудно нещо - то е като да сътвориш ново тяло за душа, обитаваща друго тяло.И отговорността на преводача е голяма. Но когато той постигне успех, читателят усеща това, дори да не може да направи сравнение между оригинала и превода. Така се е получило със стихотворенията „Родителите”, „Песен”, „Безсъние” и други - едни наистина брилянтно „преоблечени” стихотворения!
